Въстанието и клането в Батак
(исторически очерк)

Предговор


Ангел Петров Горанов (1858—1924), с псевдоним Бойчо, е потомък на видния баташки Хаджигорев род.

Баща му Петър Горанов (1829—1925) е действително «най-развитий човек помежду съотечествениците (съселяните) си и <…> на времето и мястото си най-учений. Надарен с природна дарба, умност, честност, безкористност, съобразителност, силна впечатлителност, интелигентни прояви и произходящ от благородни родителе» [Бойчо. Въстанието и клането в Батак (Исторически очерк). Пловдив. 1892, 15–16]. Делегат е на местния революционен комитет в събранието в Оборище, водач на Априлското въстание в Батак, един от строителите на освободена България. По желание на населението е погребан в двора на историческата църква «Света Неделя» в Батак.

Майка му Марга Горанова е дъщеря на Ангел Кавлаков, загинал трагично с цялото си семейство в жестоката борба против османското робство. Прегърнала идеите на съпруга си, заедно с тримата си сина, тя следва неотклонно неговия труден, героичен и обществено полезен път.

Ангел Горанов успява да изпълни неосъществения младежки стремеж на баща си — да учи и да отдаде силите си и квалификацията си в служба на своя изстрадал народ. Като ученик във VI клас на Пловдивското мъжко училище той става секретар на въстаническия военен съвет в Батак. Взел активно участие в подготовката и извършването на въстанието, изживял възвишените му трепети и опиянението, както и последвалите ги ужаси, той успява да ги предаде по неповторим начин за бъдните поколения.

Завършил право в Русия, Ангел Горанов се отдава на правната практика. Отначало е съдия в Пещера, по-късно адвокат в Карнобат, откъдето през 1884 г. се прехвърля в Бургас. Утвърдил се като юрист, той започва да се проявява и като прогресивен общественик и публицист, мемоарист и писател. А. Горанов развива усилена дейност срещу Берлинския конгрес и неговия заробващ договор, за съединението на Източна Румелия с Княжеството, включвайки се в развихрилите се политически борби на страната на русофилите.

На тези цели служи и основаният от него седмичен «Бургаски вестник», който излиза в 7 броя през 1885 г. Непримиримостта към злополучните за България клаузи на Берлинския договор, теглилата на македонските българи, Съединението, верността към братята освободители не слизат от неговите страници. Поради това някои го смятат за душа на бунта на русофилите през октомври 1866 г. в Бургаския гарнизон.

Принуден да емигрира, Горанов прекарва две години в Русия, където учат двамата му по-малки братя: Иван и Димитър. Първият специализира по-късно при известните учени И. П. Павлов и В. Бехтерев и става първият български невролог. Вторият взема участие в боевете на опълчението при Стара Загора и става офицер на руска служба. В Русия А. Горанов задълбочава познанията си в областта на правото. Там замисля и историческия си очерк за въстанието в Батак, споделяйки тази идея с братята си.

Завърнал се в България той продължава адвокатската си практика и обществената си дейност. Избиран е няколко пъти за народен представител, включително и във Великото народно събрание през 1911 г.

Насърчаван и подпомаган от Драган Манчов, А. Горанов издава книгата си «Въстанието и клането в Батак» (1892). Както сочат някои данни той имал и подготвен ръкопис на трагедия на същата тема, чиято съдба е неизвестна. Автор е и на един от първите наши романи — «Жертви на предразсъдъка» (1895), на три учебника по отечествена география, на множество статии и дописки в наши и руски периодични издания.

За «Въстанието и клането в Батак» още през 1892 г. се появяват положителните отзиви на видния възрожденец, действителен член на БАН Марко Балабанов и на народния поет Иван Вазов.

В рецензията си (Ferison) М. Балабанов отбелязва, че политическото и духовното ни развитие още чака своя историк, и посочва, че всеки, който се интересува от него «ще посрещне с голям интерес книгата на младия писател г. Бойчо» [Мисъл, 1892, № IX и Х, с. 664.]. Това се вижда и от заключението му: «Да си признаем, нам рядко се е случвало да четем в нашата литература книги с подобно съдържание, тъй добросъвестно и тъй майсторски написани, като настоящата. Очеркът на г. Бойчо е един историко-критичен очерк, нелишен от психологически анализ, който запознава читателя с привилегированото положение на Батак до въстанието, с бита, нравите и обичаите на населението, с приготовление на въстанието и самото въстание, с неговите печални последствия… Последните страници са написани тъй художествено и увлекателно, щото читателят неволно се чувствува пренесен в оная епоха на кървавите ужаси, на които не може да остане хладнокръвен; той се сживява с нещастните жертви, състраданието извиква у него омраза към угнетителите.

Книгата на г. Бойчо е едно отрадно явление в нашата литература.» [Пак там, с. 667]

Под силното въздействие на книгата на Бойчо, в пътеписа си «В недрата на Родопите» Ив. Вазов посвещава 30 страници на Батак, чието име той не може «без потръпване» да произнесе. Обхванат от описаните от Бойчо ужаси, видял със собствените си очи и почувствувал с цялото си същество преживяното и неговите последици, той пише: «Великото превъзходство на Батак състои не в големината на жертвите, а в неговото историческо значение: неговата жертва предизвика войната за освобождението, жертвата на другите — остана безплодна…Батак има обаяние нещо като на българска Голгота…». «Излишно е да прибавим, че без Батак нямаше свободна България! . . Хеопсовата пирамида би била малка за паметник на Батак…» [Вазов, Ив., Събр. съч., Т. 10. С., 1956, с. 212.] В правотата на тези думи на автор на «Епопея на забравените може да се убеди всеки читател на «Въстанието и клането в Батак» — книга, която Вазов «няма кураж» да чете!

Иван Вазов вижда в книгата на Бойчо приготовление за бунт и «за битки и черешови топове», «сюблимно презрение към смъртта, мрачни избухвания и беззаветен кураж и омраза, величествена безстрашливост и горда смърт». И всичко това той илюстрира с примери на завидно геройство и жертвеност, извлечени от очерка на Бойчо [Пак там, с. 224].

Висока оценка на книгата на Бойчо дава военният историк Йордан Венедиков. «Това съчинение, пише той, е от същата епоха и от същия тип, както и съчинението на Захари Стоянов, с тази разлика, че в него е погледнато по-сериозно и хуморът е заменен с трагизъм.» [Венедиков, ù. История на въстанието в Батак. С., 1929, с. 9.] Това се потвърждава и от включването ù в сборника «Април 1876. Спомени (1976), в който на двамата автори е отделено еднакво място.

Посветена на величаво събитие, написана с непринудена простота, събрала в богата и жива картина история, поминък, бит, нрави, обичаи и душевност, възторга от свободата и ужасите на геноцида, книгата на Бойчо свидетелствува, че свободата на България се ражда през кръв и пожари. Издадена преди един век, тя и досега си остава най-ценният и цялостен първоизточник на въстанието в Батак, находка за по-нататъшни изследвания, размисли и обобщения. В тази връзка, време е да се види в по-пълна светлина героичната страна на въстанието и подвигът на батачани, засенчени по разбираеми причини на времето от ужасите и трагизма, описани от Макгахан, а след това и от Бойчо. Да се види, че батачани не са стояли като стадо, със скръстени ръце, а водят невиждана другаде жестока яростна, въоръжена, ръкопашна и юмручна борба не на живот, а на смърт, която покосява десетки въоръжени до зъби палачи и ражда безсмъртни герои — светци.

Станала музейна рядкост, книгата на Бойчо се търси от хиляди посетители на Градския исторически музей, от всички любители на историческа литература за нашето Възраждане. Това накара Културно-просветно дружество «Възраждане» да се обърне с призив към всички радетели за утвърждаване приносът на Батак в културно-историческото развитие на България да подкрепят морално и материално нейното фототипно преиздаване. — Това е единственият начин да се задоволи желанието им да я притежават, и то във вида, в който е издадена през 1892 година.

Благодарение на отзивчивостта на ръководството на Университетското издателство «Св. Климент Охридски» и неговия колектив, призивът на дружество «Възраждане» е вече осъществен. Дружеството им изказва своята сърдечна признателност.

Фототипният характер на изданието определя и характера на редакторските бележки, поместени в края на книгата. Бележките имат за цел да внесат известни уточнения по сегашното научно състояние на някои от третираните от Бойчо въпроси, да доизяснят отделни текстове, да изправят погрешни дати, имена и др.

Текстът е подготвен по изданието: Бойчо. Въстанието и клането в Батак (исторически очерк) © съвременна редакция — Православна беседа, по едноименното издание, Пловдив 1892 г. — фототипно издаден от «Културно-просветно сдружение „Възраждане на град Батак“» и Университетско издателство «Св. Климент Охридски», София. 1991.

Допълнителни четива и препратки

Д. Макгахан. Турските зверства в България(Писма на спец. кореспондент на Daily News Д. Макгахан) — 1876 г. // Положението на християните под мюсюлманска власт


Към главната страница | Съдържание | Следваща глава

. Православна беседа. При препечатване на материали посочването на автора и на pravoslavie.domainbg.com е задължително. Ако желаете да получавате известия за новопостъпили четива, пишете ни! Вашите отзиви можете да оставите тук.