Бойчо. Въстанието и клането в Батак

Х. Трендафил Тошев


    Ахмедаа ръководил изтреблението на батачани от Беглишките хармани. Той тържествувал победата си, но я тържествувал с всичките низки, подли и дивашки инстинкти, които се разгаряли в дивата и необузданата му натура от слепия фанатизъм; тържествувал я с някаква беснота, която може да се намери само в ония зверове, които представляват пародията на човешкото същество! И наистина, в тия минути той не приличаше на себе си. От еднообразните заповеди: «Колете! Палете и обирайте!» челюстта му стояла изкривена, гласът му заприличал на глас от строшено духало, очите му замижали и кръвясали, образът му погрознял и станал подобен на смъртта. Именно сега в тържеството си пред величествения пожар, пред клането и кървете на гяурите, той чувствувал, че главата му неудържимо се затресла и че въздишките му западат в гърдите, както запада влашкият куркмач в наситения стомах!
    Дали сенките на убитите са произвеждали това? Дали душите на люто измамените и невинно закланите заобикаляли и невидимо клатили главата му и печатали грозните петна на грозната му душа? — Не, той мислил и вярвал, че това се върши от силата на злобата, от съзнанието на правотата, — такава съща правота, на каквато е станало клането във Вартоломеевата нощ, — от гнева против кръста и от всичките ставащи наоколо му славни за полумесеца дела, наградата за които ще получи от самата ръка на великия пророк! И в тая му вяра, неговото тържество се обръщало в някаква безпределна свирепост, в която виждал желанията и влеченията си неудовлетворени от простите ужаси на леките и бързите смърти на батачани. Той почувствувал сега жаждата за по-страшни мъки, почувствувал я като необходимост, почувствувал я и за очите си и за душата си, и за алчността си и за бъдещето си предопределение…
    И той сам избрал за жертва на тая насита най-добрия си приятел, на когото е ял хляба и солта, — избрал дяда Трендафила Тошева.
    Дядо Трендафил бил на 65 [1] годишна възраст, среден ръст, широкоплещ, представителен, благообразен, с красиви дълги мустаци, с дебели бръчки на почтеност по лицето му и с умно и благородно изражение.
    Подир убиването на Ангела Кавлака, Ахмедаа го пратил с башибозуци да отиде да намери между батачани останалите си синове, Стефана и Ангела, които вече били избягали в планината — първият, както е известно на читателя, в първата нощ на обсадата, а вторият в първата нощ след предаването, като предварително се скрил в дъното на реката под перницата на една изгоряла воденица. Подир това го завели у дома му и го изтезавали и мъчили до последна крайност за пари. Дядо Трендафил посрещал всичко това с неимоверна твърдост, при най-големите физически мъчения не показал и най-малката човешка слабост, при побоите, забожданията ножовете и сюнгия в месата му, не издал ни най-малката болезнена и маломощна въздишка, ни най-малката печал и охкания… Омразата и злобата, отвращението и презрението към мъчителите като че преобърнали тялото му в камък, като че възвеличили нравствената му сила и разкъсали връзката с телесния свят! С вързани назад ръце той само ги пронизвал с презрителните си погледи; със стиснати зъби, с мълчалив език и скована челюст отговарял на гнусотиите и зверствата им!
    Тая твърдост още по-вече разлютила варварите. Ахмедаа не се видял наситен; алчността по-бурно закипяла в гърдите му… Тогава той заповядал да накладат два големи огньове, да донесат един голям дървен ръжен — един от ръжените, на които батачани си печели Великденските прасета, да съблекат жертвата и го оставят по Адамовата риза, да го натъкнат като прасе жив на ръжена и да го изпекат жив на огньовете…
    Трендафил стоял и пак мълчаливо гледал заръчаните приготовления, гледал ги с видима хладнокръвност, гледал ги със самоотверженост, с затъпели боязливи чувства!..
    Ето, огньовете пламнали, ръженът се държал от ръцете на палача, и мъченикът бил съблечен, пак със завързани назад ръце…
    — Убий ме, кръвнико! — извикал с натъртен, измъчен и ядовит глас дядо Трендафил към Ахмедаа.
    — Убийте ме по-скоро кръвници, стига ме мъчете! — повторил със същия глас към палачите, които го обикаляли като изгладнели за кръв вампири, но в отговор се раздал дивият, адски глас на главатаря на касапите:
    — На ръжен! На ръжен! … жив да се изгори! …
    Тогава дядо Трендафил отново стиснал зъби, отново затворил вратата на слабите чувства…
    Ръмженията, заканите, псувните се спрели. Възцарила се тишина. Дори дивите сумтения като че замръзнали в гнусните гърла на още по-гнусната сган. Всички чакали да видят и запечатат в душите си новите, от никого нечувани мъчения, които имал да изтърпи клетият и триклетият гяурин. Ахмедаа си отворил устата да погълне всичкото удоволствие от това, да събере всичката насита за незаситената си още алчност…
    Ето и мъките се наченали… Палачите мушнали дървения ръжен в дирника на жертвата и всичките кръвясали околни очи видели едно трепетливо движение на цялото му тяло… Ръженът се местил полека нагоре, разбивал едно по друго вътрешностите и ушите на башибозуците не чували нищо друго, освен силата на кръвта, силата на запряната въздишка на мъченика, които излизали с гореща пара и пяна от устата му. Ръженът промушил и гърлото, излязъл кръвясал от устата му, ала Трендафил бил още жив! В тоя миг неговите очи се обърнали страшни и потресающи към главния палач, с които като че му завещавал предсмъртното си проклятие, после ги вперил умилни, жалостни и прощаващи към нещастните батачанки, които стояли наблизо между башибозуците и като ги обърнал към небесата — там, отдето Всеведецът Бог всичко вижда и нищо не оставя ненаказано, оставил ги неподвижни, сковани, студени…
    Мъртвото му тяло се превъртало върху огъня, надуло се, почерняло, препращяло като сол и се напукало на големи бразди.
    — Москов гяур! — проскърцал със зъби Ахмедаа.

Текстът е подготвен по изданието: Бойчо. Въстанието и клането в Батак (исторически очерк) © съвременна редакция — Православна беседа, по едноименното издание, Пловдив 1892 г. — фототипно издаден от «Културно-просветно сдружение „Възраждане на град Батак“» и Университетско издателство «Св. Климент Охридски», София. 1991.

Бележки

1) Трендафил Тошев Керелов е роден през 1800 г. >>>


Предишната глава | Към главната страница | Съдържание | Следващата глава

. Православна беседа. При препечатване на материали посочването на автора и на pravoslavie.domainbg.com е задължително. Ако желаете да получавате известия за новопостъпили четива, регистрирайте се в нашия Открит каталог.! Вашите отзиви можете да оставите тук.