Юрий Максимов

Светци на Православната Църква, обърнали се от исляма

Свети Константин Агарянин | Св. Ахмед Калфа | Св. Абу Тбилиски | Св. Варвар, покаялият се разбойник | Светите Петър и Стефан Казански | Св. Авраамий Български | Преподобни Серапион Кожеозерски

Свети Ахмед Калфа

        Свети Ахмед, по произход също турчин мохамеданин, живял в Стамбул половин столетие преди свети Константин, но за разлика от него бил човек знатен и напълно обезпечен, заемал видно положение в държавата и по времето на своето обръщане бил вече в зряла възраст.
         Той имал руска наложница, взета отсред робите. Ахмед явно бил веротърпим, поради което ù разрешавал свободно да посещава християнския храм.
         С течение на времето Ахмед забелязал у нея някои благодатни изменения, настъпващи всеки път, когато тя се връщала у дома след богослужението. Обзет от любопитство, той поискал от свещеника да присъствува на литургия, на която служи патриархът и — разбира се — получил такава възможност. Като на знатен гост му приготвили особено място. Според шериата мюсюлманинът има право да посещава християнските храмове по всяко време (но не за молитва, разбира се).
         И ето, по време на литургията мюсюлманският чиновник неочаквано видял как, докато патриархът благославял народа, от трисвещника и пръстите му излезли лъчи и преминали върху главите на всички християни, а само неговата глава била отмината. Изумен от това чудо, Ахмед изказал желанието веднага да се покръсти, което и било тайно извършено над него, вероятно от самия патриарх.
         Някое-друго време бъдещият мъченик останал таен християнин. Подобно явление има своето оправдание и в Св. Писание — „И каза Нееман: щом е тъй, нека дадат на твоя раб пръст, колкото могат да носят две мъски, защото занапред рабът ти няма да принася всесъжение и жертви на други богове, освен на Господа; само ето какво Господ да прости на твоя раб: когато моят господар иде в дома на Римона, за да се поклони там и се опре върху ръката ми, и аз се поклоня в дома на Римона, тогава Господ да прости на твоя раб за поклонението ми в дома на Римона. И каза му: иди си смиром. И той отмина от него на едно малко пространство земя.“ (ІV Царств. 5:17-19). Подобен е случаят и с фарисея Никодим.
         Тайни християни, както сред мюсюлманските сановници (26) (в това число дори и молли), тъй и сред простото население, имало твърде много. В продължение на много години те идвали в „джамията Айа-Суфия“, където всеки ден тайно извършвали християнски молитвословия (27). Тайни християни има и днес в страните на мюсюлманския свят. По същия начин, съществуват и открити християни, при това и обърнали се от исляма, носещи понякога години наред подвига на изповедничеството. Всичко, за което говорим тук, до ден днешен е действителност в ред страни (28).
         И тъй, свети Ахмед останал таен християнин известно време. Житието не съобщава какво станало с него в това време. С голяма увереност можем да предположим, че любовта му към жената, която била причина за идването му в Църквата, сега, при общата тяхна вяра, станала безмерно по-възвишена и по-чиста и техните отношения не могли да не преминат във връзка с това на качествено ново равнище. С не по-малка степен на вероятност можем да предполагаме, че светият имал през това време няколко тайни срещи с духовника на храма, дето го покръстили, за наставяне в християнския закон. Тези срещи едва ли били много и по-скоро знанията му за християнството се ограничавали единствено с най-необходимото. Ала в основата на вярата му лежал непоклатимия камък на опита от истинското богообщение и чрез благодатта Божия той възраствал духовно до съвършен мъж (Еф. 4:13). Както ми каза един познат православен татарин, свидетелствувайки за собствения си опит, за човека, когото Господ чрез чудеса е довел в Църквата Си, вече не може да съществува въпросът за връщане назад…
         Тъй продължило дотогава, докато на едно поредно събрание велможите не почнали да се препират кое нещо стои над всичко останало. Когато дошъл ред на Ахмед и го попитали какво мисли, той неочаквано за всички тях гръмко изповядал: „Най-високо от всичко стои християнската вяра!“ „Да не би ти да си християнин?“ — го запитал с усмивка един от седящите. „Да, християнин съм“ — бавно, спокойно и отчетливо отвърнал светият и усмивката се стопила от лицето на питащия…
         В тая постъпка на свети Ахмед най-пленителното е това, че тъкмо в този случай изповедничеството далеч не било единственият възможен начин да останеш християнин (както било със свети Константин). Той имал възможността да се измъкне с шега, да прехвърли разговора към друго и т. н. Но тъкмо в такова стечение на обстоятелствата светият узнал зова, обърнат лично към него. Това е особено важно — да слушаш постоянно и най-вече да умееш посред всекидневните обикновени случаи навреме да чуеш призоваващия глас на Бога. А чуеш ли този зов, да откликнеш с думите: „Ето ме, Господи!“ Това всъщност е постоянното бодърствуване, към което ни призовава св. ап. Петър (І Петр. 1:13, 5:8)
         И свети Ахмед откликнал и извървял пътя докрай, приемайки мъченическа смърт на 3 май 1682 г.

Свети мъчениче Ахмеде, моли Бога за нас!

Предишната глава | Начало | Следващата глава


БЕЛЕЖКИ:

26. Подобна практика съществувала и в Руската Империя. Така например, в края на ХІХ век дори първият от осетинците генерал на руска служба Туганов бил принуден да пази в тайна своята принадлежност към християнството и едва след смъртта си, за удивление на мюсюлманите, бил погребан по чина на Православната Църква — митр. Гедеон (Докукин). Указ. соч. — С. 171.
27. Андриоти Н.П. Криптохристианские тексты. // Татьянин День № 4 (31) 1999. — С. 45.
28. Статия 306 от Конституцията на Мавритания гласи: „Всеки мюсюлманин, виновен в отстъпничество от вярата със слово или дело, е длъжен в срок от три дни да принесе покаяние; в противен случай той се осъжда на смъртно наказание като вероотстъпник, а имуществото му подлежи на конфискуване и предаване в държавната хазна“. На свой ред върховният съд на Египет е изнесъл решение, с което признава отхвърлилите исляма мюсюлмани за виновни за „гражданска смърт“. Такъв човек губи всичките си граждански права и пълномощия. Той няма право да тегли парични суми от своите банкови вложения. Човекът, който би го убил, не се счита за престъпник, тъй като юридически жертвата му е вече провъзгласена за „мъртва“.


Български новомъченици и изповедници

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.