Тържествена богослужебна прослава на св. свещеномъченик Висарион Смолянски

СЛОВО НА НЕГОВО ПРЕОСВЕЩЕНСТВО ТРИАДИЦКИЯ ЕПИСКОП ФОТИЙ

Произнесено на 29 юли/11 август т. г. в катедралния храм „Успение Богородично“
Възлюбени в Господа братя и сестри,

Благословен и преблагословен да бъде нашият Господ и Бог, че ни удостои да принесем посилна възхвала на свещеноленния мъченик на родната ни Църква, Смолянския архинастир Висарион. Дано по неговите свети молитви тази богослужебна прослава да бъде първата крачка към прославата на целия сонм български новомъченици, чиято кръв е неумиращо свято семе на нашата вяра и род.

Прославата на св. Висарион Смолянски е не само църковно тържество. Не е просто една църковно-патриотична изява. Тя е нещо много по-дълбоко и по-същностно, разбира се, за този, който има очи да види и уши да чуе. Тя е небесноземен глас на нашата майка — Светата Православна Църква, победно славословие на христоликия свещеномъченик и в същото време молитвен вопъл към него и зов към всеки един чеда на Светата Православна Църква, от нас. Зов да се завърнем към първоизвора на своята духовна и народностна свяст. И от всички нас зависи дали този зов ще срещне съкровения топъл ответ на сърцата ни или само глухо ще отекне в тяхната смълчана безплодна пустиня.

Не ти, свещеномъчениче отче наш Висарионе, се нуждаеш от нашата възхвала, ние се нуждаем от твоята помощ. Ала приеми, молим те, този дар, който ти принасяме с нечисти, но трепетни ръце! С Христовата благодат ти понесе без страх нечовешки мъки, само и само да останеш верен докрай на Спасителя, а ние и за мигове не можем да понесем Неговото благо иго и леко бреме. Като добър пастир ти положи душата си за своите обични чеда, а нашите прокажени сърца все още не са чули Христовите думи: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго“ (Иоан 13:34). Не трепна ти пред агарянската злоба и твърдо изповяда вярата си в Христа, а твоите потомци по вяра и род креят безверни и безредни, впили жаден поглед в трапезата на разгулния Запад, петимни за шепа оваляни в кал трохи. Ти показа красотата и силата на Православието, а чедата на твоите чеда се глумят над непорочната Христова вяра, безумно секат ствола, на който са израсли; омаяни от измамния блян за земен рай, те не виждат, че са дрипави и бедни, че бездна зейва под нозете им.

Как да издигнем помръкнал взор към тебе, отче наш Висарионе? Това, което за тебе бе слава, днес за нас е позор; това, което за теб бе позор, днес за нас е слава. Но ти и днес си жив и предстоиш пред престола на Пребожествената Троица. Помогни ни да прозрем Христовата истина, да възлюбим Христовата любов и да устоим в тях докрай. Помогни ни да станем в дух и истина твои чеда и чеда на онази свидна България, която, уви, загубихме. А когато настъпи мигът да преминем от този свят във вечността, простри над нас своя омофор и заедно с Пречистата Богоматер изпроси от Христа Бога милост за душите ни. Амин.


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.