Последна промяна:
2005-09-24 15:26

Български народни песни за мъченици на вярата


Денем я бият на върло слънце,
нощем я мъчат на ясен месец...

Нар. песен за българка-мъченица

«Най-вярната представа, която човек може да придобие за душевността на един народ, иде от песните на тоя народ. Спре ли да пее народът песните си, спрял е да мисли, да чувствува, да съществува. Погледнете песните, що българинът е натъкмил през най-черните лета на своята история — от тях ще ви грейнат, ясни като слънце, робските сълзи на ония наши предци, които глава си даваха, ала вяра — не, които с вярата си не търгуваха и нравите си пазеха по-свидно от живота. В тия песни навеки е запечатана ясната мъка на страдалеца за вяра и род. От тях ще ви грейне оная чиста, българска скръб, не по славата и богатствата на тоя свят, но по правдата и истината, на които народът ни е бил научен от своята свята Православна Църква. И в тяхната спокойна мъка ще усетите изконното чувство на българското сърце — страданието за истината, за правдата, за духовна свобода...»

Филип Андреев


Кой ми писка в гората?

Песен от Девинско за девойка, предпочела смъртта пред робството. Записала Г. Абрашева

Кой ми писка в горона,
дали летно пиленце,
или гургурушчица?
Нито е летно пиленце,
нито гургурушчица.
Сама Руса в гора,
дервишин я караше,
очинки хи зашити
с червен конец копринен,
ръчинки хи ворзани
с юнашки ремъци.
Руска си са молеше:
— Турчине, дервишине,
отшии ми очинки,
отвържи ми ръчинки,
д’ида да са омия
на белине Дунаве.
Отшиха хи очинки,
отворзаха ръчинки.
Кога е Руса отишла
на белине Дунаве,
че са-й Руса не умила,
ам са-й Руса хвърлила.

Не ма терай бре, Смаиле

Песен от Гоцеделчевско за опит да бъде помохамеданчена българка. Записала Д. Малева

Не ма терай бре, Смаиле,
не мо ма наруквай
на чешмата, на Йодата,
на път не ми спирай.
Я ти казаф бре, Смаиле,
ханъма не ставам,
за шалваре, за фередже
вяра си не давам.

На сън Гера откраднаха

Песен от Гоцеделчевско за девойка, предпочела смъртта пред исляма. Записала Д. Малева

На сън Гера уткраднаа,
мегю майкъ, мегю бъща,
мегю братъ деветинъ,
Гера си са ни усети,
ни усети, ни разбуди.
Сведоа ùъ момъ Гера,
сведоая нъ бал Дунаф,
турнаа ùъ нъ бал камен,
капнаа ù андъ капкъ
на Герину балу лице,
тъ туга съ момъ Гера,
тъ туга съ усътила,
усътила, разбудилъ.
Те хи велет, гуорът:
— Айдъ, Геру, потурчи съ,
шъ пусрешнем рамазанъ,
рамазанъ трийсе денъ,
пъ бъйрамъ седем денъ,
шъ ти купим сраштън къфтан,
сраштън къфтан, сърмен кулан,
шъ упашиш бал пиштимал,
шъ забулиш тублен ъшмак,
шъ си идем нъ бъйрамъ,
нъ бъйрамъ при мумите.
Та им вели изгуори:
— Упустал ви рамазанъ,
рамазанъ трийсе денъ
и бъйрамъ седем денъ,
га не ми е ден Гергьовден,
ден Гергьовден, ден Петровден,
дъ нъдянъ църън клъшник,
дъ си идъ нъ уроту,
нъ уроту при мумите,
хем да игръм, хем да пойъ.
Пъ им вели, изгуори:
— Ой, грабаче, мои фатаче,
йа ми дайте остру ножле,
дъ разражъ жълтъ дунъ,
дъ ръсквасъ руду гърлу.
Дадаа ù остру ножле
дъ разражи жълтъ дунъ,
дъ ръскваси руду гърлу.
Ни ръзразъ жълтъ дунъ,
убоде съ ф клету сърце,
ф клету сърце, ф руду гърлу.

Чувай са, Маро, варди са

Песен от Девинско за българка, която отказва да приеме исляма и отхвърля съблазните. Записала Г. Абрашева

— Чувай са, Маро, варди са,
че сме в турцка махало,
турчен гальовник не бива.
— Чувам са, мамо, вардя са,
сарцесу си ми е чисто.
Мара си двори метеше,
турчен по двори ходеше,
бяла си коня водеше.
— Не те приляга, Маро лю,
прашливи двори да метеш,
най те приляга, Маро лю,
на висок чардак да седиш,
жълти алтъни да нижеш.
Мара турчину думаше:
— Ой, ти, турчине, турчине,
не те приляга, турчине,
бяла си коня да яздиш,
най те приляга, турчине,
селски телета да пасеш,
телета още свинета.

Де са е чуло, видело

Песен от Смолянско за затворена девойка, отказваща да приеме исляма. Записал Д. Димитров

Да са е чуло, видело,
мома в тъмница да лежи,
кайно е Янка лежала,
девет години в тъмница,
в тъмница, тъмни зандани.
Янкина майка ходеше,
покрай ми тъмни зандани
и си на Янка думаше:
— Янке ле, мое дощеру,
кажи ми, Янке, кажи ми,
притъжна ли е тъмница?
Янка на майка думаше:
— Мале ле, старо мале ле,
денем е, майчо, притъжна,
притъжна и не усилна,
но вечер е твърде притъжна,
притъжна и още усилна,
ага си, майчо, споменам
момине и ергенине,
попрелки още седенки.
Майка на Янка думаше:
— Янке ле, мое дощеру,
ела се, Янке, откажи,
от тази вера християнска,
християнска още славянска.
Янка на майка думаше:
— Мале ле, старо, мале ле,
девет години как лежа
и още девет ще лежа,
пак си вераса ни давам,
вераса християнскаса!

Я слушай, Яно мори, послушай

Песен от Разложко, разказваща за опит да бъде помохамеданчена българка. Записала А. Тричкова

— Я слушай, Яно мори, послушай,
шу вели, Яно, муя трамбура.
— Я слушам, яго мори, я слушам,
турски си, яго, я не отбирам.
— Трамбура вели, Яно, говори,
кье ти със мене, Яно, кье дойдеш,
турска анъма, Яно, кье станеш,
жълти жълтици, Яно, кье носиш
и нагугрени, Яно, шалваре.
— Некьу ти, яго мори, некьу ти,
жълтици, яго, ни шалварето.
Я верата си, яго, не мена,
анъма, яго, я не станувам.

Майка Тодора плачеше

Песен от Бабяк, Благоевградско, за насилие при налагане на исляма. Записал Г. Калоянов

Майка Тодора плачеше:
— Тодоро, щерко Тодоро,
откак ми си се родила,
се ми те турци иская,
турци кье ми те земая,
бела анъма да станеш,
черно фередже да носиш.
Викна Тодора, заплака:
— Дунаве, бели Дунаве,
я кье се в тебе удавя,
бела анъма не ставам,
черно фередже не нося,
турска си вера не зимам.

Затворена е Марика

Песен от Разложко за българка, предпочитаща да лежи в тъмница, но да не приеме исляма. Записала А. Тричкова

Затворена йе Марика
ваф тая темна темница,
ваф тия тежки зандани.
Майка и покрай одеше
и на Марика думаше:
— Кога ти, кьерко, най-жално,
пролет ли, кьерко, ли есен?
— Мале ле, стара майчице,
пролет йе жално и не йе,
есен йе, мамо, усилно,
кога се сберат момите,
момите по седенкьите,
а я сам, мамо, затворена.
— Кьерко Марикье, Марикье,
предай си, кьерко, верата,
та си Йот тука излези.
— Мале ле, стара майчице,
дете сам годин лежала,
и ощ дваж девет кье лежа,
вера на турци не давам.

Янка са турци гонили

Песен от Разложко. Записала А. Тричкова

Янка са турци гонили,
верата си да даде,
турско фередже да носи,
името ù Айше да е,
турците братя да ù са.
Янка се в река одави,
верата си не продаде.

Та чули ли сте, или не

Песен от Смолян за Райковските новомъченици. Записал Щ. Казалиев

Та чули ли сте, или не
какво е ново станало
в Райково село голямо,
в дерьона до джамияна,
в дерьона още урвана.
Снощи са гости придошли
на Селим ходжа в Райково
ходжена Юмер Люковски,
Кьор Салих Бунарджияна,
Кинтата Кичукларина
и Шабан Шебил Мустафа.
Четворица с още двадесетте —
сички са грозни читаци,
сички по селу торнаха,
шесдесетте души сабраха
сички ги с воже ворзаха
и ги в дерьона даржеха
два дена гладни да сидьот.
Че Селим ходжа зарука:
— Слушайте вие, кауре,
кауре, свински геуре!
Приимате ли, казвайте,
турска вяра — Мохамете?
Всички сас глас рукнаха:
— Турска вяра ни щеме,
турска вяра — Мохамете.
Сас душа се разделяме,
ала вяраса ни даваме.
Селим ходжа пак повтори:
— Още аднож ви казувам —
ако вие откажите,
всички ще ва изколиме.
Всички са изрукаха:
— Ние вяраса ни даваме,
Мохамете не признаваме.
Затракаха калъчено,
текнаха корве алени
по дерьона като вода.
Само Манол, куче Манол,
само Манол попрекара
адно рока си отворза,
та си хвана Селим ходжа,
и го долу в дол притисна
и му каза крайна дума:
— Лежи тука, изеднико,
с тебе барем ваднож да мрем.
Сичко беха изколени
и в дерьона заровени.
Баба Ружа се припева
и на тех си свещи пали.
Минаха се дене, месец,
сабраха се войводине
от Дереке Валкан вайвода,
от Памашклу Грудю вайвода,
от Райково Мирчо вайвода,
от Устово Сгура вайвода.
Сички беха сас дружина,
сабраха се край Райково,
край Райково в горона,
в горона, във Забатско
и в пьотак по пладнина
обградиха джомайона
дену турце намас правят.
Че хванаха и хожена,
хожена Юмер Люмана,
Кьор Салих Бунарджияна,
Кинтата Кичукларина
и Шабан Шебил Мустафа.
Всички ги голи саблекоха
и сас другине в джамияна
всички бяха изколени.
Че са изрука Грудю вайвода.
Та се чу по сички села,
сички села и колиби
как се коля християни. Злата Зенгин Милкова Песен за Злата Зенгин Милкова от с. Петково, Смолянски окр., сложила край на живота си, но отказала да се омъжи за своя похитител турчин. Отпечатана във в. "Родопски устрем", бр. 26 от 1959 г. — Злато лю, мари хубава,
Зенгин Милкова дощеро,
хайда на хоро да идем.
— Идите, дружки Златини,
Златица не ще да иде —
Злата е турчин загалил*,
Юсеин Мехмед Агоолу.
Дружки си Злати думаха:
— Злато лю, мари хубава,
ти чула ли си, не ли си,
турчанин ми са удрили
на високана планина.
Стана са Злата премени,
окачи лятно гиздило,
та си на хоро отишли.
Хвана са Злата на хоро,
на хоро на поводникан;
до дваш ми, до триш обигра
и турчинан са зададе.
Кога го Злата видяла,
от хоро са е пуснала,
в сраде жените сьоднала —
чорна е корпа метнала,
чузду е дете грабнала.
Турчин си Злати думаше:
— Злато лю, мари хубава,
и чорна корпа да мяташ,
и чузду дете да държиш,
пак щиш с мене да дойдиш.
Та че е турчин хвана
за рока, за вита гривня,
та е на конче покачи
и си на конче думаше:
— Призимай, конче, призимай
сас крадено момиче.
Влязаха в гора зелена,
найдаха вода студена.
Злата Юсену думаше:
— Юсене, либе Юсене,
подай ми, либе, ножчену,
ябълка да си разрежа.
Кога ù подаде ножчену,
чи ни разряза ябълка,
ами си разряза сърцето.
— Злато лю, мари хубава,
оти са сама изяде?
В четвъртак сватба имаме,
та ще та, Злато, огиздя
с манаха жолти алтоне.
— Юсене, куче червиво,
ага ще си дам вярата,
я ще да си дам душота.
_____________________________
* загалил = залюбил, дирил да я вземе

Помохамеданчването в Исьорен

Песен от Смолянско за помохамеданчването на родопското село Исьорен, сега в Гърция. Отпечатана във в. "Родопски устрем", бр. 57 от 1962 г.

Исорци са се прочули
и в турску, и вав болгарско,
как си вера не дават,
какви са храбри болгаре.
Всички христене мочиха,
ала исорци най-много.
С какво ли ни го плашеха,
па си верата ни дават.
Моски са храбру даржеха,
ала жените по-еце.
На зор са виде пашена,
та си ми хабер пруводи
ду искечускен каймакам,
всичкине моски да сбере
ут двайсе та ду усамдесе,
най-напреш е поп Кустадин.
Аку си вера ни дадот,
чи врут под ножен да минот.
Збраха ги и уткараха.
От тия храбри болгари
седем са били главени,
седем са моми играли
на големуну хорище,
ут балну, ну не от драгу.
Га са исорци задали
и чалмине са белнали,
седем са моми пуснаха
ут вито хоро гулему,
врут са за роки водеха.
На бел са камен качиха
и са вав деро фарлиха,
за вера, за христиенска.
Нуще са чуват в дерона
моминскине седем гласуве:
— Пазите вера христиенска,
чи е ут слонце по-силна.

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.