Вестник «ХІХ-й век»


Теглилата и амнистията

[ОТКЪСИ]

Утешителни сведения ни се доставят тази седмица, сведения потвърждавани и от други някои органи.
      Научаваме се, сиреч, че правителството било решило да се пуснат затворените по последните приключения в някои български окръжия. Това благоприятно известие, свързано някак с раздаденият слух, че и изпратената по вън комисия има поръка да гледа всякояче да уталожи повече, отколкото да ожесточи работите, кара ни действително да повярваме, че в по-високите кръгове на правителството почнал е да вее вятър по-благоприятен, който може да предвещава и сетнини още по-благоприятни, ако се продължи и усили в същото направление.
      По повод на последните приключения много български места пропищяха от теглата. Без да искаме туда да обвиним главното правителство, някои от местните власти, а особено грубите служители на някои от тия злонамерени власти се отличиха с диви свирепства. На много места не се почетоха ни животът, ни имотът, ни честта на жителите. Това не е днес тайно, това прогърмя по всичката държава, това се разчу по всичкият образован и необразован свят. Сърцераздирающа скръб възбудиха навсякъде, неволни сълзи изтръгнаха от гърдите и на най-жестокосърдечните человечески същества известията за нечуваните теглила на клетите български народонаселения в някои места. Честни и миролюбиви граждани бяха мъчени безправедно, без никаква причина от ничтожни и кървопийци заптиета. Българското име стана предмет на хули, на мъки от страна на ония, които се явиха като утешители на мнимата българска революция, която те с грубото, безчеловечно и свирепото си поведение, предизвикаха нарочно. Невинни хорица пострадаха всякояче в този случай Майките ни, клетите български майки, се видеха осъдени в днешният век да претърпят неща, които не могат да се опишат. Сестрите ни, клетите български моми, се намериха на някои места в злополучната нужда да се борят отчаяно против зверските прищевки на някои не служители на властта, но варвари развратители на обществото. Млади момци, хвърлени току тъй в тъмниците, претърпяват един вид изпитания, които не са за описвание. Служителите ни Божии се поругават и се обезчестяват посред пладне от разсвирепена пасмина хора.
      А колкото за бой, за тласкания, за тюфек-дипчилери и за разни други озлобления, то са от ония мъки, които са, види се, препоръчителните качества на грубите и варварски заптиета. Българският печат стана отзив на последните страдания на българският народ, страдания известни днес на всичкият свят, защото всичкият свят се стреснува при такива нечувани злострадания на клетото человечество. При всичко това има и други още неизвестни на публиката. Ново огледало на нов вид теглила и страдания е трогателното изложение от Шумен, което обнародваме по-долу.
      Тези пострадания, тези нечувани теглила, тези кървави болки, които раздират сърцата на толкоз домочадия, тези безчестия и обезчестявания, как да ги забрави клетият български народ? Как ще се излекуват те? Как ще се поправят? Не! Станалото е станало. Те няма да се забравят наскоро, за тях няма действителен цер, няма действителна поправка. Престанванието на лошите каймаками, на лошите управители може да е до някъде едно удовлетворение. Наказанието, строгото наказание на виновните служители и оръдия на властта, може и то да покаже, чи в турската държава се съхранява още искра от святата правдица. Но кой ще върне честта на всякояче пострадавшите? Как да се удовлетвори, до колкото е поне възможно человечески, невинната рая? Как да ся укроти възкипналото при тия грозни зрелища и огорчения българско чувство? Реформите, ако ще има реформи, се относят само до бъдещето, те няма да поправят станалото. Едно, едно само нещо може, от една страна, да уталожи до някъде скръбните чувства, да покрие, ако не да затвори съвършенно зяющите още рани, да утеши осълзените майки, ако могат те да се утешат при такива болки, да възроди до някъде изчезналото доверие и да накара отчаяните хора да повярват, че наистина Европа и правителството искат действително да се подобри за напред съдбината на християнските народонаселения. Това нещо е амнистията. Повтаряме да кажем, че амнистията не ще избриши станалото, станалите поразии, станалите зверски обезчестявания. Но тя ще да е като едно тържествено заявление от страна на Царът и на министрите му в полза на тъй глъбоко огорченият българский народ, тя ще е най-тържественото осъждание на извършените злоупотребления, тя ще да е най-малкото удовлетворение за тъй безчеловечно докаченото честолюбие на българската рая, тя ще да е, ако можем тъй да се изразим, откуп за нечуваните свирепства на служителите на властта, ако е възможно да се помисли, че могат да се откупят такива свирепства.
      Ето защо в откровенната си искреност, като публицист, ний предлагаме и препоръчваме на правителството обща, безусловна и безгранична амнистия за всичките политически обвинени или наказани българе, в които тъмни тъмници да лежат и да охкат, в които азиатски ъгъле и да оплакват горките си дни, под каквито вардачи и да се нахождат. Правим възвание към царското правителство да произнесе час по-скоро тази амнистия и да я съобщи телеграфически на надлежните управители! Да се отворят тежките врати на тъмниците! Да се пуснат затворените злощастници българе! Да се остават свободни заточените в Азия.
      Нова епоха почнува, казват, за държавата. Отворете тази епоха с велики дела и решения! Пригърнете великата и широка политика!

[Бр. 45, 8 ноември 1875]

Съдържание

 


© Православна беседа: pravoslavie.domainbg.com