ЖИТИЕ И СТРАДАНИЕ НА СВЕТИЯ МЪЧЕНИК ЙОАН ТЪРНОВСКИ

Жизнеописанието на св. Йоан Търновски, което предлагаме на нашите читатели във връзка с предстоящата 180-годишнина от неговата кончина, е творба на атонския йеромонах Никифор. Отец Никифор приема монашество в Троянския монастир, след което се подвизава на Света гора. Там той подготвя за мъченичество св. Онуфрий Габровски (+ 1818) и написва неговото житие. През 1819-1820 г. е изпратен в България като таксидиот* на атонския монастир “Каракал”. В Търново се запознава с бъдещия мъченик Йоан, подкрепя го и го насочва към мъченически подвиг (именно отец Никифор е споменаваният в житието безименен йеромонах). Заедно с йеромонах йеротей, също светогорски постриженик, през 1822—1824 г. отец Никифор написва сборник, в който, освен житието на св. Йоан Търновски, влизат стихове, посветени на мъченика и на Пресвета Богородица, а също така летописни разкази — “Повествование за страданията на България от агаряните в лето 1821 ” и “Повествование за превземането на Св. гора от агаряните”, в които описва тежките гонения на поробените християни по време на гръцкото освободително въстание. Този малко известен сборник, преписи от който се съхраняват в София (Народната библиотека “Свв. Кирил и Методий”) и в Белград, е ярко явление в нашата възрожденска книжнина и представлява ценен исторически документ, наред с такива паметници като “Житие и страдание на грешния Софроний” и “Мати Болгария”. През 1998 г. той е публикуван във В. Търново под заглавието “Вик от бездната — лето 1821” от проф. Иван Радев. Скъпи за всяко вярващо сърце са тези свидетелства за страданията на много знайни и незнайни православни християни, загинали мъченически в усилните години на робството.

Този блажен Йоан бе родом българин, от баща и майка наистина благочестиви християни, от града, наричан Осман-пазар [1], който е в България. Неговият баща се наричаше Димо, а майка му — Мария. Някога баща му бе голям и почтен търговец, който търгуваше навсякъде, най-вече и най-много с Немската и с Италианската земя. Но в хиляда осемстотин и дванадесето лето от Христа изгуби своето богатство заради немските пари, които се наричат по онези краища форинти. Понеже тогавашният немски крал бе обезценил своите форинти, не само този търговец изгуби богатството си, но още много други се разориха. След тази загуба, като поживя, той се  помина, отиде при Господа, а също и майката на Йоан.

А гореспоменатият блажен Йоан, като видя, че остава без родители и без богатство, напусна своето родно място и дойде в царския град Трапезонт — Търново, който бе някога българска столица, за да търси своето препитание. И тук намери един християнин, който беше плинтар (керемидар), и му се помоли да го приеме в дома си. Той, като го видя, че е млад на възраст, прие го в своя дом, имаше го за син и го учеше да прави керемиди.

Но след известно време — не зная как стана това — някакви злосторни човеци  го прилъгаха в разбойничество. И той тръгна с тях, и започнаха да обират вътре в града Търново търговските лавки. Турците ги хванаха и ги поведоха да ги обесят без съд. И когато бесеха хората от неговата група, дойде ред и до гореспоменатия Йоан. Но той бе непълнолетен и го счетоха за немощен и със слаб разум. Пред страха от смъртта той се изплаши много и прималял, падна на земята. Турците, като видяха неговото малодушие, хванаха го за ръцете, вдигнаха го и го съветваха да премине под техния закон, ако иска да се избави от смъртта. Той ги послуша и веднага окаяният се отрече от Христа Спасителя.

Така му простиха и тогава го възлюби тамошният властник и мъчител, който се наричаше Али. Постави го в своя дом като първи служител и го ожени за жената на неговия благодетел, майстора на керемидарната, който му беше и учител. Този негов благодетел и учител преди няколко дни бе убит от някакви злосторни и пакостни човеци, поради което жена му беше останала вдовица. Тя много обикна блажения Йоан, заради него се потурчи и го взе за мъж. Но милостивият Бог не иска смъртта на грешниците, а да се обърнат те и да бъдат живи. Нали и Петър, който трикратно се отрече от Него, Той пак го прие след като се покая. И за покаянието, което стори Петър, явно ни възвестява нашата източна Православна Църква. Така с проповядване на Евангелието и със своята смърт Петър прослави Бога, заради това и Бог го прослави на небето пред Своите ангели и на земята пред човеците. [...]

Така също и този блажен Йоан Бог прослави в наше време пред Своите ангели на небесата и пред човеците на земята заради неговото покаяние и заради страданията му, които претърпя дори до смърт.

Когато минаха осем месеца откакто се отрече от Христа, той и жена му се опомниха, съзнаха своя грях и започнаха да плачат и ридаят. Най-много плачеше блаженият Йоан пред своите съседи християни и където и да ги срещнеше, говореше им не тайно, а явно:

— О, братя и съседи мои любезни! Аз се прелъстих в този кратък живот и отстъпих от своята скъпоценна вяра. Сега се кая, но няма кой да ме поучи и да ме насочи по пътя на спасението. Казвам ви, братя, макар аз и да съм се отрекъл по принуда от своята вяра, но досега не съм стъпил още в агарянска джамия, нито на проклетия Мохамед съм се кланял, а само на моя Бог Иисуса Христа. Заради това ви моля, не бойте се ни най-малко от мене, но братски ме поучете какво да сторя, за да се избавя от агарянската заблуда!

Това и още много говореше блаженият пред съседите си. Но те нищо не отговаряха, само му казваха: “Ние нищо не знаем, брате”. И бягаха от него, понеже се бояха от беди. По това време имаше големи смутове [2] между агаряните и гърците, затуй тогава агаряните убиваха много християни без вина и без причина, а още повече ако имаше някаква причина. Заради това съседите бягаха от него. А неговото сърце все повече се разпалваше за Христа, той все по-горчиво плачеше и сам на себе си говореше: “О, Йоане! О, Йоане! Какво те сполетя — да отстъпиш от своята чиста и непорочна вяра! По-добре да беше умрял на бесилото, нежели сега да си жив. Сега ти си изгубил светлината. И не само от светлината си се лишил в оня вечен свят, но и в този маловременен свят си се лишил от съседи. Сега заради това плачи и ридай!”

Това и още много друго говореше блаженият на себе си с голяма жалост. А на жена си винаги казваше: “О, жено! Видиш ли какво зло сторихме ние, като отстъпихме от Бога! Сега нищо друго не ни остава, освен да се разделим един от друг и да търсим своето спасение. Днес аз ще отида да търся някой човек, изкусен в божественото Писание, дано той да ме поучи и настави на пътя на спасението. А ти, ако искаш, последвай ме”. Тя му рече: “Иди и ако намериш такъв човек, който ще те насочи по пътя на спасението, тогава и аз ще те последвам, където ти би тръгнал”.

Тогава стана блаженият, дойде в тамошната митрополия [3] при преподобнейшия Дионисий, протосингел на търновския митрополит Иларион, за да се посъветва с него. Беше денят на светите първовърховни апостоли Петър и Павел и много народ се бе събрал в митрополията заради празника на митрополитската църква. Йоан, като отиде в килията на протосингела, понечи да му целуне ръка. Но протосингелът не му даде, а каза на турски език:

— Седни, Мохамед!

Но блаженият се натъжи и рече на протосингела:

— Честнейший отче! Моето име не е Мохамед, а Йоан. И аз съм дошъл да се изповядам пред Вас, да получа от Вас душеполезен съвет как бих могъл пак да се съединя с истинското Христово стадо.

Протосингелът му отвърна:

— Аз, сине, се боя и нищо не смея да те поуча. След като сам си отстъпил, сам себе си оправи и нека Бог да ти е на помощ.

Блаженият Йоан, като чу и от протосингела такива думи, излезе от килията му навън и заплака горко.

Но в това време случи се там някакъв йеромонах, който беше дошъл по митрополитска служба за някое време. Той видя Йоан много смутен, пожали го и го повика тайно в своята килия, която му беше дадена от преподобнейшия отец-протосингел Дионисий за известно време, извън митрополията, в двора на черквата “Света Богородица”. И го попита, като казваше:

— Защо, брате, си така смутен и поради каква причина си дошъл при отец протосингела?

Блаженият Йоан започна да му разказва за своето отстъпление от Христа всичко подробно. Изповяда всичко, което бе сторил, сетне рече и това:

— Аз, честний духовниче, откакто съм отстъпил от християнската вяра, в агарянска джамия още не съм влязъл, нито четенията и моленията им съм възприел. Но винаги сутрин и вечер чета молебен канон към Пресвета Богородица  и акатист и по няколко метана правя. И всичкото християнско правило изпълнявам в дома си. Но пак моето сърце не може да се утеши с това, понеже съвестта ме изобличава за отречението. И винаги размишлявам дали не ще мога да се спася, ако си пролея кръвта за Христа Спасителя?

Йеромонахът в отговор му рече:

— Брате Йоане! Бог вижда твоето покаяние и ще те върне пак в непорочния християнски път. Имай само търпение, пости и се моли на Бога, както и досега си се молил. А за твоята кръв, ако ти искаш да я пролееш в името Господне, не е моя работа да те поучавам на това — нито пък е то по твоите сили, ала на Божия промисъл се оставят тия дела, понеже духът е бодър, а плътта е немощна, според реченото в Евангелието (Мат. 26:41)... Брате Йоане! Първо изпитай себе си с пост, с метани, молитва и велик труд — така изпроси за себе си помощ от Бога, и тогава пристъпи към мъченичество. Ако ли не можеш да сториш това, по-добре е да избягаш с твоята жена в друга страна, гдето не ви познават и там да се миропомажеш от някой свещеник и да приемете покайно правило (епитимия) според преданието на нашите свети отци. И така да се покаете там, докато Бог нареди нещо за вас.

Блаженият Йоан отвърна на духовника, като рече:

— Добре ме поучаваш, честний отче, да побягна в други предели. Но невъзможно е да избягам с жена си, понеже тя има деца от първия си мъж, както и ти знаеш. Аз искам да я оставя и да прибягна сам под покрова на Пресветата Владичица Богородица, а ако жена ми пожелае, нека да прибегне и тя под същия покров. Ако ли не, аз сам ще направя това. А Бог нека ми изпрати каквото иска. Ще Му въздам хвала и нека бъде името Му благословено от сега и до века (Пс. 112:2)!

След като блаженият Йоан изрече тия слова пред духовника, обърна се и погледна иконата на Божията Майка. (Тази икона духовникът я имаше от Атонската гора, от своя монастир, наричан “Каракал”; тя му бе дадена заедно със свети мощи — главата на великомъченик Меркурий). Йоан заплака и рече с думите на църковния песнописец:

— Кое друго прибежище е като Тебе, Богородице, упование наше [4]...

Духовникът, като чу от блажения тия думи и като разбра, че той е изпълнен с божествена ревност, укрепи го още повече със словото си и накрая му рече:

— Иди си, брате Йоане, и се моли на Бога и на Божията Майка да те насочат по пътя към спасението.

Тогава блаженият стана, поклони се, целуна иконата на Божията Майка, а също и ръката на духовника и като рече: “Моли се Богу, честний отче, за мене, грешния!”, отиде си у дома.

След няколко дни случи се този духовник да има нужда от пари, понеже беше длъжен на няколко търговци. И помисли за блажения Йоан дали не би имал той пари, за да поиска от него на заем. Заради това пак го повика в своята килия и му рече:

— Брате Йоане! Имаш ли да ми дадеш до четиристотин лева назаем за няколко дни, докато получа от преосвещения митрополит? Аз имам една сребърна кутия, която е от четири литри сребро, но срамно ми е от народа да я продам, заради това ще ти я дам вместо залог.

Блаженият отвърна на духовника:

— Аз, честний духовниче, бих ти услужил и без тази сребърна кутия, но нямам пари. Ала съседът ми е почтен човек. Ако искаш, ще взема на заем от него четиристотин лева за тебе и ще му оставя твоята сребърна кутия в залог за няколко дни.

Духовникът тогава му даде сребърната кутия и рече:

— Покрий я, да не се вижда!

И така, тръгна тайно блаженият при своя съсед, но като минавал покрай един златарски дюкян, незнайно какво му е станало и какво е мислел, ала отишъл при златаря, показал му сребърната кутия с изобразен на нея кръст и го попитал за цената. Но тъкмо тогава дошли при този златар много хора — християни и агаряни от двора на безбожния бей. Те започнали да оглеждат кутията. Чини ми се, че това е било по Божий промисъл, за да бъде начало на мъченичеството на блажения, както и стана. Тогава агаряните започнали да го разпитват за кутията и му рекли на турски език:

— Откъде имаш тая кутия?

Той им отвърнал:

— Моя е.

А те му рекли отново:

— Мехмед! Не ти прилича да имаш такава кутия с изобразен кръст, понеже ти вече си турчин.

А блаженият Йоан им отвърна с висок глас и каза:

— Не съм вече турчин, но християнин и Христовото име изповядвам, а вашия Мохамед проклинам!

Агаряните пък, като чуха такива слова от блажения, отидоха и го наклеветиха пред властителя, безбожния Али бей. Казаха му и за сребърната кутия. А властителят с голяма ярост изпрати войници да дирят блажения Йоан и им заповяда да го доведат при него. Те веднага тръгнаха и го намериха пак на същото място, при оня златар. Отведоха го и го предадоха на безбожния мъчител. А мъчителят го запита:

— Откъде имаш ти такава сребърна кутия, Мехмед?

Блаженият Йоан отвърна:

— Един човек, който има нужда от пари, ми я даде.

Тогава мъчителят пак го попита какъв е този човек, турчин ли, или християнин. А мъченикът отвърна:

— Християнин е.

Мъчителят отново го запита:

— Да не е калугерът?

А мъченикът отвърна:

— Калугерът е, но се срамува самият той да я продава, заради това ми я даде аз да я продам.

Мъчителят пак му рече:

— Всичко добре и право ми каза. Ще те питам за още едно нещо, но право да ми кажеш — истина ли е, което чух за тебе, че ти се наричаш християнин и Христовото име изповядваш, а нашия Мохамед проклинаш?

Мъченикът отвърна с кротък и тих глас:

— Истина е, управителю, че изповядвам моя Христос, а вашия Мохамед проклинам. Ето ви и вашата чалма, която ми дадохте — и я захвърли пред мъчителя.

Мъчителят с голяма ярост му рече:

— Ти преди беше християнин и ако си имал на ум винаги да бъдеш в християнството, кой те принуди да отстъпиш от твоя Христос?

Мъченикът отговори:

— Поради немощ отстъпих от моя възлюбен Христос, но сега се кая и днес Го изповядвам пред всички вас от все сърце, както сами виждате, а от вашия Мохамед се отричам.

Тогава мъчителят побесня и му рече с голям гняв: “Такава чест съм ти оказал, а ти ми отвръщаш с неблагодарност!” Той повика няколко войника и им рече: “Пригответе фалага [5] и железа за този, който изповядва Христа!” Те отидоха и приготвиха каквото им беше заповядано, простряха мъченика на земята и го биха немилостиво четирима войника по нозете повече от час, като се сменяха. Но мъченикът ни глас не изпущаше, само кротко говореше: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! (Лука 23:42) И когато престанаха да го бият, каза му мъчителят за поругание: “Видя ли твоя Христос и къде е сега да ти помогне?” А мъченикът му отвърна: “Христос, моят Бог, е на небето и на земята, и на всяко място, и може да ми помогне”.

И както говореше така — о, велико чудо! — скочи на краката си, като че ли никога не е бил бит, и ходеше пред мохамеданите, славейки Бога, за почуда на всички тях. Мъчителят заповяда да го затворят в тъмницата и да го оковат в железни вериги, както и сториха. Тук, в тази тъмница, имаше тогава много хора затворени заради царските данъци; някои от тях свидетелствуваха, че всяка нощ виждали голяма светлина над главата на мъченика. И когато се молеше на Господа Бога, разтваряха се веригите от ръцете и нозете му, докато свършеше своята молитва към Бога, а след края на молитвата пак се заключваха тези железни вериги на ръцете и нозете му. Това преславно чудо много нощи са го виждали, но не всички, а само които са били достойни. И то е твърде вероятно, понеже мнозина и от агаряните казват, че седем дни мъченикът не вкусвал нито хляб, ни вода. От това може явно да се разбере, че е имал в себе си Божията благодат. Не искаше от ръцете на нечестивите да вземе хляб, нито от ръцете на жена си. Когато тя прихождаше в тъмницата при него, той я питаше, думайки: “Искаш ли, жено, и ти с мен да умреш за Христа, или не?” Тя, поради страх от агаряните, нищо не му отговаряше на това, а само плачеше. Той пак ù говореше: “Ако ти не щеш и ако държиш още мохамеданската вяра, от сега не ще приемам повече от ръцете ти храна”. И така, с Божията сила се крепеше през тия седем дни блаженият мъченик.

След няколко дни мъчителят разпита старателно за гореспоменатия духовник къде обитава и изпрати един от своите войници да го доведе при него. Запита го за сребърната кутия, като рече: “Твоя ли е тая сребърна кутия, която имаше Мехмед?” Духовникът рече: “Моя е”. Мъчителят пак запита: “Заради каква нужда си му я дал?” Духовникът отвърна: “Имах нужда от пари, заради това му я дадох да я продаде на цена, каквато може”. Мъчителят пак го запита: “Имаш ли свидетели, че тази кутия е твоя?” Духовникът отговори: “Имам”. Мъчителят пак рече: “Досега беше твоя, а отсега не е вече твоя”. И като взе сребърната кутия, що беше четири литри сребро, пусна духовника да си върви.

След това повика от тъмницата мъченика и като го постави пред себе си, започна да му говори ласкателни слова:

— Мехмед, аз днес разбрах за тебе, че си имал нужда от пари, заради това си отстъпил от нашата вяра. Но моля те, сине, не приемай за зло това, че сме те мъчили, понеже не сме знаели, че ти си бил в голяма немотия.

Тогава му показа куп злато и рече:

— Приеми тия четиридесет хиляди златици и още проси от мене каквото искаш. Избери за себе си в този град Търново най-красивия дом, който искаш. Ще ти дам в злато цената и ти го купи.

Тогава мъченикът му каза:

— Златото и среброто ти, и къщата да погинат заедно с тебе (Деян. 8:20)! Аз, управителю, едно само молих от Господа и само това искам: да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия свят храм (срв. Пс. 26:4).

Мъчителят отново му заговори:

— Ти си обезумял, окаяни, и не знаеш какво говориш. Но аз ти казвам кротко: послушай съвета ми и се поклони отново на нашия Аллах и на Мохамед.

Мъченикът му отговори:

— Аз не съм обезумял, управителю, но право и истинно ти говоря: моя Христос желая, на Него единствено се покланям и за Него искам да умра!

Мъчителят пак му рече:

— Ти се мъчиш да ме изпълниш с гняв и ярост чрез тези си слова. Но аз не искам да се разгневявам, понеже знам, че тия думи, които ми говориш, не са твои. Може би друг те е научил на такива слова и на такова развратно дело. Сега ни кажи, без срам и с дръзновение, кой те научи на това?

Мъченикът отговори:

— Аз не съм дете, управителю, та някой да ме учи, а съм на възраст зрял мъж. Казвам ти, че никой не ме е научил. Сам моят Бог Иисус Христос ме научи и сега ме подкрепя и вразумява със Своя Свети Дух. И не само мене, но и всеки човек, който вярва в Него. Той е Съдия на живите и мъртвите, Чието царство няма край, а не твоят Мохамед, в когото ти вярваш.

Тогава мъчителят се разгневи и заповяда на войниците да го бият без пощада и да плюят по лицето му. Те така и сториха. И когато го биеха и плюеха по лицето му, викаха: “Виждаш ли, окаяни и неблагодарни, как си сега гол, бит и укоряван заради един разпънат Христос?!” Но мъченикът им отговаряше: “Вашите укори и изтезания за мен са радост. Мъчете ме още повече, ако искате.”

На тези и на още много други мъки беззаконниците подложиха блажения Йоан, но тези страдания останаха неизвестни, понеже все нощем тайно го мъчеха. Срам ги беше от останалия народ, че ще погубят такъв красив младеж от двора на управителя. Надяваха се, че с много мъки ще могат пак да върнат мъченика към предишното му заблуждение. И ако бяха успели, навярно щяха да рекат така на народа: “Ни най-малко не сме го мъчили, но той сам се покая и се върна в нашата вяра”.

Но като виждаха, че твърдият Христов мъченик Йоан пребъдва непоколебим в християнската вяра, по заповед на мъчителя отведоха го пред главното съдилище, което на турски език се нарича кадийница. Там пак разпитваха мъченика и трикратно го попитаха: “Агарянин ли си, или християнин?” Мъченикът трикратно отговари: “Християнин съм и за Христа искам да умра”.

Тогава турският съдия, кадията, изрече и написа смъртна присъда за мъченика и го поведоха да го обесят вън от града, на определеното място. Светият вървеше радостно и весело, сякаш отиваше не на смърт, но на някакъв празник. И когато вървеше през града пред войниците, само в една риза, обръщаше се наляво и надясно, покланяше се на християните и просеше прошка, като четеше Богородичния канон и се молеше така: “Пресвета Богородице, спаси ме! От много беди обзет, към тебе прибягвам и търся спасение, о, Майко на Словото и Дево, от тежките и люти страдания ме спаси!”

И когато дойдоха до бесилото, каза на войниците: “Почакайте малко, докато въздам на Господа молитвите си”. Те изпълниха желанието му. Тогава мъченикът издигна ръцете си към небето и се помоли  на своя въжделен Христос Бог, като направи три земни поклона. После се обърна към войниците и рече: “Сега правете това, което ви е заповядано”. Тогава те го обесиха и блаженият великомъченик Христов Йоан предаде духа си в Божиите ръце. Беше събота, 12 часа, в 16-ия ден на месец юли 1822 година. Така той завърши своя подвиг и своето страдание за Христа и получи вечно блаженство в царството Небесно.

След смъртта му, през нощта, някои боголюбиви християни видели над тялото на мъченика огнен стълб, достигащ до небесата. А през втората нощ взели тайно тялото му и не знам къде са го положили.

Един благоговеен християнин дълго време боледуваше от треска и с нищо не можеше да се излекува. Тогава дойде тайно, взе късче от ризата на мъченика, докато той още висеше на бесилото, опра я в чиста вода, изпи водата и веднага оздравя, прославяйки Бога и мъченика. По неговите молитви Господ и нас да помилва и спаси. Амин!

Текстът на житието е подбран и съставен по: „Вик от бездната — лето 1821“. съст. проф. Иван Радев, В.Т., 1998; Левкийски епископ Партений. „Жития на българските светци“. Т. II. С., 1979, с. 82-87.

Обяснителни бележки:

* Таксидиот (гр.) — монах, който пътува и събира помощи за монастира. [обратно]
1. Омуртаг — бел. ред. [обратно]
2. Има се предвид Гръцката завера — освободителното въстание, избухнало през 1821 г., което след дълги борби и намесата на европейските сили, довежда до основаването на независима гръцка държава — бел. ред. [обратно]
3. Когато царствуваха българските царе в този град Трапезонт, тогава тази митрополия беше българска патриаршия — бел. авт. [обратно]
4. Богородичен на гл. 3 — бел. ред. [обратно]
5. Фала(н)га (тур.) — приспособление за биене с пръчка по стъпалата на краката — бел. ред. [обратно]


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.