Бойчо. Въстанието и клането в Батак

VІІІ. Клане в селото


След предаването на оръжието, населението от Трендафиловата къща, черквата и училището, съгласно издадената заповед от Ахмедаа, излязло и се разпръснало по селото да гаси горящите пожари — в черквата останали само ония, които още подозирали измама в клетвата на Доспатския, неограничен от никакви закони и приличия, тиранин. То се считало вече за свободно, считало, че се намира отвън края на кървавото дело и с присърце се завзело да спре опустошителния огън. Обаче колко жестоко било измамено?! Огънят сега повече се усилил. Хиляди башибозуци навлезли в селото и запалили всичките ония здрави къщя, плевни, дюкяни и други сгради. Пожарът от всяка страна пламнал. Населението отново се припнало да се скрие в черквата, но много били убивани по улиците. Помаци, цигани, юруци, катранджии, с голи ятагани тичали по улиците да убиват ония, които сполучвали да избягат от огъня на подпалените си къщя. На всяка страна, на всяко кюше падали мъртви мъже, жени и деца; на всяка страна се слушали глухи удари по телата на злочестите батачани — удари, съсичания или застрелвания, които са се заглушавали от отчаяно печалните и сърцераздирателните писъци и охкания на умиращите… По улиците текнали кърви. Едни пред вид на тия ужаси оставали нарочно скрити в къщите си и изгаряли живи с децата, покъщнината и всичките си мили къщни добрини; други хвърляли децата си по улиците или в реката, като уморителна тежест и бързали да се скрият в черквата или училището, дето се събирали всички клетници за защита; трети отчаяно се хвърляли срещу неприятеля с каквото са можели и са се борили, до дето са ги насичали на части!..
        Башибозуците се нахвърлили като върху стадо овце, защото са знаели, че жертвите им са лишени от всякаква защита, обирали са подред незапалените къщя, обирали са мъже, жени и деца, мъчили ги за пари и ги съсичали като касапско месо!.. Едни от тях носили покъщнините и дрехите на убитите, други едва вървели от събраното злато и сребро, а трети само убивали и сечели…
        Не на всички обаче минавала безнаказана тая свирепа беснота. На много места мнозина от башибозуците са били убивани, или съсичани върху убитите от тях трупове; на много места други са ставали жертва на отчаянието на беззащитните батачани, преди да сполучат да утолят кръвопийната си алчност. Колю Лазин, като се запалила къщата му, дето се криел, излязъл с гол нож и нападнал башибозуците, които се тълпили около него, отсякъл главите на няколко души, а другите се разбягали; той припнал да ги гони, но скоро бил заобиколен от други и съсечен на малки парчета. Ангелина Митюва Станкова, като видяла мъжа си Ивана Божина убит от навлезлите в двора ù башибозуци, грабнала брадвата, която стояла между краката на кръвопийците и пресякла главата на убиеца, подир което другарите му ù въздали същото. Венка Стойчева [1] по същия начин смесила кръвта на убиеца с кръвта на мъжа си и с брадвата прогонила останалите башибозуци от къщата си, без да ù направят нищо. Стоян Цветанов едва сполучил да извади от земята закопаната си при предаването пушка, ненадейно бил заграден от множество башибозуци, които хванали пушката за масура и искали да им я предаде.
        — Когато умра, тогава ще я вземете! — отговорил той ядовито, застрелял един от тях в челото, направил си път и побягнал на едно кюше да я напълни изново, но там бил застрелян от други. «Вземете я сега, кръвопийци!» — рекъл той в предсмъртните си мъки и затворил завинаги устата си…
        Ние споменахме горните факти, за да се види, каква отчаяна борба се извършвала в измамените клетници, а подобни на тия случаи са ставали на много места по разпиляното нашир село. На много места от запалените къщите са се хвърляли разпалени дървета върху неприятелите, на други са се бранили с камъни и пръст, докле са можели, докле ги е налягала тежката и смъртоносната ръка на ножа!… Отвсякъде идело огън и смърт, навсякъде бляскали кървави ятагани… на никъде нямало спасение! Всички, които не сполучили да побягнат в черквата или училището, виждали явната си смърт и всички били обрани, убити, или съсечени на части. Няколко семейства имало събрани в къщата на Ганюв Ангел, дето били изклани, с изключение на домакина, когото оставили като спасител на Ахмедовия син в първата нощ на баташкото въстание. Мнозина се закопавали в земята, за да избягнат ужасната смърт от ножа, или от огъня, но такива рядко оставали сред живите. Петра Томова закопала двамата си сина и дъщеря си в една ропа [2], и подир два дни били разкопани от неприятеля и убити. Избавяли се само ония, които се хвърляли в реката и няколко денонощия лежали на дъното ù, престорени на мъртви…

Текстът е подготвен по изданието: Бойчо. Въстанието и клането в Батак (исторически очерк) © съвременна редакция — Православна беседа, по едноименното издание, Пловдив 1892 г. — фототипно издаден от «Културно-просветно сдружение „Възраждане на град Батак“» и Университетско издателство «Св. Климент Охридски», София. 1991.

Бележки

1) Ванка (а не Венка) Стойчева е дъщеря на Трендафил Керелов. >>>
2) Ропа е една изкопана в земята дълговата и дълбока дупка, в която батачани съхраняват зимно време гулиите си от студа.


Предишната глава | Към главната страница | Съдържание | Следващата глава

 

. Православна беседа. При препечатване на материали посочването на автора и на pravoslavie.domainbg.com е задължително. Ако желаете да получавате известия за новопостъпили четива, регистрирайте се в нашия Открит каталог.! Вашите отзиви можете да оставите тук.