Бойчо. Въстанието и клането в Батак

ІХ. Ужаси в училището «Св. Кирил и Методий»


       Училището се намирало на големия площад срещу черквата на левия бряг на Старата река. То било двуетажно, новопостроено, със седем големи стаи, два салона и две зали за първоначалните ученици. По хубостта, красотата, здравината и големината си, то било първата училищна сграда в целия окръг. В него следвали постоянно около 400 ученика; а сега подир вторичното запалване на селото и обявеното клане от башибозушката сбирщина, напълнило се, както и черквата от мъже, жени и деца, които вярвали да намерят спасение от ножа и огъня.
        След като привършили с ония клетници, които не могли да прибягнат навреме в казаните сборни места и след като не останала ни една къща, или плевня, която да не пламти в пожарните пламъци, всичките башибозуци се събрали около черквата и училището, събрали се като хищни зверове около затворените в слабите клетки жертви, — като гарвани на мърша. Батачани мислeли, че светилището, в което прибягнали за защита и спасение, се преобърнало по някакъв неведом начин в страшен ад, с всичките ужаси, с каквито го рисува религиозната вяра! Пред тях пламтели в страшна трескотевица огнените кълба от пламък, нажежени камъни и горящи дървета, които се свивали като вихрушка във въздуха и със страшна сила се хвърляли като по водовъртеж на земята, за да се въздигнат по-високо от мястото на падането, за да покажат по-голямото величие на страхотията си, за да изплезят други, по разнообразни и разноцветни езици на разрушителната си сила… Над тях небето стояло така също огнено и сипело живи искри като тежки нажежени парчета от желязо, — сипело ги, както се сипели над главите им горещите и смъртоносните куршуми, които башибозуците им изпращали през многото училищни прозорци. Под тях и около тях стояли проклетите синове на фанатизма и най-дивото варварство, стояли с голи ножове, стояли за мъки и изтезания, за кръв и човешки мърши… Те не виждали друго, освен ужаси, не слушали друго, освен стихийни предвестници на грозна и мъчителна смърт, било от хилядите заканителни гласове на помашката сган, които долетявали до душите им в задушаващата атмосфера, като от подземното царство на страхотиите, било от дрънкането на ятаганите, било от рева на околните пожари…
        Башибозуците най-напред стреляли и убивали затворниците през прозорците. Някои се възкачвали на тях в долния кат и сечели близо стоящите. Сетне насилили на вратата откъм черквата, която се подпирала от рамената на скритите, отворили я и на прага първи се показали свещеникът поп Нейчо Паунов и учителят Тонджоров, родом от Самоков. Тонджоров с издигнати юмруци нападнал на първия ред, съборил двама на земята с удари и бил в тая минута насечен на части, както дивите зверове разкъсват хванатите си жертви…
        — Проклети да сте, кръвопийци! Бог да ви убие!. . викнал ядовито поп Нейчо, плюл с отвращение и омраза в лицето им и препречил ръката си срещу вдигнатите ножове, като единствена защита на нещастното и беззащитното му стадо! Тогава бесните помаци го хванали, отрязали му ръцете, извадили му очите, скубали му брадата и след много други мъки го убили. Неговите жаловити ридания и предсмъртни охкания възмутили дори някои стари жени, които забравили собствените си беди и изразявали негодуванието си със заплювки. Но башибозуците нямали очи за такива човешки нежности; на тях им трябвало именно това, което им се давало и можали да правят с ненавистните им гяури. Те навлезли в училището като рояк оси и подзели клането с ножове, пушки и пищови. Батачани не правили никаква защита, защото нямало с какво. Някои се мъчили да се бранят с откъртени дъски и дървета от училищните чинове, други се хвърляли с юмруци срещу ятаганите, но такива случаи били редки и без сетнина. Повечето от мъжете гледали да се крият помежду жените, на които толкова не силили касапите, и по разните кюшета, дупки и празноти. Разсвирепелите помаци ги търсили и гонили като ловджийски кучета, ходили по закланите и живите като по отсечена трева, мачкали жени и деца, клали, трепали, обирали и вършили всичко като че по произвола на кървавия си нож… Плачовете, риданията, стенанията, жалостите, отчаянията и детинските писъци по загубените си майки и бащи, които обикновено трогват и най-каменното сърце, насълзяват и най-кръвожадните очи, омилостивяват и най-алчущите за свирепост души — на тях не само че не действували като на човешки същества, но им служили за някакво особено тържество, за някакво скотско въодушевление…
        Захванало да се мръкнува. Башибозуците излезли от училището, като изкарали със себе си няколко останали незаклани, или неодушени жени и деца, за да ги мъчат за пари. В училището останали скрити около двеста души мъже под дюшемето, дето имало празнина около един метър по цялата сграда. Тия клетници мислили, че са се спасили от смъртта; обаче, ръката на черната съдбина им била написала друга по-страшна участ от оная на изколените. Помаците като излезли от него, донесли газ, разлели го по потона и го запалили. Някои от скритите изкъртили дъски по дюшемето с цел да избягат, но бивали убивани; — всички други изгорели живи…

Текстът е подготвен по изданието: Бойчо. Въстанието и клането в Батак (исторически очерк) © съвременна редакция — Православна беседа, по едноименното издание, Пловдив 1892 г. — фототипно издаден от «Културно-просветно сдружение „Възраждане на град Батак“» и Университетско издателство «Св. Климент Охридски», София. 1991.


Предишната глава | Към главната страница | Съдържание | Следващата глава

. Православна беседа. При препечатване на материали посочването на автора и на pravoslavie.domainbg.com е задължително. Ако желаете да получавате известия за новопостъпили четива, регистрирайте се в нашия Открит каталог.! Вашите отзиви можете да оставите тук.