Последна промяна:
2005-09-24 15:19

Ангел със зелена клонка

Семейството на Виктор и Татяна се увеличи — роди им се второ детенце, момиченце. Те отдавна мечтаеха за дъщеричка, но я дочакаха едва подир десет години от раждането на своя син.

Когато Светланка поотрасна, близките ù забелязаха, че тя е едно съвсем необикновено детенце. Силите ù бликаха като от извор. Необикновено подвижното и весело момиченце вършеше най-различни детски немирства и безспирно веселеше всички с безобидната си палавост. У нея имаше забележителни черти — удивителна щедрост и доброта. Всякога бе тя готова да даде на всеки, дори на непознат човек, всичко, каквото и поискат — даже и най-любимите си играчки. И ако някое момченце ù грабнеше от ръцете лопатката на пясъчника или ù стъпчеше кифличката, от това нивга не ù докривяваше. Мъничкото ù сърце беше пълно с любов и снизходителност към всички наоколо ù. Тя никога не плачеше, ако тичайки, падне и си разрани колянцето, никога не се оплакваше, ако нещо не се получи.

Нейният най-голям и най-скъп приятел беше татко. Заедно се разхождаха в парка, заедно строяха пясъчни дворци, караха колелета и шейни, заедно изрязваха и лепиха картинки, заедно шиеха и перяха дрешки за куклите. И баща ù безмерно я обичаше. Мама, голяма къщовница и сериозна жена, винаги бе заета с работа и домашни грижи, та предоставяше на мъжа си възможността да прекарва всичкото си свободно време с дъщеричката им.

Светланка тръгна на училище. И тук татко ù помагаше във всичко. Той дори ходеше с нея на училищния кръжок по ръкоделие и шиеше с нея забавни играчки, които тя начаса раздаваше на своите нови другарчета от училище. Учениците от класа много обичаха това общително и щедро момиче. Колко деца имаше всякога при нея у дома!
Но невъзможно е за нас да разберем Божия промисъл. Светланка се разболя, и то ненадейно. Отначало взе да се оплаква от болки в гърба и вече не можеше да тича и да играе с другарчетата си. Скоро силен пристъп я повали и тя повече не можа да се вдигне. Изследванията установиха рак на гръбначния стълб. Той започна не-удър-жимо да се уголемява и веднага след първата химиотерапия кра-ката на Светланка се парализираха. Болестта се развиваше тол-кова бързо, че лекарите безпомощно вдигнаха ръце. И радостта в семей-ството на Виктор и Татяна се преобърна в безутешна скръб. Ред по ред те бдяха край постелята на умиращата си дъщеря. Веднъж, когато Виктор дойде да отмени съпругата си и открехна вратата към болничната стая, той замръзна на място. Край одъра на болното момиче, досами възглавницата ù, седеше Ангел със зелена клонка. Мъничко по-настрани седеше жена му Татяна. Тя сякаш не забе-ляз-ваше нищо и когато мъжът ù влезе, му каза:

— Няма да си ходя в къщи. Нещо ми се иска днес да поостана тук заедно с теб.

В това време момиченцето сякаш спеше мирен сън, след изпиването на лекарствата болките ù бяха стихнали. И нищо не предвещаваше близкия ù край. Но Виктор не възрази Татяна да остане в болницата. Той още не можеше да дойде на себе си от видението. Ангелът със зелената клонка седеше, както преди малко, приведен над детето. И Виктор го виждаше толкова ясно и реално (дори гънките на одеждите му), сякаш беше обикновен земен човек.

— Таня, отдавна ли е тук той? — без да иска попита мъжът.

— Кой? — не го разбра жена му.

Тогава Виктор разбра, че видението е било дадено единствено нему.

Времето течеше, момиченцето спеше както по-преди. Виктор все още наблюдаваше тайнственото видение, но вече не се опитваше да говори за това. Като омагьосан стоеше той недалече, докато Татяна четеше книга.

Неочаквано на Светланка ù прилоша. Майката се скочи да извика лекарите, а бащата се завтече към детето и внимателно улови ръката му. Момиченцето се задушаваше. Той грижовно приповдигна главата ù. И ето, тя въздъхна дваж дълбоко и с третата въздишка, без да дойде в съзнание, умря в бащините си ръце. Беше около дванадесет часа през нощта.

Когато на сутринта трябваше да оформят смъртния акт, стана второ чудо. Премазана от скръб, майката цяла нощ не можеше да си намери място. Сърцето й сякаш гореше в огън, готово ей-сега да се разкъса на парченца от неизразимо майчино страдание. И неочаквано, за пръв път през живота си, тя почувствува, как сякаш някой подухна на обгореното ù от мъка сърце, сякаш го погали с нежна, ласкава ръка, успокоявайки неговите нетърпими преживявания. Дотогава Татяна не бе усещала нищо подобно. Но тогава това невидимо ангелско докосване завчас я успокои, даде ù сили да преживее по-нататък тая трагедия.

А Виктор изпадна в отчаяние след смъртта на обичната си дъщеря. Той цял почерня, животът му се струваше ненужен и лишен от всякакъв смисъл. Той отчаяно скиташе из града, по местата, където тъй обичаха да се разхождат с дъщеря си. И неизвестно как той се оказа в храма, гдето някога бе кръстена Светланка. Ето купелът, в който я потапяха. Виктор обходи храма, като несъзнателно блуждаеше с очи по висящите върху стените му икони. И неочаквано върху олтаря, досами Царските двери, той го съзря — ангела със зелената клонка. “Архангел Гавриил”, бе написано върху иконата. И тая ненадейна среща тозчас съживи Виктор, той най-сетне осъзна, че освен земния живот има и друг — небесен живот. Животът, в който бе преминало неговото момиченце...

Наталия Седова,
Санкт-Петербург, 28.01.2000
Източник: http://www.cofe.ru/blagovest

(Случаят е действителен, макар да е предаден на български литературно - ПБ)


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.