Вестник «Напредък»

Дописки


Глас за нещастните

       Братия!
      Както за частни личности, така и за цели народи дохождат различни времена, т. е. добри и зли. Настоящата седемдесет и шеста година ще ся помни не само от нас, но и от потомството по злините, които излея върху ни. Злото беше всеобщо, но не и на всякъде еднакво. То беше като една буря, която навсякъде не опустошава еднакво. Друго нещо е да загуби някой малко, а пък друго е да се съсипе съвсем, да му не остане нищо. Думата нищо разбирайте от правото ù значение. Това се случи и с нашата каза, на която било съдено да излита злото и страданието в най-голям размер, на които следствията и сега следват и дълго време още ще се явяват.
      Братия! На человека косата настръхва, като погледне тия нещастни человечески същества, в какво състояние се намират. Представете си хора потъмнели, изсъхнали, боси, кой без риза, мой без връхна дреха, и тия, които ги имат месеци насам; хора, които повечето живеят в едни прости колиби, дето ни най-парцаливата чергица да си постелят и се завият, нито най-простата рогозка, нито най-нужните съдове за държане вода; с една дума человеци, които [са] загубили всичко При това такива нещастници не са малко, но с хиляди, между които се намират множество вдовици и сирачета. Ето в какво положение се намират селата, които пострадаха при последното приключение.
      Следствията от голотата и недобрия живот начнаха да се явяват. Във всяко село се намират по няколко болни, от които повечето мрат. Сега, когато времето е още хладно, толкова жертви отваждат, то колко големи ще бъдат те през страшната зима! Тия окаяни можем ги заварди от смърт само с нашата помощ. Това сме длъжни да го направим, защото ни задължава вярата ни, и народността ни, па и самата человещина. Господа! Да не си помислите, че има кой за тях да се грижи. Нуждите са преголеми и разновидни, отколкото можете вие да си ги представите. Когато хора от чужда народност и вероизповедание, подбудени от человеколюбие, дохождат от 3000 мили далече да им помагат, то колко повече сме длъжни ние, които сме до тях и сме техни братия. Тук се изисква само деятелността на общините и родолюбците, да ся потрудят, да съберат в най-късо време от всякиго, кой какво обича да даде; като напр. пари или ризи, потури, аби, салтамарки, ентерии, сукмани, чорапи, калцуни, обуща, гащи, кожуси, черги, престилки, дрешки за малки деца и пр. биле те нови или вехти, които можат ся изпрати всички вкупом до тукашната община, която ще ги раздаде на ония, за които са назначени. У всекиго, както гражданина, така и селянина ще се намерят няколко вехти дрехи захвърлени, които в тоя случай ще завардат тия нещастни от безвременна смърт. Негово Високопреосвещенство самоковския г-н Доситей, както и г-да самоковци са за похвала, които побързаха, да покажат братската си любов към пострадалите, като събрале различни дрехи, които изпратиха в девет големи денкове на тукашната община, за да ги раздадат на ония, които ся нуждаят.
      Братия! размислете малко по-сериозно и по-пространно за тия клетници Знайте, че всякой от нас ще може да спомогне за запазването на живота поне на едного. Как! Това малко ли е! Живот!... Ще ли ги оставите да измрат?!

Т. Пазарджик, 19 октомври 1876

Един Пазарджиклия
[Бр 105, 29 октомври 1876]

Съдържание


© Православна беседа: pravoslavie.domainbg.com