Страдание на мъченика Петко Бегликчи от Калофер


       В кърджалийските времена Петър Генев побягнал от Калофер в Русия при баща си, който търгувал в Киевската губерния. След време Петър — вече възмъжал и разбогатял, — купил си и мушия (чифлик, б. р.) и след смъртта на брата си Йото дошъл в Калофер и намерил едно десетгодишно сираче, братовото му дете, Петко. Петър завел Петка в Русия и го дал та се учил в киевските училища. След като свършил учението си, Петко споходил родното си място Калофер, поседял някое време и после пак тръгнал за Киев. Като минал през Цариград, бегликчиите българи, чието главно местожителство било близкото Кючук-кьой, го помолили и той останал у тях писар. Там Петко стоял няколко години и после се прибрал при майка си в Калофер. Там вече почнали да го наричат Петко Бегликчи. После се и оженил.
      По онова време Петко, като образован и родолюбив българин, не могъл хладнокръвно да гледа, как калоферските чорбаджии притеснявали и експлоатирали бедното население и той се застъпил за него. Най първо той успял та влязъл в общинското управление и после почнал да издирва злоупотребленията на чорбаджиите. А такива злоупотребления имало много. Но чорбаджиите не могли да търпят всичко това, пак се и страхували, та почнали да пускат разни интриги за Петка пред турското правителство, та — както, както — да го махнат от Калофер, ала все не могли да успеят, защото пловдивският назърин (управител) Топал Сюлейман паша бил справедлив човек и негов приятел.
      Обесения в 1821 г. гръцки патриарх Григорий V [го] наследил Евгений І. Това било станало чрез влияние на майка му Елена пред турските влиятелни големци, но скоро и Евгений бил низвергнат и майка му Елена и дъщеря ù Теофану били заточени най-първо на о-в Халки, в Мраморно море, и после — в калоферския женски метох. Като знаел добре гръцки, Петко често ги спохождал в метоха и се разговарял с тях. Това дало повод на калоферските чорбаджии за нови интриги против него. Те почнали да го наричат и блудник; наклеветили го и пред турчина хаджи Юнузоолу, кърсердар на Гьопценската нахия (околия), интригували и пред карловските табаци турци, техни приятели, защото купували техните мешини (изработени кожи) и ги продавали и извън Турция, пак, най-сетне, подкупили и някои влиятелни пловдивски бейове, които пък от своя страна привлекли и самия пловдивски назър. Един ден калоферските чорбаджии отишли в Пловдив, взели от един сарафин много пари, занесли ги на пашата, пак го помолили да ги отърве от Петка и му казали: „Гюнах бизим, себап сенинъ!“ („Грехът да бъде наш, благодеянието твое“). Чорбаджиите били подкупили и жени, които нощем обикаляли около къщата на Петка, тропали и правели разни магии. Пашата повикал Петка в Пловдив и, кога се явил при него, той почнал да го убеждава да се потурчи, та после и назър да стане. Петко решително отказал. Тогаз пашата му казал да отиде да си помисли и повторно да отиде при него да му обади.
      Не се минало много време и калоферските чорбаджии, пак отишли в Пловдив при пашата и настоятелно го молили да ги отърве от Петка. Тогаз той повторно пратил гавази в Калофер и го довели. Кога Петко се явил пред него, пашата — според песента — му заговорил: „Завалла [клети] чорбаджи Петко Бегликчи, много се за тебе трудих и молих, ала не можах да ти помогна: много са твоите душмани — 16 души турци и кърсердари и 30 твои българи!“… Много се Петко нажалил и не могъл нищо да продума. Най-сетне пашата му казал пак да си отиде в Калофер и само когато се реши да се потурчи, да отиде при него. И Петко тръгнал. Щом узнали това калоферските чорбаджии, които били в Пловдив, пратили след него един подкупен човек, та го настигнал в пътя и го излъгал да се върне, защото уж пашата бил заповядал това. Петко повярвал и се върнал, но сега вече той бил арестуван, после съден и най-сетне осъден на смърт. Като узнала всичко това Петковата майка, тя отишла в харемлъка на пашата, навела се, та целунала полата на бениша му, заронила сълзи и го замолила да пусне сина ù. Той ù казал тя да си отиде в Калофер: сутринта рано той ще бъде пуснат от затвора. Тя се много зарадвала и припнала, та обадила това на сина [си]. Но Петко разбрал, че сутринта рано той ще бъде обесен, затова ù поръчал, та отишла на хана, казала на ханджията, та извадил от дисагите на Петка едно псалтирче и му го занесла веднага. Вечерта тя пренощувала в къщата на един Петков приятел до черкова св. Димитър, та сутринта да отиде със стопаните на службата в черкова.
      Рано сутринта на 26 октомврий (Димитровден) 1827 г. Петко Бегликчи бил обесен на моста на Марица. Ето какво после разправил Нешо Стойков от Копривщица, верен слуга на пашата, който нарочно го бил пратил да изгледа всичко и после да се върне и му обади: Преди да го покачат на въжето, Петко се изправил и се помъчил да си издигне ръцете, като да се помоли Богу, но те били вързани; той само издигнал раменете си и тежко въздъхнал. На мястото се бил събрал много народ от разните вери. Свещеникът стоял до Петка. Като изгледал всичко, Нешо заплакал. Още топъл, заптиите свалили Петка от въжето и веднага бил погребан в гробищата на черкова св. Петка. Веднага Нешо отърчал при пашата и подробно му разправил всичко. Пашата бил много смутен: нито погледнал Неша, нито му нещо продумал, нито пък му дал обичайния бакшиш.
      Нешо много добре познавал Петка Бегликчи, защото, кога този отивал в конака при пашата, все му донасял от Калофер някакъв армаган. Това после той бил разправил на Петковата майка и на Хр. Тиков, кога този последният водел в Цариград леля си да се оплаква пред властта от калоферските чорбаджии.
      Сутринта и Петковата майка узнала в черкова, че син ù бил обесен на моста на Марица и припнала за там с плач. Като го не намерила, тя примряла и едвам я свестили там някои добри хора. После тя отишла в черкова св. Петка и дълго и горко плакала на гроба.
      В същия ден в Пловдив пристигнал от Цариград арменецът сараф Манук ага, Петков добър приятел. Той донесъл от Цариград от султана ферман да бъде освободен Петко, но било вече късно. Манук ага отишъл в конака при пашата и му посочил фермана. Пашата се много уплашил и показал прошението, с което калоферските чорбаджии се били оплаквали от Петка и молели да бъде той обесен.
      Калоферските чорбаджии не се били задоволили само с обесването на Петка Бегликчи, но турили ръка и на имота му. Къщата му била запечатана, та Петковица с малко дете в люлка, както и Петковата майка, били изхвърлени на двора и съседът Божко Хр. Канаров отворил комшулука на къщата си, прибрал у тях двете жени и пренесъл люлката с детето. Там те седели доста време. През една нощ Петковата майка и Хр. Тиков тръгнали тайно от Калофер и отишли в Цариград и оттам — в Кючук-кьой при бегликчиите българи, според както ги бил съветвал Манук ага. Чрез съдействие на видните бегликчии, Петковата жена и майка успели, та пак си усвоили къщата, бояджийницата и всичко друго конфискувано.
      Когато Петковата майка се върнала от Цариград и поискала да пренесе тялото на сина си в Калофер, не ù позволили, защото само 3 месеца се били изминали, откакто той бил погребан, ала, като показала фермана, позволили ù. Тялото било изново погребано в девическия метох Въведение на пресвета Богородица. Не много време след Петковата смърт умряло и единственото му дете. Цели 4 год. Петковата майка и Петковица прекарали много тежък живот. После и Петковица се омъжила.
      И поп Христо Скътната бил между враговете на Петко Бегликчи, Скоро бил забравил добрините, които Петко му бил направил, но затова пък и Господ го наказал после: цели две години лежал на едно место и всичките му нечистотии под него.1)
      След като бил обесен Петко Бегликчи, калоферските чорбаджии пак се надигнали: почнали пак да глобят сиромасите. Тъй, Христо Шопът, Мито Беят и Червен Радко били съдружници. Те купили добитък (соват) от Плевен, но, като нямали толкова готови пари да го платят наложили карталък (?) на населението, и събрали пари, защото уж турското правителство искало 100,000 гроша, но, после разменените писма между калоферските съдружници и Плевен били хванати и пратени в Цариград на правителството. Тогава казаните съдружници били арестувани и осъдени за няколко години в терсаната в Цариград да разчепкват катранливи въжа от кораби. Други пък злоупотребители — Иван Попов, Мъдри-Бенчо и др, били арестувани в Димотика.
      Всичко това ми е разправял дядо Неделчо Денин.2)

Източник: Н. Начовъ. Изъ рcкописитe на Еня Хр. Кърпачовъ. Сборникъ на Калоферска дружба въ София. Книга ІІІ. С. Печатница на “Бр. Миладинови”, 1932 г., стр. 117–120

Бележки:

      1) Кърпачов бележи и имената на Петковите врагове. Те били: Банко Найденов, Христо Казият (?), Иван-Белиьотов, Неделко Тошков, Пръво Бояджият, Иван Филът, Христо Шопът, Червен Радко, Станчо Патладжанът, Кольо Градюв (?) Симо Бояджият, Киро Тончов, Тотьо Ташакманов, Стойко Рашков, Стоян Колчов, Мито Беят, Хаджи Димо [баща на Хаджи Неделча Кьойбашиевъ], Наньо Бояджият, Мирчо Църин, Въльо Бракаловъ. Мъдри-Бенчо, Киро Сегменски, Мито Пиронков, Кольо Брайчов, Стойо Пръвов, Къньо Катански, Стоил Петков, Баньо сегменинът, Недьо Дьолчев и споменатият вече поп Христо Скътната. Тъкмо 30 души! — Знаем, че по-голямата част от тук изброените лица били видни, почтени и родолюбиви граждани калоферци. И толкоз много врагове имал в Калофер Петко Бегликчи! Друго нещо още по-куриозно: според дяда Неделча, след като вече бил обесен Петко Бегликчи, един чорбаджия му бил взел кожуха, друг — калпака, трети — сандъка с дрехите, четвърти —обущата, а пък поп Христо Скътната — сукненото джубе! Как е възможно това? Наистина, — дядо Неделчо бил набъбрал големи лъжи!...
      2) За Петка Бегликчи писах и аз в моята кн. Калофер в миналото, София, 1927 стр. 281—283. Там приведох и 3 песни за него: една из сборника на бр. Миладинови, друга из сборника на Н. Бончев и трета, която сам записах от една жена в Калофер. Значи, обесването на Петко Бегликчи е неоспорим факт и това било направило голямо впечатление у народа.

Съдържание


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.