Последна промяна:
2005-08-03 15:19

Писмо №5. Утешение в скърби

Скъпа сестрице, Господ да е с тебе!

Често пъти си мисля за тебе и не те забравям, макар да не ти пиша. Прости ми, че до този момент не съм отговорил на последното ти писмо!

Днес си мислих за радостта, която Господ е дарил на християните — радост, каквато никой и нищо в света не може да даде на човека! И реших тези си мисли да споделя с теб и това да бъде отговора на писмото, което ти дължах.

Радостта е не само желана, тя ни е заповядана, и то настойчиво! “Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се!”, пише св. апостол Павел до филипяните (4:4). Радостта в Господа е характерна за истинските християни. Св. Игнатий пише до Филаделфийската църква, “която е получила милост... и се радва непрестанно в страданията Господни, и е изпълнена с всякакви милости чрез Неговото възкресение!” Първите християни са били гонени, мразени, мъчени, презирани и отхвърляни от всички единствено заради Христовото име, но това не е намалявало радостта им, напротив, увеличавало я е! В първата историческа книга за Православната ни Църква, Деянията на светите апостоли, се разказва: “и като повикаха апостолите и ги биха... ги пуснаха. А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестия за името на Господа Иисуса” (Деян. 5:40-41). В древност християните са се поздравявали с думите: “Радвай се!” Днес хората вместо тях казват други: “Здравей!”, тоест: бъди здрав. Често пъти чувам дори християни да твърдят, че здравето е най-важното, и то: “да сме здрави — останалото не е толкова важно!” Култът към здравето е езически, в основата му лежи неверието в душата — ето как ценностите на тоя свят са напълно противоположни на християнските, небесните ценности. Колко здрави, заможни, всезадоволени хора днес се самоубиват! Нали (казват) здравето е най-важното? Човек, който се стреми към земно удовлетворение, т.е. към радост в земните неща, никога не ще бъде щастлив.

И тъй, какво е за нас радостта, радостта в Господа? Пред мен е бездната от човешки съдби. Милиарди и милиарди човешки души минават през историята и изчезват за нея, биват забравени и отхвърлени от следващите поколения. Къде са могъщите египетски фараони? Къде са титаните на тоя свят? Вглеждам се в тая бездна и виждам, как и аз ще изчезна там — нищожен, изхвърлен от света, ненужен никому. И все пак, има едно огромно НО! Но за Бога всички са живи — и пред Него нито една душа не е забравена или пренебрегната. Той е толкова близо до нас, тъй нежен и любещ в скърбите ни, Той чува всяка наша молитва, въздишка, намерение за молитва и удържана въздишка, и неизплаканите сълзи, и неизречените слова — всичко вижда, всеки лъч надежда, отправен към Него Той взема в шепи и преумножава, възвръща, просвещава... И, мисля си, в тази близост на Господа до всеки Негов член, всяко Негово дете, е нашата най-велика радост, с която нищо в света не може да се сравни. Помисли, ето — вървиш по ръба на бездната на живота, напрегната си, изнемогваш... Ала Той е до теб, следи всеки удар на сърцето Ти, съчувствува на всяка твоя болка, благославя всяка твоя радост — като истински Родител над детето Си, възвърнато Му от бездната с цената на Собствената Му кръв и страдания. Колко велика е цената на човешката душа!

Първите християни са отивали на мъчения. Рязали са ги на парчета, кълцали са ги с нажежени железа, горели са ги със свещи, разтопено олово, разкъсвали са ги, потапяли са ги — и те са тичали към мъченията като към прохладни извори в жежко лято! Защо? Защото са носели в себе си непресъхващия извор на вечната радост — Господа! В тях е бълбукал изворът на самия живот! Смъртта за тях не е била нищо друго, освен последната преграда, която ги е отделяла от Живота им, от Христа! Ех, сестрице, ако имахме такава жажда по Господа, ние наистина нямаше да скърбим за нищо, но като преблажени младенци щяхме да се радваме в шепите на благостта Му... Мъчениците са най-славното Христово стадо — Неговата радост и свидна награда за страданията Му! Всички наши скърби в тоя живот, вярвам, претърпяни в Негово име с радост, като апостолите, и с упование на Него, ни правят малко или много чеда на мъчениците.

С тези мисли искам да завърша писмото си. Поздрави всички наши близки! Господ и Майката Божия да са винаги с теб, и св. Царица-мъченица Александра да бди над И. с майчинска грижа!

Твой брат


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.