Бойчо. Въстанието и клането в Батак

ІІ. Приготовления


       Сравнително с други места, тука народното чувство е било по-здраво опазено. Затворническият живот посред обширните планини, дето батачани виждали само хищната алчност на турците като че поддържал и лелеел скрито в дълбочините на сърцата им това чувство. Благодарение на обстоятелството, дето били отдалечени от постоянните мюсюлмански зрелища, които другаде са имали деморализиращо влияние на чистите нрави, — те всякога са гледали на тях враждебно, — по-свободно изказвали отвращенията си от тяхната вяра, като я считали за низко и позорно нещо, а с това заедно нареждали и желанията си за освобождение, които впрочем не бивали ясни и определени, и се завършвали с дълбоки въздишки.
        Тия желания се преобръщали в един вид стремления само когато до тях е дохождал какъвто и да било слух но поборничеството, което е ставало в други страни среща тиранина. Чували ли се някъде излезли въстаници или за някъде бързо отправяни войски, или по вестникарски новини, че Мора, или Сърбия се готвили за война — то по-развитите от тях отведнъж са се завзимали да си приготвят фишеци и други боеви принадлежности, като са взимали всичко това за предзнаменование на общо настаналия час, и тоя пример току-речи безсъзнателно се е простирал върху голяма част от другите селяни. Това е ставало тука безопасно, защото селските власти всякога са покривали грижливо тоя род движения. В последните години тая власт като че е била изключителна принадлежност на Трендафила Тошев Керелов и на Ангела Димитров Кавлаков. Един подир друг непрекъснато са държали кметството и само под тяхното ръководство е влизал някой друг, когато са имали сами нужда от почивка. По широката си натура, по силата, ръстът (особено последния по исполинския си ръст), благодушието, гостоприемството, мъдростта и набожността си, те били действителни потомци на старите гиганти, за които има споменато в предидущата глава. Каквото влияние имали помежду селяните, на такова уважение се радвали и в правителствените места. И двамата закривали от полицията явните движения по казаните приготовления, на които Трендафил гледал съчувствено, а Ангел — хладнокръвно. Първият вярвал, че само с насилствени средства ще може да се добие народната независимост, а последният считал това за невъзможно пред голямата военна турска сила и всякога препоръчвал благоразумие, а понякога — и търпелива покорност.
        Ръководната роля по тия движения, както и в нравствено-моралното развитие на селото е играел Петр Горанов, (или Хаджи Горев). Той е бил най-развитият човек помежду съотечествениците си и така да се каже, на времето и местото си и най-ученият. Надарен с природна дарба, умност, честност, безкористност, съобразителност, силна впечатлителност, интелигентни пориви и произхождащ от благородни родители, той е имал авторитетно влияние на всичките селяни, включително и споменатите двамина. От кметството всякога грижливо се е държал настрана, но когато му се е поисквало мнението по общинските работи, то всякога е имало решаващо значение. Благодарение на личните качества и състоятелността му, неговото нравствено влияние се е простирало и върху много други села от Пещерската околия. Без знанието и предварителното му съгласие, той е бил избран едногласно от кметовете на Пазарджишкия окръг за народен представител в тогавашното окръжно съдилище, с едничката цел да се освободи населението от користолюбивите български чорбаджии, които са заседавали при него; но той не е приел избора, защото не е можел хладнокръвно да гледа на турските правителствени места, и още повече да има с тях работа. Неговото внимание единствено е било обърнато към учебното дело, развитието на народните чувства и към съвременните течения на нравствената агитация от напредничавите интелигентни български сили. Освен постоянната му грижливост за добрия вървеж на училището, той е взимал участие във всичките съвещания в Пловдив и Пазарджик, кои го са ставали по повод на борбата за черковната независимост, правил е агитация от своя страна по тоя въпрос и сам е жертвувал по него. С още по-голям интерес е следвал пропагандата за гражданската л политическата независимост. Той не е водил самостоятелна преписка с тогавашните комитети, но всичко, което е било известно от тях в Пловдив и Пазарджик, не е било чуждо за него. Чрез тия канали той е получавал всичките вестници и прокламации, издавани в Румъния, които са били забранени в Турско. Така също е получавал непрекъснато Цариградските вестници и списания като «Дунавски лебед», «Български книжици», «Читалище», «Гайда», «Македония», «Източно време», «Напредък», «Век» и др., посредством които е развивал духа и мислите на голяма част от съотечествениците си [1].
        По неговата инициатива, много пъти са ставали тайни приготовления, когато са съществували външни поводи, някои от които има изброени по-горе. Такива почини всякога са намирали благодатна почва помежду тукашните, отраснали в широкия планински простор юнаци. От тях на първи ред са били постоянно: Трендафиловите синове Стефан, Ангел и Петър, Вранко Паунов, Тодор Поп-Нейчов, Божюви, Лулугови, Кавлакови и др. Всички тия са съставлявали така да се каже селската интелигенция, интересували се за общото дело, въодушевявали се от революционните намерения на събудените българи, имали са близо до сърцето си народното благо и са дишали в оня чист и искрен патриотизъм, който е възможен само в робското положение. Те са живели единодушно, правили си задружни увеселения по хубавите и поетични планински местности, изслушвали новините по ожидающата се борба и по патриархален начин нареждали приготовленията. Но тия приготовления нямали сериозен характер; — те всякога се обуславяли с някакви предполагаеми сили, явяването на които по планините се очаквало с всичките илюзии на робското възкресение или с други подобни на това мечтаеми случайности. Такива мечти се разпръскали от задграничните комитетски агенти в народа, но самите тия агенти не са дохождали в Батак. Само Петър Горанов лично се е срещал с Василя Левски в Пазарджик в къщата на Ръжанков и е присъствувал на направените му от гражданите събрания, в които се е разисквала необходимостта на пропагандата за пробуждането на народното чувство в народа и приготовлението му за часа на освобождението, който щял да настане. През зимата на 1872 год. през селото минал някой си Дядо Цвятко, или както се наричал сам Дядо Чиляк, който проповядвал в черквата по темата: «Христос раждается — славите», говорил за духовното народно съзнание, за черковната независимост, но нищо открито не казал за политическата независимост. Той бил човек загадъчен, дълбокомислен и приличал на възкръснал мъртвец. На гърба си имал две големи рани, които си лекувал няколко седмици в къщата на Петър Горанов, след което заминал за Неврокоп, от дето писал на Горанова с началното обръщение: «Мой достойний камене!» и в което откривал, че бил другар на Раковски и раните му били причинени за народа. За тоя старец до сега никъде не се е споменало, но по всичко се е виждало да е бил човек на борбата и да е играл завидна роля в народното пробуждане. Той скривал миналото си, говорил загадъчно и алегорически, и за себе си казал само, че станал причина да не се приеме унията във видинския вилает, като сполучил лично да настрои против нея тамошния паша, който пък от своя страна помогнал да се възпрепятствува нейното разпространение и по другите части на нашето отечество. Ние споменаваме за него, защото е оставил добра памет в баташките младежи, които са тълкували религиозните му проповеди по своему, като им предавали политически смисъл; при това залягали заедно със селските власти да държат по възможност скришно неговото дълго пребивание в селото, а главно — мястото, за където е отпътувал, като се страхували от подозренията на правителството, което вече имало подкупени лица и други тайни агенти помежду селяните за шпионство. В това време правителството недоверчиво гледало на батачани. Подир Френско-пруската война изпроводило Пазарджишкия полицейски комисар Читак Ахмед с значително число заптиета, за да обискират ненадейно къщата на Петър Горанов, дето вярвали да намерят уличаващи книжа; но селските власти му показали къщата на Горю Кавлаков за къща на Горанова, понеже и тоя последният принадлежи на Кавлаковия род, дето намерили само стари неразборчиви тефтери, с които се и завърнали надиря. Тоя случай ободрил ония низки елементи, които за съжаление се намирали и тука, и които мислили да си съставят честито положение чрез подлизурства и предателства пред турците. Дори един от селските учители, чийто баща всякога се намирал в особеното благоволение на правителствените власти в окръга, захванал да изобличава пред простата маса бунтовническите намерения на Горанова и посредствено да го заплашва с правителството. Това угрижило последния, защото учителят сполучил да види в ръцете му случайно препроводената му, чрез братя Консолови, брошура на Женевския Комитет във време на Френско-пруската война, която носила заглавието: «Устав на Българския централен-революционен комитет в Женева» — и предохранил опасността, като взел клетва от заканителя под страх на убийство, че всичко видяно и слушано ще остане гробна тайна. Тия случаи заставяли интелигенцията да прикрива по-внимателно, както тайните си събрания, така и подготвителните си дела.
        Но от 1874 година или по-право от самото начало на Херцеговинското въстание, тия предпазни мерки сами по себе се изоставили. Босненската борба с вилите, сърповете и въстигарките послужила като електрическа искра, която ги трепнала, ободрила, насърчила и настроила да се завземат с нова сила за приготовленията си, и да чакат момента за действие. Интересно е било това влияние на херцеговинската неравна борба на нашия народ изобщо. Дали народът е чувствувал узрелите си сили или тежестта на робството му е била дотегнала, или самото въстание е имало укорително и вълшебно давление на народната му гордост, ние считаме за излишно да разглеждаме подробно тука, защото не влиза в кръга на предмета ни, защото то съставлява тема на отделен психологически анализ, а ще забележим само, че известието за това въстание се е разнесло помежду по-голямата част от батачани като съдбовно предзнаменование. Увеселителните събирания зачестили. От скритите високи места, те се преместили на «Стоичовите буче», които се намират от дясната страна до самото село, после — в Горановия дом и най-сетне в самите дюкяни и кафенета. Около Горанова наченали да дохождат да слушат новини от вестниците доброволци и от най-простата маса. Агитацията е ставала сама по себе си. Навсякъде се е говорело за него. Освен вестникарските новини, на които малка вяра са давали, понеже излизали в турската столица, дето е забранено да се пише каквото и да било против държавата им, — носили се и други, по слух, по казване новини, за истинността на които никой не разпитвал и според които въстаниците напредвали. Сърбия и Черна гора, ха днес, ха утре, обявявали вече война, български бунтовници преминали Дунава, в Стара планина се приготовлявали тайно големи запаси храна за бъдещите ратници и пр., и едва-що султанът не си забравил чалмата и местювете, за да побегне в Мека. Често създателите на такива новини сами са им вярвали, като са ги чували от непознати люде с някои изменения и духовити притурки. Това е било злобата на деня. Като че самите инстинкти са подсказвали приближението на съдбовния час и за това е била излишна всякаква пропаганда.
        Самите бунтовнически агенти, или апостоли на свободата, обикаляли Тракия; но няколко пъти обхождали селата и градовете, дето мислили да се произведе въстанието, а към Батак не минували, като го считали за сигурен пункт. Може би никъде другаде да не е ставало такова открито приготвяне, каквото тука. Селяните се събирали на купове на купове по пазаря, механите и мегданите и разсъждавали за пушки, пищови, барут, ножове и пр. Около селото ставали опитванията на новокупените оръжия. Трупите, дъските и колата се заменили с барута и другите боеви принадлежности. И ония, които се кланяли и изповядвали благоразумието на Ангела Кавлака, не можали да останат докрай хладнокръвни и се повлекли от общото течение. И това приготвяне не се криело твърде от очите на самите турци. Не се страхували дори да искат чрез покупка оръжията на познати и влиятелни в правителството турци. От една страна горделивото ежене, от друга — заканителните пустосвания не преставали. Сам кметът Вранко Паунов говорил на правителствените агенти, че той не бил роден за баташки чорбаджия, — а за доспатски кадия! [2]
        Но при това, трябва да се забележи, че това приготвяне е ставало като че по дадения белег на някакъв вълшебен жезъл, а никак не с пълното съзнание на действителността на делото и още повече самоотвержеността. Селяните, по примера на първенците, оставили на втори план работата и се заловили да си доставят оръжия, както са правили и по други места българите, и не са мислили нито за същността на предстоящата борба, нито пък са имали определени намерения за самата нея (борбата) и нейните сетнини. Те се напълно доверявали на последните и всякога довършвали със заключението, че каквото и да стане — ще стане общо за всички. Някой пък от първенците с Горанова начело разбирали всичката сериозност на делото, били въодушевени от чист самоотвержен патриотизъм, от свещената идея за народната независимост, от самото представление на кървавата борба за човешките права и народното благо, но наред с тая си готовност, те не вярвали в успеха на предприятието, ако то се начене само, макар от цяла България, ако няма външна сила, която да няма грижите за дом, жена, деца във време на борбата, ако няма общ план за действие и външни компетентни началници. Те това чакали с нетърпение да научат и се лъгали с надеждата, че то ще е предвидено от надлежните комитети, които те само отдалече слушали и на които лежало тежката отговорност пред народа и потомството.
        Най-после на Тодоровден 1876 год. дошъл апостолът Ванков (Волов) [3] с препоръчано писмо от Пазарджик до П. Горанова, придружен от един радиловец. Още в същия ден в дома на Горанова направили събрание, на което присъствували: Трендафил Тошев, Ангел Кавлака, Вранко Паунов, Стефан, Ангел и Петър Трендафилови, Тодор Поп-Нейчов (Попов), Петър Банчов, Стоян Стойчев и Горю Кавлаков. На това събрание Ванков обявил, че семето, което посели неговите предшественици в България дало добри плодове, че народното съзнание навсякъде узряло, пред което турското тиранство станало нетърпимо вече, че цяла България се приготвяла за въстание, понеже външните политически обстоятелства най-много били сгодни за такива движения, че часът на освобождението скоро щял да настане и че нему се паднала честта да покани и батачани да вземат участие в общонародната борба за прекращаването на срамотното и несносното робство, и добиването независимостта. Петър Горанов и някои от присъствующите отговорили, че те не ще останат назад от другите си събратя и завели съвещателен разговор по приготовленията, по местните условия и по плана на общото действие. Ангел Кавлака казал своето си песимистическо верую, заключающе се в мнението за грамадните сили на турското царство, пред които нашият народ нищо не можел да направи; други попитали за местата, които са се съгласили вече да вземат участие във въстанието; трети — за плана, за съществуванието на външни сили и др., на които апостолът отговарял с общи фрази за гнилостта на турската империя, като ограничавал мисията си само по приготовленията. — «Има люде, които да се грижат за общите действия и които са взели всичката отговорност за успеха на народното дело — рекъл той; — от вас се изисква само да се приготовлявате и да чакате часа заедно с инструкциите».
        Подир това всичките присъствующи дали клетва за вярност на делото, за което обещавали живота си и целували кръста, камата и револвера, предложени от Волова. В това събрание, както и в подирното, станало на другия ден, наредили: да се съставят статистики на животните, колата, пушките и другите оръдия; да се агитира помежду населението, за да си купува оръжие и барут; да се събират средства, с които да се направят общи запаси, най-вече от фишеци, които да съответствуват на средната мярка на общото оръжие; да се събират други средства за военни припаси, бинокли и други въстанически принадлежности, които щели да се доставят от Румъния и Сърбия и да се прави същата пропаганда и по другите български ближни до Батак села.
        Забележителен е фактът, че когато Ванков се приготвял да ляга в дома на Горанова, незабележимо камата му се извадила от ножницата, паднала и се забучила на дясната му нога, от която потекла много кръв и обляла всичките му приготвени за спане постелки. Това се взело за предзнаменование на провидението, което се разпространило като светкавица по селото. Освен така наречените врачки, които се срещали начесто, старите баби, пак и самите суеверни селяни, тълкували различно случая, като го отъждествявали едни с всякакви видени, лошо-предопределителни сънища и виждали в него близки опасности и общи злочестини; а други, които били малко или много задължени от замисленото предприятие, давали му тълкувание на скорошна радост; но това излизало пресилено — в душата все оставало някакво наложено тежко предчувствие, което всякой гледал да крие в себе си. Сложната човешка природа, колкото и да е проникната от чистия разум на съвременните противно-предразсъдъчни учения, все се намира до известна степен под влиянието на скритите в нея страхове пред неведомия и неизпитуемия за човека мир, и все неволно трепнува пред случайностите, които неволно се приемат за тайни предвестници. Така било и с горния случай. Каквото натурално оправдание е съществувало за добитите от него потайни предчувствия, с такова същото оправдание на висшето предопределение на човешките съдбини, те са се заглушавали и затъпявали в най-скритите места на вътрешния мир. Наченатото дело е побеждавало всичко. То е раждало нови нужди, подбуждало е нови интереси и е обещавало нечута, приятна за гордостта и достойнството тържественост. Във всяко предприятие първо се вижда бляскавата страна. При това, трябва да се прибави и влиянието от общата тревога на приготовленията. Батачани, както казахме по-горе, живели затворнически живот, не се сношавали с по-развитите места, не знаяли други градове от Пещера и Пазарджик, в които си купували нужните необходимости за прехраната, не познавали други търговци от пещерските тахтаджии, които ги събуждали от леглата всяка неделя, за да приглеждат изработените им дъски, и за това имали голямо понятие за непознатите им градове и села, като ги считали за по-развити и по-напреднали от себе си. А слуховете за барутната миризма идели от всякъде.
        Когато запечатаната в Горановия дом с клетва тайна станала малко по малко достояние на всички — и достояние пак като тайна, то селото се обърнало на военен лагер. Воловете и конете се напуснали на паша, оралата се непокътнували, чарковете запрели и пелкята се оставила на почивка. Всякой бързал да се приготви по войнишки. Едни отивали по помашките села да си купуват пушки и пищови, някои от които носили в размяна крави или едничките си волове; — други опитвали покрай селото доставените си оръжия, трети носили в кузните [5] на Петър Ковача, или в ония на заселените цигани, сърпове, коси, тесли, ножници и други челичени сечива, за да си правят дълги ятагани, прилични на турските калъчи, или арби и изострени маждраци. Изпровождали се нарочно люде по различни страни да купуват барут и оръжие. Къщата на П. Горанов заприличала на арсенал. В нея около десетина избрани момци постоянно се занимавали с леене куршуми, за които имали направени калъпи в каменни брусове, с които приготовлявали фишеци за общ запас, като ги натопявали в лой. Сборищата от мегданите и механите захванали да стават пред споменатите кузни, или пред тюфекчийницата на Георги Цурюв, или в местата от дето се слушали пушечните гърмежи. Жените от друга страна бързали да приготвят пексемед, ризи, торби и пр. Някои от тях фабрицирали различни мехлеми и мушами за раните, други разнищвали от вехтите си дрехи нишките за тифтик. С една реч, всичко било в боева тревога, всичко се стремяло по подбужданията на новоразвитите чувства за самосъхранението и новопредставляемата борба.
        При това, първенците в честите си съвещания обмислювали различните случайности, които можели да се явят, благодарение на местните условия на селото, при лишението на достатъчните продоволствени запаси. батачани в това отношение били доста слаби. Тяхното земеделие не удовлетворявало собствените им нужди нито на половина, затова си купували от Пазарджик потребното за прехрана жито, но го купували всякой за себе си в малки количества, та при една обсада, те щели да се намерят срещу уморителния глад. В селото имало само един запас, състоящ от 700–800 кила храна [4], събран десятък от житните произведения и принадлежащ на закупчика на селския десятък. По тия съображения, решили да се агитира пред по-замогнатите, за да изваждат от Пазарджик или Пещера повече жито за обща потреба; но това не дало благоприятни сетнини, от което се вижда какви ограничени понятия са имали за предполагаемото народно предприятие. Само Петър Горанов, който впрочем бил най-състоятелният от съотечествениците си, не жалил нищо за идеята на делото. Той докарал на свои средства голямо количество сол, кюлче за куршуми, жито около 500 кила, ориз и други произведения за общ запас. Така също щедро раздавал парични помощи на бедните, за да си доставят както потребните припаси, така и необходимата храна.
        Колкото повече време се минувало, толкова повече личните въоръжавания се усилвали и любопитната нетърпеливост за ожидаемия час се увеличавала. Пролетта настанала весела, приятна съживителна и разполагаща към войнолюбиви подвизи. Приготовленията съставлявали един вид предпразненство. Обикновените грижи се заместили с безгрижност за утрешния ден, с фатално облягане на съдбината. В процеса на това ново течение и под влиянието на общата тревога тука са се забравили, както правителствените сили, така и опасностите от съседите — помаци. Стремленията към свободния живот и новото свое царство, и илюзиите на робското въображение за него, за неговата мечтана и в същото време никога неизпитвана благодат и тържественост пълнили душата на всекиго. И в това самоизмамно състояние, като че всякой гледал да намери неговото оправдание, в някакви стари предричания, в някакви примети на игривата природа, в предсказания на някакви неизвестни мъдреци и в пророческите писания. Едни от младежите, които по възрастта си не можали да приемат съвещателно участие в приготовлението, ровили се в Апокалипсиса и доста духовито и правдоподобно уподобявали Турция на звяра със седемтях глави, които означавали седемте племена, населяващи империята, освобождението на които се определяло с неговата смърт. Други търсили във «Вечния календар» оправдание на възродените си надежди и с възторг разгласявали предречената смърт на един цар, който щял да бъде непременно султанът. Носило се още, че някой си фанатик ходжа намерил в пророческите книги на ислямството, че настанало вече времето, в което Пейгамбера-Моамед щял да накаже правоверните си последователи, като ги остави на произвола на гяурите да ги разорят и пропъдят с големи бедствия и лишения в Мека и Медина, отдето с време, след като спечелят отново любовта и покровителството му, щели с нова сила да се повърнат надире и да царуват вечно над християните. Това последното се разгласявало с различни вариации, които го видоизменявали, за да бъде сгодно, съгласно възродените желания. Освен тия, младежите с особена охота разправяли на простите люде пророческото съчетание на съответствените цифри, по черковно словенското изчисление на буквите, съставляващи съдбовната фраза «Турция ке падне», от събирането на които се получавала сумата 1876 — същата година, в която се крояло въстанието.
        — Господева работа! И по книгите го има писано! — повтаряли с благоговейност селяните.
        — Гледайте само да не стане селото ни като Касандра! забележвали някои закоравели в робството старци.
        — А какво е станало в Касандра?
        — Клане… клане на всичко живо, — на мъжко и женско!… отговаряли старците.
        — Клане?! — Клане ще стане, но само на турците! добавяли самонадеяни гласове на множеството от тълпата, в която ставал разговорът.
        Предпразненството достигнало върха на апогея си във време на Великденските празници. Тържествеността и веселостта, с която се отпразнували били за пръв път упражнени. В селото не останало ни едно прасе, при всичко че във всяка къща се развъждали и се намирали най-малко по три-четири. Пещерското вино се леело с половяци. С червените яйца се христосвали с всички безразлично — с познати и непознати, което други години не е ставало. Къщните врата са били открити за всекиго и всякой е бързал да изрежда всички и с всекиго да си подели новите чувства за светото Възкресение и ония на възкръсналите инстинкти от рабските пелени. В дома на Горанова с особен ентусиазъм се е чела приветствената статия за великия празник на в. «Век», в която думите: «Христос с проливането кръвта Си изкупи нашите грехове, — с проливането на кръвта е възтържествувала правдата, с кръвта е просветнала озаряющата светлина на човечеството, с кръвта е блеснал истинния разум пред слепотата и предразсъдъците…» са имали такова внушително действие, щото слушателите току-речи безсъзнателно са повтаряли думите: «Кръв, кръв! Само на кръвта се дължи всичко!» Това е служило като таен вътрешен двигател на въодушевлението, което е давало особена сила на празничната веселост. По причина на дългото пространство, което обзема селото, всякога тържествените дни са се празнували с по няколко хора в едно и също време на различни места. Тая, година хорото е било общо на «Бегличките хармани», находящи се от горната страна на селото. Тука са се събрали всичките селяни и селянки, съставили са като никога хоро в няколко кръга, състоящо от 1500–2000 души и са подскачали под веселите провиквания на стройните и напетите младежи. На него са се редили и стари и млади, и тия, които не били играли от много години, и тия, които жалили скоро починалите си близки роднини, и всички безразлично. Едно скрито природно предчувствие се е таило в сърцата на всички и по своята неопределеност от една страна, а от друга — под влиянието на общото настроение по повод на новото общо дело — изразявало се е в извънредна радост и веселост. Като че предсмъртна агония е гонила всекиго. Като че всякой е бързал да се наслади от благата на настоящето, да се навесели с всичката пълнота на сърцето и душата си, додето с тях е можал да разполага, додето бъдещето не е показало страхотиите си и додето предчувствията не са се определили. Те не знаяли, че в тая тържествена веселост отпразнували собствения си живот, не знаяли, че пределът на вечността е стоял на самото място, до самите им крака — те знаяли само, че трябва да се нарадват на тоя велик ден, в който е станало Христовото Възкресение, в който се празнува тържеството на проляната Господня кръв и който стоя пред очаквания ден за въстание, сетнините на което са известни само Богу. Хорото се кършило на различни страни по широката поляна, веселите провиквания се последвали от пищовни гърмежи от играещите, наред с младите, и белобради старци и сгърчени баби, мъчили за последен път непослушните си крака, и пред хороводеца се е перкала по земята чалмата на един турчин, дошъл да събира великденски яйца, в присъствието на правителствените заптии!…
        Съгласно с направената тогава статистика, до самото въстание имало следните приготвени въоръжения: При около две хиляди души люде, достойни да носят оръжие, имало 500 пушки чакмаклийки, 380 пищова, 6 револвера, 8 чифтета, 20 шишанета и около 150 ятагана и маждраци, от които повече били направени в селото в споменатите по-горе кузни. За общ запас имало приготвени 30,000 фишека. Освен това, за необходимо се намерило да се направят топове и след дълги съвещания избрали черешовото дърво, като най-сгодно за тая цел. Най-добрите делачи се изпратили по планината за такива дървета и за малко време нужният материал се доставил в работилницата на Петър ковача, който се завзимал за направата им. Така също му набавили и потребните железа, повече от които били извадени от престаналите чаркове и чакали с нетърпение да видят тия страшилищни великани, които трябвало да разкъсат веднъж за всякога веригите на робството.
        Наред с тия, съобразно изникванията на главния агент събрали се назначените на селото пари, за да се купят задгранични оръжия и боеви бинокли и още през март се проводили с Петър Трендафилов в Панагюрище, дето ги предал на Георги Бенковски. А през април подир Великденските празници, изпроводил се Петър Горанов с редовно пълномощно за представител от селото в събранието, което компетентните агенти назначавали да стане в Панагюрската планина за обсъждане и решаване действията на общото дело.

Текстът е подготвен по изданието: Бойчо. Въстанието и клането в Батак (исторически очерк) © съвременна редакция — Православна беседа, по едноименното издание, Пловдив 1892 г. — фототипно издаден от «Културно-просветно сдружение „Възраждане на град Батак“» и Университетско издателство «Св. Климент Охридски», София. 1991.

Бележки

1) Освен от вестниците които получава и Горанов, батачани имат възможност да следят вътрешните и международните събития и от вестници и списания, изпращани на читалището и общината от сподвижника на В. Левски — Стефан Илич от Цариград, син на батачанина Илия Парпулов, занаятчия в град Пазарджик. >>>
2) Правителството е било известено за подготвящото се въстание и нарочно си е правило оглушки и не взимало предпазни мерки за прекращаването на бунтовническата агитация с цел да остави българите да опитат силата си, със смазването на която да ги омаломощи и да ги повърне със столетия надире. Такъв е бил планът на Митхад паша. [б.а.] >>>
3) Ванков (Панайот Волов) пристига в Батак на 21 февруари. В същия ден основава местния революционен комитет. На събранието, освен посочените от Бойчо лица, присъствува и поп Петър, син на поп Илия. >>>
4) Под думата «кило» авторът разбира баташки чувал, който съдържа (побира) около 50—60 кг жито, ориз, картофи и т. н. >>>
5) Кузна — ковачница [П.б.] >>>

Допълнителни четива и препратки

Д. Макгахан. Турските зверства в България(Писма на спец. кореспондент на Daily News Д. Макгахан) — 1876 г. // Положението на християните под мюсюлманска власт


Предишната глава | Към главната страница | Съдържание | Следващата глава

. Православна беседа. При препечатване на материали посочването на автора и на pravoslavie.domainbg.com е задължително. Ако желаете да получавате известия за новопостъпили четива, регистрирайте се в нашия Открит каталог.! Вашите отзиви можете да оставите тук.