Заглавка

Последна промяна:
22.01.2009 15:41

Бърз преход по страниците на «Православна беседа»

Предговор към сборника «Православен дом»

Обични читателю,

     В ръцете си държиш първата книжка на поредицата «Православен дом». На нейните страници ще намериш бисери от съкровищницата на словесността — четива или отделни откъси от четива с нравствено и религиозно съдържание, отбрани като цветя изсред полята на българското и чуждестранното художествено слово: повести, разкази, стихотворения, статии за православното възпитание и други душеполезни текстове. Нашият стремеж и надежда е да дадем на българското православно семейство нужното за християнския дом четиво — като добавка към книгите, пряко отнасящи се до духовния живот.
     В наше време православният дом е под прицела, кажи-речи, на цялата днешна новоезическа култура. Пошлостта, грозотата и безсрамието нахлуват отвсякъде в дома ни. Нужно е да се браним от тях, но и решително да ги поразяваме — най-вече в нас самите — със сияйния меч на Божието слово, на църковното слово, на благородното и правдиво човешко слово, на духовно углъбения нравствен мироглед. Нашето желание е да правим посилното, за да се съхрани добрата, изконна традиция на целомъдрието като краеъгълен камък на българското християнско семейство, да се опази светлината и топлината на домашното огнище, да се заслонят детските души от злото в света.
      Тази поредица от книжки се ражда като скромен дан на подкрепа и обич към българското православно семейство — ето защо ние желаем от нейните страници да лъха единствено добро, от думите ù в дома да влиза само утеха и мир, спокойствие и обич. Затова изобщо няма да си служим с пакостливия език на днешната българска «култура» — само и само да опазим огнището на семейната привързаност и сплотеност от злободневието и развалата на сегашността.
     Тематичното съдържание на «Православен дом» не ще се ограничи изключително с предварително отредените рубрики — в неговите страници ще може да се влее всичко красиво, стойностно и изпълнено с християнски смисъл.
      Имаме и още едно желание — нашият скромен «Православен дом» да приюти в себе си и хубавата родна реч. Възнамеряваме да сторим всичко, що е по силите ни, за да опазим родния език от вилнеещата грубиянщина и пошлост, в послушание към велението на св. апостол Павел — «никаква гнила дума да не излиза из устата ви, а само добра, за назидание във вярата...» (Еф. 4:29).
      Като туряме в сърцата си тия искрени намерения, ние настойчиво просим твоите св. молитви, любезни читателю, та Бог, виждайки слаботата на ръцете ни, заради тебе, заради твоето семейство, заради душевната полза на всички ни да ни укрепи «да свършим с радост попрището си и службата, която приехме» (Деян. 20:24) върху немощните си рамене, за слава на нашия Бог и Спасител, Иисуса Христа.

От редакцията на “Православна беседа”

Цветя от полята на словото

Текстовете, предназначени за деца са отбелязани с *. Останалите текстове са предназначени за юноши и възрастни.

A. Български автори:

Сборник «Православно детство»

Красотата и мъдростта на Божия свят
Първи уроци по добродетелност
Църковно училище
Из древните книги
Света земя
Жива история
Пътувания из стара България

Български народни песни за мъченици на вярата:

Родопски песни

Тодор Г. Влайков: Един забравен поборник на чистите български нрави  

Бележки към събраните съчинения на Т. Г. Влайков
Т. Г. Влайков. Някои народни думи, малко известни днес в книжовния език, и някои местни речи из пирдопския говор, които се срящат в напечатаните тук разкази и повести.

Избрани произведения

Дядовата Славчова унука (прекрасна повест за нявгашните чисти български нрави и дълбоко целомъдрената любов на младите от село)
Житието на една майка (най-хубавата българска повест, изобразяваща благочестието и доброчестината на нашите православни предци)
Косач
Седянка
Стрина Венковица и снаха ù

Из «Преживяното»

Част първа:

ІІІ. Разказ за сестра ми
ХХХ. Свети Кирил и Методия

Част втора:

Най-после русите идват и у нас

За Тодор Г. Влайков

Левкийски епископ Партений. Писателят Тодор Влайков.

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Великден. Подарък от «Православна беседа» за българските деца*

Избрани стихотворения

Димитър Коруджиев. Поезията на архимандрит Серафим
Песни за природата и за Твореца
По пътя на монаха
Стихотворения за майката
Копнеж по вечността
Памет за смъртния час
Празнични стихотворения
Посвещения Басни
Стихотворения за деца
Преводни стихотворения

Стоян Загорчинов:

Ден последен — ден Господен

Дял втори. Иноци

У Доброромана
Невидима бран
Наставление към безмълниците
Блудният син
В Царевец
Нощни сенки
Брат и сестра
Трите степени

Йордан Стубел

Богородична люлка (Избрани религиозни стихотворения)*

Бъдни вечер

1. Над Тракия равна тъй никога не е валяло...
2. Моя мащехо, бяла веялице...
3. Не помните ли, дни и нощи мои...
4. Ти, пояс Богородичен, огрей и мен в сърцето...
5. Засипа сняг и побеляха...
6. На твойта светла, бъдна песен...
7. Тишина

Иван Николов

Избрани стихотворения

Пролет
Сретение Господне
Цветница
Спасение
Изкупление
Просветление
Покайни вопли
О, Господи! добре ми е да бъда сляп...

Йордан Йовков

Избрани произведения

Разкази

Серафим

Повести

Жътварят

Религиозна лирика от български поети

В разработка

Ангел Каралийчев

Избрани творби

Райна попТодорова

Жития на светии за деца

Филип Андреев

Избрано

Поезия

«Плачевни напеви за родния край и душата» (19.11.2004 — страницата е допълнена с нови стихове)

Разкази и приказки

Нощ
Цъфналата вейка
Девицата на име Самота
Радвай се, Пречиста

Радост на всички скърбящи

Поборница Войвода

Паякът

Нашата тъжна София

Песен


Есеистика

Пролетен триптих
Развалини

Лалка Тодорова

Аджар

Домашна църква

Ангел със зелена клонка
Край разбитото корито


2. Чуждестранни автори

Сборник «Рождество Христово»

Разкази от руски писатели

В. Лаврова. Елхата
Ю. Насветова. Куклата на рождественското момиче

Архимандрит Юстин (Попович):

Сърна в изгубения рай

Василий А. Никифоров-Волгин:

Избрани произведения

С тояга на странник (повест)

Избрани разкази

Странници

Чашата

Детство

1. Великият пост
2. Преждеосвещена литургия

3.

Ивана Бърлич — Мажуранич

Избрани приказки за деца

Братчето Ягленчо и сестричката Рутвица*

Религиозна лирика от руски поети

Г. Державин

А. С. Пушкин

Александър Блок

Иван Бунин

«Чудеса на Православната вяра» (сборник)

Православно издателство „Св. апостол и евангелист Лука“. © ЕТ „Екатерина Ангелова“. ISBN 954-767-018-2

Част I. Обръщане към вярата

Началото
Живият мъртвец
Полицата
Изцеляването на атеиста

Покаянието на един комсомолец

Барнаулското чудо


Част II. „Смъртта е възраждане за живот“

Московският митрополит Филарет се явява след смъртта си
Необикновена помощ от отвъдния свят
Покойният приятел на Мичурин
Умрялото момиченце и професор Розанов
„Смъртта е възраждане за живот“
Случай от живота на един лекар
Предотвратеното самоубийство
„Вас няма да ви разстрелят...“

Част III. „Дивен е Бог в Своите светци“

„Стани и вдигни иконата!“
Неочаквана радост
Чудното изцеление
Спасение на края на пропастта
Св. Николай спасява от разстрел
Св. Николай помага по време на война
Св. Николай спасява войник
Стоенето на Зоя
Помощта на св. Александър Невски
Просфората
Св. Серафим Саровски обръща към вярата един младеж
Как ме излекува преп. Серафим Саровски
„Върви и не падай!“
Книгата
Неочаквано избавление
Каверните
Разкази на м. А.
Странната молитва
Разказ на м. Серафима
Куфарчето
Образът на императора
Спасеният отряд
Великата княгиня Мария

Част IV. В дни на гонения за вярата

Мечката
Изплатеният дълг
Анзерското чудо
Петнистият тиф
Матронушка
Досието
„Помяни мя, Господи, во Царствии Твоем...“

Част V. Неизмислени разкази

Разказ на една актриса
Несъстоялото се самоубийство
Молитвата
Как дяволът разорил един търговец и го лишил от разум
Псалтирът
„Искам да видя бяс“
Божие наказание за покушение срещу живота на родната майка
Щастие
Палтото
Момичето и ковачът
Отче наш

Ф. М. Достоевски

Великият инквизитор


ПРАВОСЛАВИЕ И РОДОЛЮБИЕ

Филип Андреев

Правописъ, идеология и народностно единство

Петко Тодоров

Ризница на духа и дрипа на позора. Черти от духовното и светогледно значение на българския език за народа ни. Неговото състояние днес.
Българските светци: съвест и духовни зеници на народа ни.

Иван Богданов

Българската книга през вековете (ДИ „Народна просвета“, С. 1978)

ДА ПАЗИМ РОДНИЯ ЕЗИК

   Езикът трябва да бъде направен от светлина; както чистият въздух не ни пречи да виждаме предметите, така и езикът не трябва да пречи да виждаме мисълта. — Ил. Волен
   Не може да служи на своя народ и на бъдещето оня, който не познава и не обича силно родния си език. — Ангел Каралийчев

Библиотека „Родна реч омайна“
(Илюстративният материал носи идеологическите белези на времето, в което книгата е издадена)

Проф. д-р Л. Андрейчин. Основна българска граматика

Въпроси на българския правопис

Проф. Л. Андрейчин — Правопис и правописна култура. Особености и развитие на българския правопис
Проф. Ст. Стоянов — Слято, полуслято и разделно писане на сложни и съставни думи в българския език
П. Пашов — По някои правописно-правоговорни въпроси
Р. Русинов — Премятане на звукове (метатеза) в съвременния български книжовен език
Д. Чизмаров — Правила за употребата на главните букви
Т. Владимирова — Препинателни знаци вътре в изречението

Елена Георгиева. Езикова култура и езиково обучение

Моско Москов. За чист български език

Лилия Манолова. Българска терминология

Въпроси на езиковата стилистика

М. Янакиев. Българско стихознание

Есеистика. Критика. Писма

Филип Андреев

Православието в детски религиозни творби от български автори (богословски и художествени проблеми)
(Обнародвано за пръв път във вестник “Литературен форум” бр. 16(317) от 23.IV — 6.V.1997 г. стр. 1, 6)

Писма до най-близките ми

Писмо №1. За тъгата по детството
Писмо №2. Не се отчайвай
Писмо №3. За свободата и времето
Писмо №4. Утешение в скърби
Писмо №5. Утешение в скърби
Писмо №6. За радостта
Писмо №7. От далечната Родина
Писмо №8. За скръбта по света и светлата радостопечал по Бога
 

Петко Тодоров

Да се завърнеш в бащината къща... (християнска трактовка на известното Дебеляново стихотворение “Скрити вопли”)

Педагогика, домашно възпитание

Н. Е. Пестов.

Православното възпитание на децата
Предговор
Връзката между деца и родители
: Глава 1. Душеспасението на родителите зависи най-вече от децата

«Пантелеимоновский благовест»:

Взаимоотношенията в семейството и тяхното влияние върху детето.

Допълнителни четива:

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЧЕТИВА

На руски език :


Мисли за християнското възпитание на децата...

«Малкото дете може да се оприличи на дъска, приготвена за изобразяване на картина: това, което живописецът изобрази — добро или лошо, свято или грешно, ангел или бяс — то и ще остане върху нея. Така и детето: каквото първоначално възпитание му дадат родителите, към каквито нрави го приучат те — богоугодни или богоненавистни, ангелски или бесовски, — с такива и ще живее то.

Небрежни са към децата такива родители, които искат единствено да ги забавляват или да се забавляват с тях, особено тогава, когато е дошло време повече да ги учат, нежели да ги забавляват.

Съдината не губи миризмата — лоша или добра, — с която по-напред се е просмукала. Такова е и възпитанието на детето! Ето защо е нужно от детство то да бъде учено на добро». — св. Димитрий Ростовски

«Не чуждоземното наставление поражда добри синове. ... Децата, забравени от родителите си през времето за възпитаване, също ги забравят след това време. ... Раздразненият наставник не наставлява, а дразни. ... Тези, които желаят да имат достойни деца, ще постъпят благоразумно, ако предварително сами станат достойни родители.

Деца! Ценете родителското благословение хиляди пъти повече от останалото наследство.» — Св. Филарет Московски

«Първите думи за Бога трябва да каже на детето тази, на която е била подарена неговата първа усмивка» — Прот. И. Рождественский

«... Да се грижим за това да учим децата си на добро и вяра в Бога, а също да ги отучваме от всичко лошо. Да се отнасяме с тях ласкаво, като с Христови приятели,  за да не прогневим техния велик Застъпник — Господа Иисуса. А най-вече трябва да се стараем да не смущаваме чистите младенчески души с жестокост и ругатни, за да не озлобим незлобивите. Ако възпитате своите деца и ги направите праведни и добри хора, тогава и те ще ви носят покой на старост, ще се грижат за вас при болести, ще измолят прошка на греховете ви, когато умрете. Тогава хората ще бъдат по-благочестиви и Господ не ще ги наказва с общи бедствия, и всички ще живеем спокойно и щастливо “в пълно благочестие и чистота” (1 Тим. 2:2)». — (Мисли из проповед на студента-богослов Алексей Павлович Храповицкий (митрополит Антоний), произнесена в родното му село Ватагино (Письма блаженнeйшаго Митрополита Антонiя (Храповицкаго), Св.-Троицкiй монастырь, Джорданвиллъ, Н.I. 1988, с.13)


© Православна беседа: pravb*@*bulpost*.*net (при изпращане на писмо премахнете *)

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.

Към началото на «Православен дом»