ПРАВОСЛАВИЕТО ОТНОВО ПРОЛИВА МЪЧЕНИЧЕСКАТА СИ КРЪВ

Ритуален антихристов кинжал окървави пасхалния празник в Русия и Полша.

„Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият“ (Мат. 10:28).

Призори в празничната пасхална утрин на 18 април 1993 г., когато радостта от Христовото Възкресение вече бе осияла света, една от най-големите руски светини — Оптинската обител — бе обагрена с мъченическа кръв. Трима монаси — иноците Трофим и Терапонт, и йеромонах Василий — бяха зверски убити със саморъчно направен половинметров кинжал. На дръжката му личи ясно изгравиран знакът на антихриста — числото 666.

За всичко това научихме от репортажа на московски телевизионен екип, оказал се по Божий промисъл в Оптина за празника. Камерата ни направи свидетели на тържествената възкресна нощ, в която някъде се спотайва и убиецът. Литийно шествие излиза от монастира „Св. Въведение Богородично“ в полунощ и се отправя към скита „Св. Иоан Предтеча“, греят хиляди свещи, радостно се надпяват камбаните. Бият ги двамата монаси Трофим и Терапонт. Операторът, запечатал за сетен път озарените им от пасхална радост лица под оптинските камбани, съвсем не подозира, че тук ще е лобното им място. Само след пет часа монах Терапонт, дошъл да призове богомолците за пасхална служба, ще падне тук, пронизан от зловещото оръжие. И Трофим ще бъде убит пак тук, редом с него. Смъртта настъпила почти мигновено, но той успял, макар и в предсмъртно усилие, да удари още няколко пъти камбаната. Да възвести за Възкресението на Христа.

На литийното шествие иконата на Светото Възкресение носи йеромонах Василий. Той бил убит с подъл удар в гърба, когато след св. Причастие, без даже да успее да се разговее, отивал да изповядва в скитския храм. Само няколко метра му оставали до вратата, когато го настигнал антихристовският кинжал. Успял само да се обърне и паднал. Раната била смъртоносна и след по-малко от час издъхнал в близката болница.

Пръстта дълго оставала влажна, напоена от невинната кръв. С благоговение и трепет богомолците и духовните чеда на о. Василий отнесли в шепи от нея, скътвайки я до сърцата си. Огромни петна кръв тъмнеели и в звънарната. За Оптина тези дъски, пропити с мъченическа кръв, са вече светиня.

Камерата надниква и в килиите на убитите. Те са недокоснати и чинни, свидетели на кротък и чист монашески живот. Поразява с аскетичността си килията на о. Василий. Много книги, репродукции от икони на преп. Андрей (Рубльов), пред които йером. Василий се е молел. На масичката — портрет на св. Амвросий Оптински. На стената — голяма икона на руските новомъченици, загинали от безбожна ръка за вяра и Отечество.

По общо признание йеромонах Василий е бил най-яркият и талантлив проповедник в Оптина. В последно време проповедите му придобили особена проникновеност и сила. Той пристигнал тук още като Игор Росляков, 27-годишен млад човек, копнеещ да се посвети на служба Богу. Годината е 1988, държавата току-що е върнала на Църквата тъжните развалини на прославената нявга Оптинска пустиня. С неимоверни усилия, лишения и денонощен труд братството реставрира, съживява и въздига монастира, та същата година по случай хилядолетието от покръстването на Русия да се отслужи тук първата Св. Литургия. Младият Христов служител скоро си спечелил любовта на братя и миряни. Всяка негова проповед, казват хората, била събитие.

Трофим и Терапонт пък били известни със смирението и трудолюбието си. За удивление на местните жители, обработваните от тях поля давали плод дори в най-сушави години.

На шестия ден след престъплението полицията задържа убиеца. Това е 32-годишният Николай Аверин, воювал в Афганистан. Социална диагноза: психически болен, особена омраза хранел към свещенослужителите. Ще припомним, че всички заловени от полицията в йерусалим нападатели и кощунници на Светите места (от 5 години насам те са постоянно варварски осквернявани, има и няколко убити монаси и монахини), също са получавали подобни диагнози и обикновено са обявявани за невменяеми.

За 10-вековното си съществуване Руската Православна църква претърпя жестоки гонения, даде много мъченици. Но в Пасхалната нощ, веднага след празничната служба и Причастие да бъдат зверски убити трима монаси, и то в национална светиня като Оптина — такова нещо досега в руската история не е бивало. Средствата за масова информация обаче го счетоха за обикновена, редова новина и бегло я отбелязаха в криминалните си хроники. Обществото не реагира. Нито едно официално съболезнование към монастира, към Православната църква не бе отправено от властите.

Стотици хора обаче се стекоха на опелото, за да се простят с тримата монаси. Мнозина дойдоха заедно с децата си — о. Василий преподавал Закон Божий в близкото училище. В този ден неочаквано завалял сняг. Гъсти и мокри парцали, почти непрогледна стена — като че кулминация на студа, дъжда и скръбта, с които започна тук Светлата седмица. А когато изнасяли ковчезите, снегът изведнъж спрял, небето се изчистило, засияло. По особен, пасхален чин се извършило погребението — ковчезите били украсени. камбаните биели не траурно, а по великденски тържествено, победно. „Ние загубихме хора, но придобихме ангели на небето — казаха монасите. — Загубихме братя, но се сподобихме с новомъченици. Техните молитви ще покриват православния народ, който се стреми към чистота и святост.“

Не трима монаси, а трима воини, паднали на бойното поле, бяха погребани през Светлата седмица в знаменитата обител на свв. Оптински старци. Бог да им дари Царството Си! И дано кръвта им отвори очите на тези, които и досега не са прозрели за духовната война, започнала още от сътворението на света. На тези, които прекарват дните си в нехайство и леност, без да си дават сметка за всеобщата мобилизация на сатанинските сили днес.

И не само в Оптина — кървава Пасха тая година (1993) посрещна и православна Полша. Точно на Света и Велика Събота там бяха заклани трима православни свещеници. На местопрестъплението отново бе открит ритуален нож. На дръжката му до знака на сатаната бе написано числото 666.

Дано Възкръсналият наш Господ Иисус Христос ни укрепи да Му останем докрай верни и с търпение да понесем изпитанията в сблъсъка с възцарената мощ на антихристовите сили преди Неговото Второ пришествие.
 

(Статията е препечатана от сп. „Православно слово“, бр. 5, май 1993 г., стр. 22-23)

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.