Тодор Влайков пише на пирдопско наречие от даден период (80-те години на ХIХ в.), изтъква академик Людмил Стоянов, т.е. от времето, когато писателят е набрал жизнен материал и се е готвел да се посвети на писателското поприще. Неговият език днес може да се стори на читателя остарял и чужд. Влайков използува пирдопския диалект не само по отношение на речника, но и на граматическия строй. Той почти създава "нов" език със свой синтаксис. Затова неговите повести и разкази не могат да се четат без обяснителен речник. Това е съзнавал и той, затова към първия том на съчиненията си от 1925 г. е сложил такъв словар за "някои местни речи из пирдопския говор, които се срящат в напечатаните тук разкази и повести".

Редакцията на "Православна беседа" смята, че е необходимо към настоящето електронно издание да се приложи и упоменатото Влайково речниче, макар че се налага да поместим на страниците ни и по-пълен речник предимно на непознати, малко известни старинни и чужди думи, срещани в подбраните от нас Влайкови творби. Затова и предлагаме изработения от Влайков речник.


Някои народни думи, малко известни днес в книжовния език, и някои местни речи из пирдопския говор, които се срящат в напечатаните тук разкази и повести.

(Препечатано от: Тодор Г. Влайков. Дядовата Славчова унука – избрани творби. Издателство на БЗНС, С. 1978. Стр. 718-722)
агъ`л – кошара със сламен покрив
àртък – вече, най-после.
артъ`к – излишно, повече от колкото трябва.
ахчàк – есенно мляко, варено и бъркано дълго време, дорде се сгъсти, и насипано после в каче; зиме служи за хубав катък.
ачмалùя аба – аба, на която ръкавете са прорязани на раменете, та могат те да се не обличат, ами да се провисват отзад.

бешлùк – стара турска сребърна монета за пет гроша.
биля´, билè – дори.
бисèр – червени корали, които, нанизани на върви, момите завръзваха на шията си или върху нагръдките си.
бòнджур – женска горна дреха, с талия, дълга до кръста, подплатена с кожи или неподплатена, която замести салтамарката.
буерùя – ниска ограда с дъски или с пармаклъци (пречки), с която се прегражда към двора òтвод, чардак или стълба.
бял-мъж – един вид каша от небито прясно сирене, дълго време варено с малко брашно.

гиджелùк – женско елече, открито отпред, което се закопчава само под гърдите.
грулка – зелен, недозрял плод от търносливка.
грухвам (да грухна) – отслабвам, изнемощявам от старост, от болнавост, от умора.
гугувùца – боговица, великденски кравай, с червено яйце в средата, който се разчупва, като се прибере челедта от черкова след първо Възкресение.

данàче – голямо теле, което не бозае вече.
дизгùне (на крака) – подвезки, много често копринени, които ергенете си връзваха под коленете върху чеширете (потури, беневреци – ПБ).
домùшляр, домùшлярка – който добре обмислюва нящо, който много се сяща.

екна (èкна) – запитвам, дрънкам някого за нящо.
екрàн – връстник.
енò – защото.
ерàнка – дружка, връстница.

забùтин – представител на турската власт в големи села, нящо като старши стражар.
завàсвам – наваксувам.
зàлюдно – като за пред хора.
зебùлен – оскъден, немотен, сиромах.

измичен (ùзмичен) – тънък, та висок.

йолмà – вълна от щавени кожи — скубана, а не стригана.

кабзамàлин – бирник, събирач на данъци в турско време.
кабùл не е – не е възможно, не може да бъде.
кайл, ставам каил – пристаям, съгласявам се.
калаузин – който придружава някого на път да го пази или да му помага.
калъп вълна – една фатка извлачена вълна, приготвена за предене на чекрък (не за хурка).
касавèт – грижа.
катилясвам – капвам, премалявам.
кйòрка – лоша съдба, сляп случай.
колчаклùя (от колчак) – продълговата, в средата заоблена ивица от плат, обшита с гайтан, която се поставя върху лакътя на аба или върху коляното на чешире. Колчаклие чешире – чешире с колчаци.
кòритана – момиче, което има по-голяма сестра да се момува, което е още под корито.
кòткам – залисвам, прививам, нагаждам.
къща (в къщи) – така се казва широката средна стая в къщата, дето е огнището, дето са водника и хамбарете, дето се готви и меси. В къщи около огнището се сбира цялото домочадие.
кюскам – отблъсквам, оттласквам.

лùзвам пътя – земам пътя, грабвам пътя, тръгвам бързо.

менгýше – обеци.
мукаят, ставам мукаят – сящам се, погрижвам се да се свърши нящо на време.
мукаятлия – който всичко на време извръшва.
мюхлюзин – банкрут, пропаднал търговец.

нàпокон, напокòншен – после, послешен.

обгурвам се – научавам се на нящо, свикнувам, алъщисвам.
обрешвам нящо – сполита ме, намира ме нящо.
одаята – така се наричаше при взаимноучилищната система оная класна стая, в която влизаха учениците, след като свършат таблиците и се научат во взаимното училище на четмо и писмо. Учението в одаята бе нящо като класно учение.
òтвод (с ударение на първото о) – открита част на къщата, преградена с буерия, в която се влиза от стълбата и оттам се отива в пруста и в другите стаи. На отвода лете жените работят и челедта се храни.

палур, палурче – плоска, оловен съд за ракия с тясна дупчица, из която по малко се църка.
пезул – по-издигнатичко място пред стълбата, пред къщата или пред огнището, направено от пръст и измазано с глина.
пешаци – царевични масуре или кочане, които са изпадале от сплитовете, които не са на сплитове.
пирùнка – тънка цветна кърпа за забрадка, с венци и гълъбчета по нея.
поганчàрче – малко овчарче, овчарски чирак, който подгонва овцете, кога ги доят, и откарва с магарето в тулуме издоеното мляко в село, а оттам преноси храна за овчарете и трици за овцете.
подявка – по-малка мома в къщи.
посùлен – който се е посилил, който е дигнал глава и не иска да се подчинява никому.
пòстот – част от нива, която редица жътварки започват да жънат на един път.
пòфат – умение да се свърши нящо, сръчност.
пòфатен – който обича, който умее нящо добре да свърши.

рабушчùя – бирник, който събира данъците. Това название е останало от времето, кога данъците са се рязале на рабуши.
радя (радù) – залягам, настаям за нящо, грижа се.
рустова дреха (с ударение върху у) – нова, необличана още дреха.
рушкам (нарушкам) огън – накладвам буен огън, турям много дърва на огъня.

сайганлък (от сайдисвам) – почит, правене икрам някому.
сайганджия – почитлив.
сàпикас (от сапикасвам се) – срам, срамуване, свян.
сгрешавам трици – забърквам трици с вода и сол.
скъпата боя – тъмносиня боя (на дреха), която не излиза от пране.
слòжен – покорен, тих, кротък, който се слага, който живее добре с другите.
стùлка – тесен-длъг месал, който се постила за ядене, кога има да се гощават повече госте, та ще се наредят надлъж, на трапеза.
стýблица – част от коруба или от промушен дънер поставен върху някой извор, за да се събира в нея водата и оттам, през дупка или чучурка, да изтича.
съдè (саде) – само.

талатùнени (обуща) – лачени.
темесук – запис.
трупя се – блъскам се, мъча се да мисля за нящо.
трътлест – набит, нисък и пълничек човек.

ýдарен – който се ударя, който заляга да свърши нящо, който обича да се труди, да работи.
ýдар, ýдарност – залягане.
ýред – ред, наредба. Има уред – добре е наредено. Уред ако не си – хубава работа, ако не си.
ýтик, утиклùв – свит, срамежлив, който не обича да се показва.

файдà – полза; файдà от пари – лихва.

цванец – стара сребърна монета за три гроша.

чалъшкàн (от чалъщисвам) – трудолюбив.
чегàто – като че ли.
чушкам кукуруз – роня, ронкам царевица. Чушкам фасул – разтварям сухите чушки на фасула и вадя зърната му.

шаàтин (шаътин) – свидетел.
шенлùк седянка – весела седянка.
шèнала ти – бъди весел, честито ти.

юз – чаша или съд, що събира сто драма.



© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.