Вестник «Надпредък»


Дописки на „Напредък“

[ОТКЪСИ]

РУСЧУК. — Дописникът на „Стамбул" из този 1рад и от 10/22 февр пише следующето:
      „Много се говори против турската полиция; съчиненията даже, които се обнародват в Европа, казват, че най-опасното нещо в Турция са заптиетата. Сам аз в други обстоятелства съм бил противен на тази идея, но тогава аз съм бил далеч от [това] да очаквам такова нещо, което се случва днес.
      При всичко, че остава още много да се прави и преправя, додето се сдобием с едно тело жандармерия, наистина достойни за туй име, аз никой път не съм си въобразявал, че ще се намерят в тази селска войска, която е натоварена да защищава безопасността на нашите градове, на нашите села и да покровителствува нашите огнища, человеци, които да забравят длъжността си до там, дето да оскверняват ръцете си в злодеяния.
      За добра чест делото, което ще ви разкажа, представлява едно изключение. Аз го научих от един търговец, на когото честността не ми се видя съмнителна, но то е толкоз гнусно, защото мнозина от нашите читатели не ще го повярват, а и сам аз не мога да го повярвам, за това ви го съобщавам с всяко предпазвание, додето нови сведения дойдат да потвърдят думите ми:
      В едно малко село, на което сега забравих името, но което е в Търновски санджак, троица заптиета влезли тайно в къщата на една българска фамилия с намерение да я съблекат.
      Тази фамилия се състояла от мъжът, жената, едно момиче и едно момче на 12 години. Щом влезли в българската къща, заптиетата се нахвърлили върху четворицата нещастници, вързали ги и им запушили устата. След като претърсили напразно къщата, те заплашили нещастниците, като им казали, че ако не решат да им покажат где имат скрито имането си, щели да ги изгорят живи. Българската фамилия протестирала против тези криминални заплашвания, като уверявала, от друга страна, че няма никакви пари в къщата си. Заптиетата се не задоволили с този отговор; те наклали на часът огън, връз който турили по един крак на всекиго от жертвите си! Този вид мъка, като не им се видяла доволно, те изгорили върхът на носа, ушите и устните им, но злощастните българи, измъчени, не могли да изповядат това, що не са имали в къщата си Тогава гневът на тези кръвопийци се подигнал до най-горната степен те отрязали езикът, ушите, носът и удовете на жертвите си, с една дума, насекли ги на парчета. Додето траяло тук неописано злодеяние, 12-годишното момче сполучило, не зная добре как, да побегне отгоре през покрива. Отишло при каймакамина и разказало щото видяло. Каймакаминът се отнесъл като честен чиновник, затворил или повикал всичките гавази от местността и в присъствието на момчето накарал да ги прекарат един по един пред него. Момчето познало троицата виновници, които са хвърлили в тъмницата с железа на краката. Ако това е истина, то заслужава препоръка. Впрочем аз ще ви държа в течение на тази толкоз страховита работа.
      Скръбно е наистина, дето тези злодеяния стават в България, и от заптиетата, и то в онова време, когато правителството трябва толкоз грижливо да се отнася с един народ, когото съседните държави подбуждат на революция с всичките средства, що имат в ръцете си.
      Потребно е прочее с всяка жертва правителството да реши скоро и да реформира нашето жандармерийскз тяло и да му даде добри началници Заптиетата в Турция, както другаде, са това, щото ги направят техните по-горни Повече нийде едно заптие не слуша толкоз наставленията на по-горните си, отколкото в Турция, не се покорява даже сляпо, когато е отдалечено — — —
     

[Бр 82, 21 февруари 1876]

Съдържание

 


© Православна беседа: pravoslavie.domainbg.com

 

/20/1876/v-k_napredak1876.html, 20:16:45