Последна промяна:
2005-09-24 15:24

Иван Николов

Избрани стихотворения (I)


Пролет

Небето ръси синева...
Дървета вредом се разлистват.
Полъхна вятър и отвя
далеч студените ми мисли.

Покоят спомени плете.
И слиза слънцето в позлата
от катедралното кубе
да се окъпе във реката.

Витрини и стъкла блестят.
Сияят улици и хора.
Цъфтят цветя. Лица цъфтят.
Като възкръснал е простора.

А във човешките души
пак зимата — грехът — остана.
И като бич връз нас плющи
възкресната света камбана.
 

Сретение Господне

О, Господи, как бих желал и аз
да Те откривам, да те срещам
в живота си отруден всеки час,
да стана Твой приятел честен.

Знам, ти пребъдваш в красните цветя,
в твърдта на висините звездни,
сред пурпура пламтящ на есента,
в бездънните океански бездни.

В засмените очи на моя син,
в плача на пролетните птици...
Присъстваш ти — Безчислен и Един,
Всесъщ и толкова различен.

Но аз вървя край Тебе глух и сляп,
пленен от делничните грижи,
и още, Твоят беден брат
не те е срещал, нито виждал...

О, Господи, една сълза ми дай
на митарево покаяние,
за да прогледна — тъмният — накрай
и видя Твоето сияние!
 

Цветница

Във оня свят иерусалимски ден
възседнал Иисус ослица
и яздел — кротък и опечален...
Народ като море се стичал.

Цял град ликувал. На благодатта
дъждът валял като след суша.
Децата късали цветя — цветя
на любовта за Иисуса.

И днес е цветница. О, Боже, пак
в житейския ми друм ще свърнеш,
но аз — стаен в греховния си мрак,
ще ти подам венец от тръни...
 

Спасение

Бе лято. Сред пустиня от бетон
и каменни сърца загивах.
Душата ми — един разблуден дом,
изгаряше от жажда дива.

Небесна купел — адска мараня,
жигосваше със смърт земята.
Връз мене рухна огнена стена
и ме забрули пламнал вятър.

Но чудо!

От две протегнати над мен Ръце,
аз пих като от извор воден.
И милвайки тъй моето лице,
видях, че са прободени...
 

Изкупление

Не остарявай, мила мамо!
Без теб ще съм непоправимо сам.
От моите години ще ти дам,
но искам да сме вечно двама.

Сърцето ти е скрита рана.
Ще вляза в стария му дом — смирен —
да взема болките му върху мен.
Не остарявай, мила мамо!

Очите ти са гаснещ пламък.
Сложи на моите гърди лице —
аз имам топлина — едно сърце...
Вземи си с пълни шепи, мамо!

Ръцете ти — напукан камък,
когато милват, стават на памук,
когато бранят — яростен юмрук...
Благодаря ти силно, мамо!

Не остарявай, мила мамо!
Косите ти — разцъфнал вишнев цвят,
стихиите нима ще осланят,
ако те стопля с моя пламък?

Цял себе си ти давам. Само
прости, каквото съм пред тебе съгрешил,
и в знак, че ми прощаваш, разреши
да си поплача върху твойто рамо!
 

Просветление

Пустиня. Зной. Стаява дъх тълпата
с отправени към Словото очи.
Примират във очакване сърцата
на блага вест, но Иисус мълчи.

Водата в делвите не става вино,
и мрежата на Петър и Андрей
са пълни не със риба, а със тиня...
Неукротим, Генисарет бесней.

Иисус мълчи. Играят си децата
край Него, ала той е уморен.
Не ги прегръща в своито обятия -
и мрачен става пролетният ден.

Добрият самарянин отминава
пребития несретник насред път.
Сърцето му е станало кораво,
устата му проклятие мълвят.

Пред дверите на моя дом заключени
се спира плачещият блуден син,
но не слуги изпраща, а зли кучета
срещу сина си татко му любим.

Иисус мълчи. Разбойникът отдясно
напразно е напрегнал слух
да чуе обещанието прекрасно -
и днес погива неговият дух.

Слепци, прокажени и бесновати
наддават подир него скръбен вик,
но оглушал е техният Приятел
и не обръща мил жадуван лик.

Иисус мълчи. Как страшно е в сърцето,
когато сладкият Иисус мълчи.
тогава е безсмислено небето,
нелепост тъжна — детските очи.

Това е друг иисус — жесток, бездушен,
когото аз — обезумял от страст,
желая да превърна в роб послушен
на своето себичто дръзко аз.

Това е друг Иисус — без кръст, без рани,
когото искам да опустоша
по образ и подобие чертани
от падналата ми в греха душа.

Това е друг Иисус — на мойте страсти,
с когото все се карам и споря,
и свойта воля му налагам властно,
когото вечно мъмря и коря.

Горко ти, душо. Паднала Денице,
захвърлила нищожния си кръст,
горко ти — на мамона жалка жрице,
продала вечността за шепа пръст.

Горко ти, душо... Съдията иде!
От своето подножие стани,
Вземи отново кръста си покитен
и истинския Иисус срещни!

И Той ще скрие хилядите рани,
които твойто зло му причини,
ще те поеме с нежните Си длани -
като баща — едничкия Си син.

Дерзай! Сред ангелското славословие
Той чува твоя стон и те зове,
но при едно единствено условие:
ДА МУ ДАРУВАШ СВОЙТЕ ГРЕХОВЕ!
 

Покайни вопли

О, Господи! Очите ми са две слънца,
които виждат толкова дълбоко
калта и тинята във хорските сърца,
а слепи са да видят в мен порока.

О, Господи! Аз цял превръщам се във слух,
когато ближен хули моя ближен,
но ето, ставам безнадежно сляп и глух
за неговия стон и черна грижа.

Христе! Устата ми предателски мълчи,
когато чакаш да Те изповяда,
но зърне ли частица в хорските очи,
осъжда, плюе, бие без пощада.

Нозете ми са хроми да вървят, Христе,
по Твойте кротки стъпки към Голгота,
но бързи като на кошута стават те,
закрачат ли във блатото на злото.

Десницата ми е изсъхнала, Христе,
да подаде петак на сиромаха,
но за врага ми... за врага ми бич плете
и яростно се вдига, и ... замахва..

Сърцето ми е с отключени врати
за всяка клета блудница, но ето -
кога отвън застанеш и похлопаш Ти,
завъртам ключа и насъсквам псета...
 

* * *

О, Господи! добре ми е да бъда сляп,
и глух и ням за този свят на злото,
десница да простирам за парченце хляб,
но само Твоя глас да слушам кротък,

и само Твоя лик пречист, пресветъл, благ
да съзерцавам, и да тържествувам,
и само Твойто сладко име пак и пак
да шъпна като в рай и да ликувам.

Христе! През дверите заключени Ти влез
на моята душа изпоранена
и прогони от нея оня страшен бес —
бесът, що мъчи я със радост тленна.

Сладчайший Иисусе! чудо направи -
и мен разбойника злочест — накрая —
разбойникът разпнат отляво — призови:
ще бъдеш днес и ти със мене в рая!



© Автор, Иван Николов.
© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.