Вестник «Напредък»


ЕДНА ЧЕЛОВЕКОЛЮБИВА ПОКАНА

[ОТКЪС]

Под тойзи надслов ний срещаме в един от последните броеве на гръц. вестник „Неологос“ следующия член, който почтената редакция на този вестник, въодушевена от чувства на симпатии към пострадавшите наши съотечественици, е благоизволила да обнародува. Ако и да не сме съгласни с речената поч. редакция во всичко, що се отнася до наричаното българско въстание и български въстаници, ний даваме място в листа си на този член и възползувани от това, изразявами тука своята и на народа си признателност към нея, както и към всички ония от чуждите народности, които по разни начини показват, че съчувствуват голямото нещастие, което тъй зле повали в последне време наший и тъй нещастен народ и с присърце залягат за възможното му облегчение.
      „В историята на народите има такива страници, при прочитането на които человек, като оставя настрана всяка народна, праведна или неправедна, страст било или вражда, оплаква страждущия человек, жали поразени народи, които, ако и да са сгрешили, стократно са изплатили наказанието си. Такваз е съвременната страница, която прочитами във всичките почти изложения за нещастните българи.
      С трепет историята ще споменува отсега нататък имената на Батак и на толкоз други села, в които доскоро лежаха непогребани труповете на хиляди жени, деца и старци, жертви на двойно отвсякъде зверство. Имената на тези села станаха синонимни и с най-отвратителните мъки, които е измислило скотското естество на человека, като е станал человекът звяр.
      Под отговорност подлежим всички ний народи от Изток пред историята, ако останем назад от другите народи в да изпуснем гласа на съжалението и на състраданието за нещастните жертви, в да спомогнем со всичката си сила за едно малко облекчение на тези незаслужени злини.... Нека освободим въпроса от политическата му част и да видим само страждуващото человечество или по-скоро да земем предвид, че тогава само се освобождаваме от политическата отговорност, която тежи на държавата, когато покажем, че ако в един час на полуда някои непоименовани твари са пристъпили в тези злодейчески дела, всичкото обаче население на Империята, и официално, и частно, трепери от ужас и негодувание против убийците и бърза да помогне с всичката си сила на жертвите.
      От своя страна ний се отправями към всички и особено към своите еднородци, които имат в историята си страниците на 1769 и 1790. Народ, който е страдал, не забравя що е длъжен на страждущите. Доста е, мислим, да им докажем, че ссвен хиляди мъртви, мъже, жени и деца, двадесет и више хиляди души без покрив и гладни се скитат по пустите нивя и се хранят с треви. Тук седемдесет годишни старци и баби, които са прекарали един охолен живот посред множество чада, лишени от всичко изведнъж, поглъщат сълзите си вместо хляб; там вдовици при труповете на мъжете си и на чедата си кърмят с отрова новорождените си от своите пресъхнали гърди; близко при тях девойки, оголели, едва могат с дрипи да покрият скромно тялото си; всички тия живеят на отворено небе, лягат на камъни измъчвани от глада, просят малко и с малко се задоволяват! — — —
      Пред туй ужасно нещастие, което мъчи един народ, с когото в продължение на повече от четиристотин години сме имали свързани съдбината си и когото сме обичали като по-стари негови братя, длъжността на едина, като си прекарва през ума собствените свои страдания, е предначертана още отначало. Ний друго, нищо не правим освен дето припомняме просто нещастието, както припомнихме и друг път що е длъжно да направи человеколюбието за ранените във войната. Елинското человеколюбие ще признае, че тука злочестината е по-ужасна и че самата пара на вдовицата, повече от таланта на богатия, може да спаси една душа от смъртта или от още по-лошата нравствена смърт, безчестието.
      Затова, като препоръчваме на нашите еднородци да се не показват глухи на гласа на съставената от българските госпожи комисия, на които възванието обнародваме по-долу, известяваме, че „Неологос“ отваря усърдно стълповете си за обнародванията на спомоществованията, които се приимат и в неговото писалище. Ний мислим и се надяваме, че една комисия от еднородци ще се състави подобно за едно плодотворно събирание на помощи.

[Бр. 97, 4 септемврий 1876]

Съдържание

 


© Православна беседа: pravoslavie.domainbg.com