Последна промяна:
2005-08-03 11:05

Писмо №2. Не се отчайвай!

Драги мой страдающ приятелю!

Ти помниш ли, как нещо много светло
накитяше детинските ни дни?...
Зори над бащин дом?... Безгрижни ветви,
склонили се над прага?... Помниш ли
как скитахме надвечер край Росица
намирайки след кротки словеса
пътека под изгрелите звездици,
пътека през изгрялата роса,
пътека към най-светлата и чиста,
най-хубавата вяра на света!

Недей отпуска безпомощно ръце! Вярвай, ти страдаш — значи близо е Христос, Твоят Избавител! Помня, когато бях студент, аз изпитвах подобни скърби — от бездушието на света, от неговата неспособност да усети християнската душа. Такъв е светът и ние не можем друго да очакваме от него. Отварям сега дневниците си от онова време и виждам — едностранчиво съм гледал на света. За скърбите си съм носел вина сам аз, със своята греховност, със своята самонадеяност, че щом излеза оттук, ще стигна покой. Не. Ние сме болни и болестта ни е — грех наш! Тая болест може да изцели само Този, Който пострада зарад нас на Кръста, Който ни даде всичко, което само и единствено Бог може да ни даде — всичката Своя отеческа любов. А ние още очакваме от света разбиране, обич, ласка! А светът става все по-груб, все по-нетърпим към всичко християнско, всичко истинско, всичко чисто и ясно — тъй е залюбил мътилката на греха, че му се ще всичко около него да е все тъй мътно, тъй неясно, тъй лукаво, какъвто е сам тоя грешен свят. А в нашите души има ”криле голубине“, има неутолима от нищо земно жад по чудното синьо небе, по светлината над облаците, поруменели от заника, по оная мамеща далечност на вечността. Но това не е достатъчно. Трябва да се разярим към лъжата на света, трябва да го възненавидим със смъртна ненавист — трябва да бъдем в най-голема степен нетърпими и люти към всичко, което не е Христово! Не към човеците, както сам ти пишеш, а към злия владика на тоя свят.

Не отпускай безпомощно ръце — Христос е с тебе! Около теб всичко изглежда разпиляно, бездушно... Бесът с неговите страстни стрели не те оставя... Понякога дори ти се плаче... Но има и скръб гибелна — да очакваш от света промяна, да очакваш ласка от лапите на подземния тартор... Моля те, недей! Не погубвай време със суетни надежди. Зная, душата иска пак да е чиста, да е детска, да е проста, да обича и да получава обич! Иска да има пред очи само онова, що е светло, що е детски мъдро и непорочно.

И смешно, и страшно — дяволът в света има толкоз подвижници — бденици пред телевизора, съзерцатели на гнусотии, постници за ханш и талия, молитвеници на пустотворчеството, незаспиващи крадци и бандити, които не склапят очи в подвига на дяволоугождението. О, колко дивни угодници има сатаната на тоя свят! А ние, които искаме да сме с Бога, с Христа — колко немощни, нерешителни и слаби се показваме! Аз първом за себе си говоря, първом себе си коря! Има за какво да поплачем, да поскърбим, да понесем трудове. А за света — умолявам те, — не скърби! Бог обича ближния ни повече, отколкото ние можем някога някого с всичкото си сърце и душа да обичаме. Дай, приятелю, да се помъчим да залюбим Бога повече от всичко — тогава, вярвам, всичко ще се намести!

Дай ни, Господи, оставащото време от тоя земен живот да изживеем във взаимна обич, в чистота, съкрушение и себеомерзение, послушание към Твоя глас и мъртвост за всичко чуждо Тебе! Нямай, душе, нищо с тая земя. Съдът е при дверите! Краят е по-близо, отколкото ни се струва. Пред очите ни е Христовото възкресение. И ние, убогите, тъй ще да възкръснем, ще се преобразим — и нивга вече не ще бъдем същите. Високото у човеците, казва Писанието, мерзост е пред Бога. Обятия Отча отверсти ми потщися, Боже!

Господи, дай на другаря ми сили да претърпи докрай! Душата му се задушава от скръб, ала Ти я превърни в скръб по Тебе, единствения достоен за любовта на всяка твар! Дарувай му скръб по нашата неземна Родина, де сияе несвечеряващата се светлина на истинския, на Твоя покой!

Во Христе, твой недостоен по-малък брат
Филип


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.