Житие и страдание на светия мъченик Йоан  Янински

По случай 475-годишнината от славната му кончина

Родина на този блажен Йоан беше гръцката област, наричана Епир*, град Янина, който някога беше престолнина на древния елински цар Пир. Родителите му бяха благочестиви християни. След като осиротя в ранна младост, Йоан отиде в Цариград, търсейки препитание от труда на ръцете си. Той си купи на тържището дюкян между останалите занаятчии и търговци и така се препитаваше от своя занаят и търговия. Той имаше всичко необходимо, защото Бог му помагаше в работата заради неговия добродетелен живот. Йоан беше целомъдрен юноша, боеше се от Бога и пазеше Неговите заповеди. Цариградчани го нарекоха Епиреца, задето беше родом от Епир.

По това време Цариград вече беше под властта на агаряните, които държаха мохамеданската вяра. Немалко от християните се бяха прелъстили от тяхното нечестие и на тържищата в дюкяните повечето търговци и занаятчии бяха мохамедани, отрекли се от християнската вяра и приели мохамеданското зловерие. Случи се дюкянът на блажения Йоан да бъде между дюкяните на такива новопотурчени мохамедани и всичките му съседи бяха отстъпници от Христа, обърнали се към Мохамеда. Йоан често спореше с тях, като ги изобличаваше: той беше много умен и дръзновен в речта и безстрашно говореше истината. И мохамеданите го намразиха: било за това, че ги изобличаваше и укоряваше, било за това, че виждаха успехите му в търговията, понеже в неговите ръце всичко се умножаваше, а те му завиждаха и мислеха какво обвинение да подигнат срещу него, за да го погубят. Блаженият Йоан, като разбра техните зли умисли, ни най-малко не се изплаши, но с цялото си сърце възжела да пострада за Христовата истина. На Велики петък той отиде при своя духовен отец, протопрезвитера на константинополската църква, и се изповяда. Блаженият му разказа за злобата на своите съседи, които враждуваха против него и търсеха как да го погубят, откри му и своето желание да пострада за Христа и го молеше за съвет. Протопрезвитерът, като виждаше, че е млад, не го съветваше сам да се предава на мъчения:

— Чедо, внимавай да не би този помисъл да ти е дошъл от дявола! Защото той има обичай да влага такива мисли у мнозина и да ги подтиква към мъченичество, та после, когато изнемогнат, не изтърпят мъченията и се отрекат от Христа, да ги направи за поругание и присмех на целия свят, задето са започнали и не са завършили, като не са претърпели докрай.

Тогава юношата каза:
— Отче, надявам се на моя Христос и вярвам, че Той няма да ме остави да стана за присмех на враговете ми, но ще ме укрепи, за да победя вражеската сила.

Протопрезвитерът му отвърна:
— Чедо, писано е “духът е бодър, а плътта — немощна” (Мат. 26:41). Такова нещо, каквото ти желаеш, изисква усърдна подготовка, непрестанни молитви и пост. И едва когато чрез тях се очистиш от всички греховни страсти, Сам Бог ще ти открие какво да правиш, защото Той обича да се вселява в чистите сърца. Възлюбени, внимавай над себе си и си иди с мир, а аз ще се моля на Бога за теб да те запази невредим от всички твои видими и невидими врагове, т.е. от хората и от бесовете, и да те направи победител над тях. — Като каза това, свещеникът изпрати юношата с мир.

На следния ден блаженият Йоан отново отиде при своя духовен отец. Лицето му сияеше, а душата му бе преизпълнена с радост.

— Честни отче — рече му той, — тази нощ видях себе си насън: стоях посред пламък и не изгарях, но се веселях духом и ликувах, както някога тримата отроци във вавилонската пещ. Затова се надявам, че с помощта на Всевишния замисляното от мен дело ще има добър край. Моля те, честни отче, въоръжи ме с твоите свети молитви!

А духовният отец му отвърна:
— Бог да те укрепи, чедо, да победиш адския вълк, невидимата змия, и да се увенчаеш с венеца на мъченичеството за Христа.

И като утвърди юношата с полезни съвети и му обеща да се моли за него на нашия Помощник Бога, изпрати го.

Когато блаженият Йоан се приближаваше към своя дюкян на тържището, видяха го неговите врагове, които предварително се бяха наговорили как да го погубят, и започнаха да си казват един на друг:

— Не е ли този същият, който явно се отрече от Христа в Трика**, а сега се прави на християнин?

Като чу това, юношата ги изгледа с гняв и рече:

— За мен ли казвате това или за някого другиго?

Те отвърнаха:

— За тебе, а не за другиго. Нима не говорим истината?

Блаженият им рече:

— Да не бъде това, да се отрека от Христа, моя Бог, нито в Трика, нито на което и да е друго място! Дано никога това да не стане! Аз живея и винаги ще живея за Христа и съм готов да умра за Него.

Те, чувствувайки се безмерно оскърбени от неговите думи, страшно се ядосаха и като наизскачаха от своите места, нахвърлиха се върху му, възложиха на него убийствени ръце и го повлякоха към съдилището. А светият юноша, сякаш воден на пир, бързо вървеше напред със светло лице. Предадоха го на неправедното съдилище, като сами станаха и обвинители, и свидетели, и съдии. Единственото, и то лъжливо обвинение, което представиха срещу него, беше, че уж в Трика Тесалийска се бил отрекъл явно от Христа и бил приел мохамеданската вяра, а когато дошъл в Цариград, отново се правел на християнин и хулел Мохамед.

Отначало лицемерно се преструваха, че му съчувствуват, и започнаха с ласкателства да го увещават да се отрече от Христа. Но като видяха, че е непоколебим в християнската вяра, със заплахи се опитаха да всеят в него страх. Понеже и по този начин не успяха ни най-малко да го разколебаят, безмилостно го биха и сетне го хвърлиха в тъмница, докато намислят какво да сторят с него.

На сутринта го изведоха и го питаха дали е размислил и съгласен ли е да се отрече от Христа и да бъде едно с тях. Йоан обаче оставаше непоколебим и затова отново безпощадно бе бит с чепати тояги. А той, твърд като диамант, мълчаливо търпеше налаганите му рани, сякаш биеха не него, а някого другиго. Само тихо се молеше на Бога, казвайки: “Укрепи ме, едничък Всесилни Боже, дай ми сила и твърдост и ми простри ръка за помощ от Твоето свето жилище.” А после рече на враговете си:
— Нищо от светските блага или злини не може да ме отвърне от моето изповедание. Да не бъде никога това — да отпадна от християнската вяра! Да не бъде никога това — да се прелъстя от ласкателствата или да ме сломят мъките! Правете каквото искате, за да ме изпратите от този кратковременен живот във вечния живот! Христов раб съм, след Христа вървя и за Христа ще умра, за да живея с Него во веки!

Тогава неправедните съдии заповядаха отново да хвърлят светеца в тъмницата. А мъчителите не водеха, но влачеха блажения, скубеха му косите, биеха го по лицето, тъпчеха го с нозе и накрая го хвърлиха в тъмницата.

На следващия ден пак го изведоха и понеже той както и преди дръзновено говореше и оставаше непоклатим в християнската вяра, отново заповядаха да го бият безмилостно. Докато го биеха, мъченикът радостно пееше църковната песен: “Христос воскресе из мертвых...”, защото бяха дните на св. Пасха. Цялото му тяло се покри с рани, земята се обагри с кръвта му, а светият мъченик търпеше, сякаш беше в чуждо тяло, и ту пееше, ту викаше на биещите го: “Бийте, бийте, с всичка сила бийте! И колкото можете увеличавайте раните ми! Но никога не ще можете да ме отлъчите от моя Христос и да ме накарате да бъда единомислен с вас!”

Посрамени, мъчителите отново хвърлиха мъченика в тъмницата и няколко дена поред го държаха там, като го мъчеха с теснота, глад и жажда. След това пак го изведоха и понеже той по никакъв начин не се отричаше от Христовата вяра, осъдиха го на изгаряне. Докато го водеха към мястото на смъртта, окован в железни вериги подобно на агне на заколение, едни го биеха с ръце по лицето, други по шията, трети го ругаеха, а четвърти съчувствено го увещаваха да пощади своята младост. Но Христовият мъченик тържествувайки вървеше, сякаш отиваше не да умре, а да получи голяма почест. И когато стигна на мястото, където беше запален огромен огън, не изчака да го хвърлят в него, но сам се затича и скочи сред пламъците. Ала мъчителите хванаха края на веригата, с която беше окован и го извлякоха от огъня. Тогава мъченикът им рече: “Защо не ми позволявате да изгоря в огъня? Защо ми пречите да стана благоугодна жертва на моя Христос?” Съдиите, макар да знаеха колко жестока е смъртта чрез изгаряне, обаче като видяха, че той сам я пожела и скочи в огъня, измениха решението си и го осъдиха не на изгаряне, а на посичане с меч. И заповядаха един воин да отсече главата на непобедимия юноша, а после да хвърлят тялото и главата му в огъня и да ги изгорят.

Такъв мъченически венец прие светият новомъченик Христов Йоан Епиреца в 18-тия ден на месец април през 1526 г. След като изгориха тялото му и огънят угасна, верните намериха някои костички, останали след изгарянето, и като ги взеха благоговейно, пазеха ги в домовете си, славейки Христа, нашия Бог, Който е възхваляван с Отца и Светия Дух во веки. Амин!

По: Книга житiй святыхъ на месяцъ априлiй. М., 1888, л. 28 об. - 31 об.

* Област в Северозападна Гърция.
** Древен град в Тесалия.


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.