Бойчо. Въстанието и клането в Батак

VІ. Друга измама, предаване и друго клане


       Във време на гореописаното клане в главния стан на башибозуците се провеждало обезпокоително съвещание. Около Ахмедаа били събрани началниците на отделенията и по-видните първенци от различните села, които предавали на първия недоволството и отчаянието на башибозуците, задето така се е продължила обсадата, задето са загубили много от решителните си другари, без да успеят да направят някакво зло на батачани, без да удовлетворят алчните си намерения за клане и обир, и задето останали гладни — без продоволствие и загубили надеждата да се видят помежду беззащитни християни… Ред по ред, началниците на четите и познатите първенци обяснявали на главатаря причините на обезсърчението и отчаянието на събраната от тях сган, които причини били еднообразни — почти същите. — «Нашите момчета тръгваха за Батак да колят и обират, говорили те, — а два дни става само се печем (греем) отдалече на пожарния огън на къщите им и час по час, минута по минута, даваме курбани на баташките куршуми и курбани от най-пехливаните и най-решителните моаметане, без да им направим нещо. При това момчетата са гладни. Ако и днес не сполучим нищо да направим, то повечето могат да се завърнат надире…» Подир тия изявления, Ахмед байрактарин, жандарин и подведомствен на Ахмедаа, прочел съставения му поименен списък на убитите башибозуци, които възлизали на 96 души. Разочарованието станало толкова силно, че не било възможно да се действува насърчително. Всякой виждал, че при такова положение не ще може да се продължава обсадата, а веднъж подкачило се, разстройството на събраната сган отпосле мъчно се събира. И как е било възможно да се задържат за повече башибозуците без храна? Как е било възможно да се нахранят 6–7000 помашки, катранджийски гърла, известни на яденето потурнаци, едната кафалтия (закуска – П.Б.) на които се сравнява с тридневната храна на човека?
        Ахмедаа се намирал в голямо затруднение. С такава голяма сила, с такова добро оръжие и на такова запалено отвсякъде село да не може да направи нищо, за него било би голям срам. А на него показвали такова голямо доверие тайните комитети и правителството, възлагали му такива надежди в потушаването и наказанието на немирните гяури!.. Той изслушвал събраните наоколо първенци-ага и мълчаливо водил (гладил) трепетливата ръка по черната си белизнева брада. Устните му треперели и езикът му се плавил като на запъхтяно и уморено куче, дебелата чалма стояла на тила му, а под издаденото, набърчено, умислено-гневливо чело бляскали малките му с кръвясал белтък очи, които водил от човек на човек, от тепе на тепе, от земята към небото като че търсил с тях помощ и помощ висша! Той бил на 65 годишна възраст, среден ръст, сух, черен, с пристиснати към челюстите страни и с неспокойно, подобно на пияниците терекии (пристрастени – П.Б.), изражение на лицето си. Когато събраните изказали съобщенията и мненията си и се одремали умислени с наведени към колената си глави, той (Ахмедаа) станал бързо на крака и ядосано, с разтреперан глас извикал:
        — Никой мюсюлманин, никой верен последовател на нашия велик пейгамбер не е направил такива подлости и такива унижения, на каквито съм решен аз да направя пред батачани за да им взема оръжието! Почакайте днес — днес ще се реши всичко: позор за нас, или клане на проклетите гяури! Всичко, всичко — било то подло или низко ще употребя, само да им вземем оръжието и тогава с волята на пророка ще дадем огън, мъки, кръв, смърт на малко и голямо, ще колим до насита…
        — Идете скоро и спрете гърмежите, — рекъл подир малко на началниците на четите, — и ми проводете влаха, когото бяхме забрали от планината.
        Началниците бързо изпълнили заповедта му и гърмежите спрели почти и от двете страни.
        — С кои от баташките първенци имаш най-голямо приятелство? — попитал Ахмедаа приведения влах.
        — С всички се познавам от много години, с всички съм имал взимане-даване и съм поминувал добре, но от всички с Ангел Кавлака имах най-голямо приятелство.
        — Добре, той е благоразумен човек. Да отидеш в селото да го намериш и поздравиш от мене и да го убедиш без страх да дойде тука да направим условия за предаване, за да разпъдя башибозуците и излязат селяните да си гасят запалените къщя…
        Той говорил дълго на влаха в тоя смисъл и му обещал голяма награда, ако сполучи да приведе Ангела Кавлака и внуши на селяните «благите му желания» за запазването и съхранението на селото.
        Ангел Кавлака се намирал в черквата, дето людете, както и в другите сборни пунктове, били уплашени, обезнадеждени, задушени от притеснение и отчаяние. Когато влахът се явил с известното на читателя послание, станало шум и препирня. Едни искали да се предават, други се страхували да не стане измама и настоявали да не се влиза в никакво споразумение с Ахмедаа; но тая последната страна сравнително била малка. Повечето се показали склонни да се заведат преговори за предаване и Ангел Димитров Кавлака, придружен от пратеника–влаха, отишъл в стана на Ахмедаа, чадърът на който бил разпрострян при Беглишките хармани, близо при изкопаната преди малко позиция от батачани. Ахмедаа го посрещнал на крака, приел го много вежливо и любезно, направил му чест, каквато подобава на равностоен съперник или неприятел и с лукава, престорена добродушност и чистосърдечност завел следния съвещателен разговор:
        — Ние сме стари приятели, обичам те като свой брат и за това те повиках нарочно да поговорим за огъня, който вашите неколцина немирници са запалили на главите си и на главите ни! Когато се научихме, че селото ви е въстанало среща девлетя (държавата – П.Б.), мене ми стана криво и жално, защото това село ме е направило човек и го считам като свое село. Правителството като нямаше наблизо аскер, заповяда ми да събера войска и да дойда да ви усмиря, да издиря виноватите и да ги предам на законните власти. Аз побързах да изпълня тая заповед, защото се страхувах да не се нападнете от други страни и да не пострадате вие невинните селяни зарад няколко чапкъни. Но вие не ме посрещнахте като правителствен човек, не ме послушахте да си сложите и предадете оръжието, а ме посрещнахте с куршуми! Его наградата за тая непокорност, ето пожарите!… Аз зная, че вие и селяните теглите за пет–шест души, които само ще бъдат отговорни пред правителството, но се чудя защо вие умните люде не се благоразумите да накарате селяните да предадат оръжието си и да излязат да загасят запалените къщя и да си гледат работата? Знаеш ли, Ангел чорбаджи, че като гледам огъня в селото, то ми се струва, че гори сърцето ми? Не вашето село, не вашите къщя горят, а моите. — Снощи съм плакал като брат, като дете за вас! Нима мога аз някога да забравя добрините, които съм видял от батачани? И що ви трябваше да слушате чапкъните и въставате среща силния и могъщия девлет?...
        — Ние не сме въставали среща девлетя — възразил Ангел Кавлака — ние си вардим селото от башибозуците, които палят наред селата в пазарджишкото поле.
        — Не е истина, — подел Ахмедаа с по-висок глас. — Ако е работата била само за вардене селото, защо убихте заптиите, защо сте направили такива дълбоки и далечни табии (укрепление, окоп – П.Б.)?
        — Ако някой е направил престъпление, правителството нека отпосле издири виноватите и ги накаже.
        — Ние знаем всичко, — рекъл Ахмедаа. — Петър Горанов не харесал нашия султан, поискал да стане сам цар и намерил помежду селяните някои глупци да тръгнат по ума му! Но раите могат да правят глупости и детинства, а на девлетя и на правителството е длъжност да предпазва другите си поданици от бедите, в които безразсъдно се вкарват от други. Девлетя всякога гледа на раите си като на свои чеда, а и тия последните трябва да го считат за свой баща. Ето защо аз те моля да отидеш в селото, да предадеш думите ми на всичките познати първенци и селяни и да ги убедиш да си предадат оръжието още днес, за да се спре опустошителния огън. Аз искам да направи добрина и благодеяние на селото ви, от което съм се хранил толкова години и вярвам, че вие всички ще ми помогнете да прекратим по-нататъшния огън, за да разпъдя башибозуците по домовете им…
        — Ако това само зависеше от мене, — отговорил Ангел Кавлака, — то не би станало нужда от никакви уверения за твоите благи желания, но както знаеш, не зависи само от мене. Аз ще отида да предам на селяните думите ти и ще се потрудя да ги убедя да сложат оръжието…
        — Добре, — казал весело Ахмедаа, — но те моля да дойдеш сам да ми явиш за резултата, та, ако стане нужда заедно да размислим и да направим каквото се следва за избавлението на селото.
        Ангел Кавлака се завърнал обратно, като преминал през гъстите редове башибозуци, които му правили път с почтителни селями. Най-напред отишъл в Трендафиловата къща, дето били събрани по-войнолюбивите и по-решителните селяни и после — в черквата. И на двете места разказал подробно всичко произлязло между него и Ахмедаа и искал мнението им за предаване. И на двете места станали препирни за и против, изказали се подозрения за измама от страна на башибозушкия главатар и не се решавали да дадат определен отговор. Сам Ангел Кавлака гледал малко подозрително на Ахмедовите уверения и не дръзвал да си налага мнението и волята, при всичко че се радвал на доверие и уважение от страна на съотечествениците си, при всичко че имал мнозина влиятелни между населението привърженици и поклонници. Той отишъл вторично при Ахмедаа, около когото заварил събрани най-влиятелните аги в околните сола, като: Моамед от Дорково, Алиш Пехливан от Баня и други, и в отговор на зададения му въпрос, казал:
        — Нашенци са готови да предадат оръжието си и да следват да си бъдат верни поданици на девлетя, но се страхуват от башибозуците, да не им направят по-големи пакости. Те ви молят всички едногласно да вдигнете обсадата от селото и да изпратите башибозуците по домовете им, след което ще си предадат оръжието…
        — Башибозуците са под моя заповед, — прекъснал го бързо и недоволно Ахмедаа; — те не могат нищо да направят против моята воля. Аз не мога да ги разпъдя, докле не изпълня волята на правителството, сиреч докле не взема оръжието ви и не възстановя първия ред на работите, докле не изпитам и не издиря виноватите, която ще се преследват според закона…
        Ангел Кавлака изгледал насядалите наоколо аги, повдигнал несъзнателно раменете си и наместо отговор, изпуснал една дълбока и отчаяна въздишка, като отправил тъжовните си погледи в пожарния огнен пламък, който се въздигал и криел в самите облаци…
        Агите стояли мълчаливи с наведени глави и го поглеждали накриво, крадешком, за да не забележи зверската им ненавист и алчната им кръвожадност. Ахмедаа се разтреперел, посинял от гняв, повдигнал се на колене в богомолна поза и с насилена престореност заговорил:
        «Ангел чорбаджи! Аз виждам, че вие, моите приятели и всичките ваши селяни сте загубили доверието си в мене, но за това ще ви отплатя с добро. Ако не сте ми мили и драги, ако не помня добрините на селото, то не ще се унижавам да ви моля, защото и така сте всред огъня, и така сте в ръцете ми!...»
        «Ангел чорбаджи! Вие искате да се махнат башибозуците и тогава да си предадете оръжието, а аз ще ви дам в гаранция нещо повече от това, ще ви дам моето слово, че няма на никого да падне ни косъм от главата, ако не е виноват, слово, оковано в най-страшната за мюсюлманина клетва…»
        «Ангел чорбаджи! Ето при тия почтени свидетели мюсюлмани, аз призовавам великия наш пейгамбер, в името и славата на когото ти се заклевам, че като си предадете оръжието, ще разпъдя башибозуците и не ще се причиня никакво зло на никого. Ако аз не изпълня тая своя клетва, нека моят могъществен пророк ме накаже с най-голямата строгост, нека ме лиши от благата и преимуществата на правоверния в бъдещия живот, от гуриите, пилафите, медовете и другите сладости в райската градина; нека и тука на земята ме направи гяурско свине и ме накара да гълтам гнусната му сланина; нека ми отнеме тая чалма и ми надене, ей-така твоята гугла! (И той бързо хвърлил на страна чалмата си, грабнал от Ангела гуглата и я нахлупил на главата си!) Нека ми направи и най-голямата скръб, да ми вземе и най-големите радости; нека ми пръсне като чума чедата; най-после нека ми преобърне кадъната на гяурка и я направи твоя жена!»… Подир това целувал кръстосани ножове в кръст.
        — Има ли по-страшна от тая клетва? — попитал той заекнат от вълнение и разпален в гърдите му див фанатизъм насядалите наоколо аги и ходжи.
        — Няма, няма! — отговорили едногласно тия последните, като се поместили почтително на местата си.
        Ангел Кавлака бил искрено трогнат от тая нечувана и безподобна клетва, взел гуглата си и с насълзени очи се опростил с Ахмедаа, като му обещал, че ще употреби всичко, за да склони съотечествениците си да предадат оръжието. Като се отстранил [Ангел], Ахмедаа плюйнал на земята и подир него, побързал в присъствието на същите свидетели да се повърне от дадената си клетва. Доспатският и банският ходжи заявили, че клетвата няма религиозна сила и може да се повърне надире, защото не е излязла от сърцето и защото е дадена на неверен гяурин за измама!..
        — Турците с кола зайци ловят! — казал ядовито и гневливо Ахмедаа — Аз им дадох една лъжлива клетва, за да ми дадат по-скоро гяурските си глави, за да изпитат малко и голямо нашите калъчки!..
        Знаял ли е Ангел Кавлака и подозирал ли е лъжливостта на клетвата? — Не. Той е повярвал искрено в нея и пред вид на пожарните ужаси, на глада и уморителната задушливост, които изнурявали злочестото население в сборните места, мислил е искрено, че едничкото средство за избавление остава покорното предаване. С такава вяра и с такова убеждение той се явил най-напред у Трендафиловата къща, дето предал подробно клетвата на Ахмедаа и поискал съгласието им за предаване. Породили се разногласия. Едни считали клетвата за подла измама и предпочитали да умрат като въстаници и неприятели на башибозуците; други намирали за по-благоразумно да се предадат, да жертвуват виновниците и сподвижниците на въстанието, само да спасят останалите от неминуемата смърт, да спасят невинните жени и деца… Начело на първите стоял дядо Трендафил Тошев, който считал клетвата за измама, защото имало мнозина убити башибозуци. Главният аргумент на вторите бил самата клетва. Препирните се изострили и дошли до стълкновение.
        — Да го убием! — извикал един глас от страната на първите. — Той ще стане причина да ни изколят като кози на касапницата…
        — Да го убием и се освободим от позорната измама! — повторили други гласове и тръгнали заканително към Ангел Кавлака, който стоял твърдо и настойчиво за предаването, но дядо Трендафил се препречил помежду и не позволил да се пролее братска кръв.
        — Аз мисля, че по-добре и по-благоразумно ще направим, ако се предадем, отколкото да умираме от глад и жажда, да горим живи с жените и дечицата… — рекъл Ангел Кавлака, без да обръща внимание на направените му заканвания. — При това, аз не мога да не вярвам на дадената ми от Ахмедаа клетва. Никой турчин не би се вричал да яде сланина, да носи гяурска гугла, да даде жена си за жена на гяурина, ако не мисли да изпълни онова, за което се е клел. А тая клетва, ако желаете, можете да пратите от помежду ви люде да я чуят от устата му сами. Аз ви предавам онова, което е станало и което е вречено и обещано от Ахмедаа. Ние от черковата и от училището мислим, че не можем да излезем наглава с тая голяма башибозушка сила и на основание на казаната клетва ще се предадем; вие, ако се наемате, че ще излезете наглава, останете да се биете…
        Като изрекъл това Ангел Кавлака тръгнал да си отива, но се спрял. Партията за предаването се усилила. Мотивите на противната партия се показали сравнително слаби с изказаните съображения от А. Кавлака. Наченали се нови, по-тихи съвещания, в които след различни разсъждения решили едногласно да предадат оръжието, но предварително да отидат от тях няколко души да чуят лично клетвата на Ахмедаа. За такива се избрали: Трендафил Тошев Керелов, Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трендафилов, Петър Кахведжйиски от Ракитово, Георги Вълюв. От черквата и училището били събрали оръжията, така също и у Трендафилови захванали да го събират, когато избраната депутация, придружена от Ангела Кавлака, се отправила към чадъра на Ахмедаа.
        Депутатите, макар и да били бледни и изнурени от задушителната борба, все пристъпяли свободно и твърдо посред башибозушките редове, поддържани от представата, че отиват при неприятеля още като преговаряща страна. Те дори бързали с нетърпение да видят разтъженото от жалост за Батак лице на Доспатския деспот, да изслушат уверенията, обещанията и клетвата му, за да турят край на мъчителния хаос, грозната неизвестност. Но, уви! — те били измамени. Наместо прием, изслушване, преговорни разговори, те били обградени от башибозуците пред чадъра му по негова заповед и чули само гласа му, когато той извикал да предадат на другите селяни, които ги следвали отдалече по любопитство, че те се оставят като залог и ще се освободят, когато селяните принесат всичкото си оръжие…
        Когато се разгласил тоя залог на личните първенци между батачани, то и малцината противници на предаването останали съгласни да се занесе и предаде оръжието час по-скоро, за да не би да пострадат заложниците. Тогава в твърде късо време събрали оръжието от пушки, пищови, ножове, арби, шишанета, маждраци, натоварили го на три четворки кола и го закарали на Беглишките хамбари. Това се вършило с особена охота, с надежда да видят по-скоро началото на освобождението си и да спрат опустошителния огън над домовете си. Съобщението на Колю Христосков Кривов за измамата и страшното клане на малко и голямо, на мъжко и женско при Богдановата къща, не добило гласност в несмълчаемата глъчка от събраното множество в черквата. Изнурителните мъки от борбата, притесненията, лишенията от хляб и вода и тъмната неизвестност, съставлявали общата основа на тъпостта, а надеждите, възродени от обещанията и клетвата на Ахмедаа, направлявала тая тъпост с единственото желание да излязат от задушните затвори, каквито са били сборните пунктове — да излязат на чист въздух, на свобода…
        Когато занесли оръжието на Беглишките хамбари, Ахмедаа с наперена на тила висока чалма излязъл от чадъра, прегледал го с тържествующа усмивка и като се обърнал към Ангел Кавлака, казал с натъртен и гневлив глас:
        — Това не е всичкото оръжие; батачани са пратили само строшените си пушки и развалените пищови! Вземете скоро Ангел чорбаджи, — добавил той, като се обърнал към един свой подчинен началник, — и идете в селото с трийсет башибозука да претърсите между селяните да не би да имат скрито оръжие. Ако нямат друго оръжие, обявете им да се разпръснат всякой по дома си и да гасят запалените къщя…
        Тъкмо в това време дошли Яни Махаленци и известили за геройския си подвиг над беззащитните батачани и батачанки пред Богдановата къща, като предали на главатаря си една вулия, пълна с злато във вид на подарък от събраната им яма от закланите… Това подействувало някак укорително и насърчително. Фанатизмът се разиграл, забушувал… Арената за подобни подвизи, за подобна слава на мюсюлманството се отваряла и тука — на горния край!… Ахмедаа станал бесен от възторга, от тържеството, което му предстояло. Той предчувствувал сега величието и могъществото си, почувствувал злобата и беса си върху неверните и станал по-черен, по-грозен, по-отвратителен — придобил вид, съответствуващ на мръсните и гнусните дела, които се замислили в главата му, и които задвижили съществото му! Той стоял прав, тялото му треперело като листо, главата му се клатила на страни, езикът му се плавел през сухите неспокойни бърни като на бясно куче, и очите му търсили през башибозушките редове високата и гигантска фигура на Ангел Кавлака, за да начене по-скоро кървавия театър на грозните си замисли… Тоя негов вид, като че по мистичен начин се предал с всичката му душевна гнусота и върху другите аги, ходжи и башибозуци. Всички накривили чалмите, на всички кръвясали очите…
        Ето пристъпил и Ангел Кавлака с придружаващите го башибозуци, които съобщили, че не намерили никакво друго оръжие.
        — Марш! — била първата дума и първият кървав знак на Ахмедаа.
        Башибозуците скокнали отведнъж и с голи ножове като гарвани награкали около злочестите първенци — заложници, от които по заповед на Ахмедаа се оставили: Трендафил Тошев, Ангел Кавлака и Горю Вълев, а останалите под командата на Моамеда от Дорково, били изведени отвън обсадата, къде Пейчиновата воденица и след големи мъки били изклани като кози. Моамед — тоя същият Моамед, който преди няколко дни дохождаше като пълномощен от чепинските помаци да проси братство, милост и пощада от батачани, който се молил на Петра Трендафилова и Вранка Паунова да ходатайствуват пред воеводата братолюбиви отношения и живот — сега сам със собствената си ръка извадил очите на същите, отрязал им езиците и бърните, наслаждавал се от техните потресающи мъчения и охкания и след разни други болезни, които можала в тия минути да роди главата му, заклал ги като ярета и им наредил обезобразените глави накрай пътя, за страх и трепет на беззащитните гяури и за въодушевление на катранджиите помаци… Техните мъки, ревове, отчаяни и предпоследни охкания се чували и пред чадъра, дето стояли оставените за други изпитания жертви, чували се и глухите касапски удари върху телата им, вятърът донасял и горещата пара от пролятата им мъченическа кръв, принесъл и студенината на смъртта и ужаса на зверските мъчения — и всичко това замирало в сърцата и в душите на оставените при чадъра за свидетели на тия зверства. Трендафил слушал сърцераздирателния глас на сина си Петра, Ангел слушал оня — на любимия си внук, и двамата виждали подлата измама, и двамата се разкайвали, но всичко било вече късно, всичко трябвало да влиза като студен камък, да наляга измъченото сърце!...

Текстът е подготвен по изданието: Бойчо. Въстанието и клането в Батак (исторически очерк) © съвременна редакция — Православна беседа, по едноименното издание, Пловдив 1892 г. — фототипно издаден от «Културно-просветно сдружение „Възраждане на град Батак“» и Университетско издателство «Св. Климент Охридски», София. 1991.


Предишната глава | Към главната страница | Съдържание | Следващата глава

. Православна беседа. При препечатване на материали посочването на автора и на pravoslavie.domainbg.com е задължително. Ако желаете да получавате известия за новопостъпили четива, регистрирайте се в нашия Открит каталог.! Вашите отзиви можете да оставите тук.