Последна промяна:
2005-08-03 15:18

Писмо №7. От далечната Родина

Село Я.
14 (27) януари 2001 г.

Скъпи приятелю,

Привет от село Я.! Днешния ден прекарахме с О. и Т. из китния роден Балкан. Мислихме много и за теб. Бързам да запечатам впечатленията си от тоя слънчев зимен ден, та поне мъничко светлинка от българското небе да достигне и теб в далечната чужбина.

Истинска радост беше днешния ден. Едно невинно като детски поглед небе проснато от безкрай до бекрай. Тук-таме облаци като сняг из бездната от непристъпно синьо. Балканът олисял. Черни дървеса като четина стърчат из баирите и нито полъх. От къщата отидохме до разклона за Л. и К. пешком. Дълго разговаряхме.

Сега е почти нощ. Ала все още не си е отишло от срещните хребети сиянието на чудния ден. Сияе билото на стария Балкан, сякаш шепне последни молитви преди сън. Острият лунен сърп и вечерницата тихичко си приказват и все не могат се наддума кой е по-ярък — и двата светилника меко греят над чернеещите вече била. Все още се вижда Ботев връх — далеко-далеко... Една от малкото вечери, които ми напомнят как с теб излизахме вечер, по тъмно, и ходехме до “опитното поле” край родното градче — нали помниш? По кърския път. Нищо не може да ни върне детството. Нищо освен любовта Христова. Чувствувайки, че сме всякога и навсякъде Христови деца, ние оставаме вечни приятели, вечни деца, вечно свои и никога чужди... Вярвам в това!

Т. ми каза за книгите, които ти е изпратил. Силно не ги одобрявам. Особено Ем. Станев и Ив. Петров. Ще се постараем да ти изпратим по-християнски автори. Във всеки случай интернет страницата “Православна беседа” ще съдържа и много художествени произведения с далеч по-християнски или поне нравствен облик (раздел “Православен дом”). Засега работата върви бавно, но вдъхновение имам — само като си представя радостта на моите приятели, които ще я четат, а и на всички обични българи, които все още имат в душите си нещо християнско, нещо изконно българско и нравствено. С Т. сме свързани дълбоко. И с теб — но ни липсваш. Нищо, ще ти пишем — и аз, и той, — при всеки малък и голям повод.

Положението в Родината е покрусително. Много малко, шепа люде, са истински родолюбци (т.е. Христолюбци). Времето е твърде късно. Но това ми вдъхва истинска жар за работа. Колкото по-тъмно е навън — толкова по-ясно е на душата: няма път назад, няма време за колебание! Жалко само, че толкова много време е е изгубено за глупости. В мрака на днешността още по-ярко сияе Христовата звезда!

Поздрав най-сърдечен
Твой приятел вечен, Ф.


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.