МНОГОСТРАДАЛЕН НАРОД

Православна беседа за българското минало

Не милее за своя народ оня, който не пази в сърцето си спомена за неговите страдания

Бърз преход по страниците на «Православна беседа»

„Всичко, което знаем за този народ, е, че в продължение на петстотин години той е страдал, и е страдал много и тежко. Неговите врагове са искали докрай да го унищожат, да го затрият от лицето на земята; но за да се противопостави на това, българският народ е трябвало да претърпи много тежки страдания, да принесе много жертви. И Бог знае колко подвижници, колко мъченици за вяра и род са скрити от нас завинаги! Ние не знаем техните имена, нито страданията им… Историята мълчи за тях и, по всяка вероятност, ще мълчи. Може би след време ще се намери талантлив и вдъхновен поет, който поне приблизително ще изобрази съдбата и страданията на нашите предци. И дай Боже, по-скоро да се яви такъв поет!“ (Васил Друмев — Търновски митрополит Климент)

Съдържание:

Вместо въведение.Посвещение.Положението на християните под мюсюлманска власт.Вик от миналото (свидетелства за страдалчеството на българския народ).България, която загубихме (свидетелства за нявгашните нравствени съкровища на българския народ, просияли чрез вековното му страдание).Девойка пее нейде в полето. Златни пръски от ручея на българската народна песенОтечество изстрадало (картини и фотоалбум)


НОВИ ПОСТЪПЛЕНИЯ

18.09.2005 Йордан Венедиков. История на въстанието в Батак 1876 година. Издание на Баташкото читалище «Паметник 4-и май». София, печатница Художник. 1929 г.

ВМЕСТО ВЪВЕДЕНИЕ

«Почитай баща си от все сърце и не забравяй родилните болки на майка си. Помни, че ти си роден от тях...» (Сир. 7:29-30)

«Спомни си стародавнте дни, помисли за годините на предишните поколения; попитай баща си — и той ще ти обади, старците си — и те ще ти кажат» (Втор. 32:7)

«Аз, братя, още много исках да разкажа и да напиша за нашата любов към страданията на българите. Но дълбоко в паметта си размислих, че България откакто е останала сиротна от свои царе, всички еднакво неправедно страдаме. Затова разкъсва се сърцето ми от плач и изпълниха ми се очите със сълзи — и не можах да виждам словесата, които пиша, затова до тук написах. Вие, които сте отечестволюбци и ревнители за своя род, от това малко повествование разберете и за многото...» (Иеромонах Никифор, 1821)

Посвещаваме тази страница от «Православна беседа» на нашия многострадален православен български народ.

Макар днес единството на нашия народ във Вярата на прадедите ни да е разклатено из основи, а политическото му единство все повече и повече да губи духовното си, сиреч православно-християнското свое измерение; макар дори самата дума „народ“ днес да се употребява по-скоро като политически термин, отколкото като живо слово с пълнокръвен, духовен смисъл — каквото то е било в устата на предците ни — ние искаме да помним и да не забравяме мъките и страданията на ония, от които сме се родили; защото последното предателство — това към нашето минало, ще е и последна изневяра спрямо нашата духовна идентичност като народ — спрямо нашата Православна вяра. Ето защо въпреки антиисторизма, родомразието и останалите обезличаващи склонности на „съвременното мислене“, ние вярваме, че все още има родолюбиви българи, които изповядват духовния светоглед на своите деди и прадеди — светото и непорочно Православие. И чрез този спомен, който изнасяме из завехтелите книги, ние се надяваме тяхната връзка с миналото да се превърне в една здрава опора за техния православен светоглед, — и за тях, и за техните деца, и за ония българи, които ще се родят, за да живеят за Христа, да славят Христа православно и така да съхранят непомрачен духовния лик на Майката-Родина...

Избрани четива:

Защо балканските народи падат под турско робство? —  Отговора ни дава светителят на Сръбската земя, златословесният епископ Николай (Велимирович) в своята книга „Царски завет“. В нея св. мъченик княз Лазар разговаря с Ангела Божий, изпратен да го утеши и утвърди в съдбоносния му избор — Царството небесно пред земното царуване. Предлагаме на читателя откъс от книгата.
В мрачините на робското безвремие е скрита някаква тайна...

Положението на християните под мюсюлманска власт

Православните християни в ислямската държава

Архимандрит Трифон (Туркестанов). Положението на християните в мюсюлманската държава съгласно шариата
По следите на българските новомъченици: документи и материали за страданията на православните българи под мюсюлманско иго
Сборник посветен на страдалчествата на православните българи в 1876 г.
Ислямът и асимилаторската политика на османската власт

Проф. Петър Петров. Съдбоносни векове за българската народност

Периодът на османското иго е време на една упорита асимилация, довела до налагане на исляма над значителни маси от българския народ, а за една част — и до окончателно асимилиране и потурчване. Формите и методите били различни: насилствени и доброволни, единични, групови и масови; отвличания, поробвания, преселвания, еничарство и други. Различен бил и натискът през отделните векове: краят на XIV и началото на XV в. се характеризират с избиване и прокуждане от родните огнища на голям брой българи; XVI, XVII и началото на XVIII в. бележат рязко увеличаване на мохамеданския елемент в градовете чрез ислямизации и помохамеданчването на цели райони; от втората половина на XVIII в. се наблюдава възмогване на българската народност, макар че единичните помохамеданчвания не престанали. Така през цялото време на османското иго съдбата и самото съществуване на българите като народност били сериозно застрашени. Затова именно въпреки съществените различия в положението на народа вековете на османското владичество се оказали съдбоносни векове за българската народност. ()

Еничарите в българските земи

Цветана Георгиева. Кръвният данък.
Йордан Йорданов. Към въпроса за еничарите, закона за кръвния данък и прилагането му като средство за ислямизиране на Балканските народи [във формат .doc] [във формат .pdf]

Освобождението на България от турско робство

Проф. д-р Йоно Митов. Освобождението на България от турско робство 1877-1878 г.
Георги Тодоров. «Не нам, не нам, а имени Твоему»
Георги Стаматов. Турски паметник на Шипка?

 

ВИК ОТ МИНАЛОТО

Вик от миналото...

Милое мое чедо, красни мои сину,
чъсное мое рожденiе,
аще ме любиши, сину мои,
якоже аз тебе люблю,
послушаи мене, матеръ свою,
да не убоиши се, сину мои, от мучение.
Еще мало претръпи, да приимеши венецъ нетлени.
Не убои се от мучение, сину мои.
Се Христос невидимо предстоитъ
прииметъ светую твою душу.
мало да постраждеши
подобиши се бесконечно упокоение.
И тамо да царствуеши купно съсъ Христа
и да молиши Христа
ради грешною матеръ свою

Народна песен
(От ръкопис на поп Тодор Врачански,
Софийска народна библиотека, №338, л. 364а)

О, Царице, Мати Христианов милостива,
Ти, Коя си Бога истиннаго родила.
Помоли, молим се, Сина Твоего и Бога
за благочестиваго българскаго рода.
И не остави го в погибели до конца,
та да не бъдат клани яко агненца.
Но избави ги от агарянското иго,
да възхвалят купно вси името Твое благо.

— Иеромонах Никифор,
иеромонах Иеротей

Кърджалии! Кое чувствително сърце не се разтреперва при това страшно за нашите прадеди име? Кой българин не ще заплаче, като си припомни онези нещастия, които са търпели нашите прадеди от кърджалиите? Колко села са ставали тяхна жертва! Колко невинни моми и деца са бивали завинаги отлъчени от родителите си и след като претърпявали големи безчестия, свършвали мъченически временния си живот! Бащи и майки са погинвали с хиляди от кърджалийска адска злоба!... Но само от кърджалии ли са търпели нашите прадеди? Ами от яничари? От делибашии?...

— Митрополит Климент
(Васил Друмев), „Нещастна фамилия“

Независимо от многовековния гнет на мохамеданството, а може би именно вследствие на него българите в градовете и селата са запазили чиста не само православната вяра, но и религиозните обичаи на прадедите си. Те като че ли инстинктивно усещат, че Православието е тяхното знаме, бряг на спасението, ракла, в която до деня на възкръсването от робството трябва да се запази тяхната народност, за да не бъде смесена или погълната от мюсюлманството.

— Всеволод Вл. Крестовски

Свидетелства за страдалчеството на българския народ:



от разкази на очевидци:

Бойчо (Ангел Горанов). Въстанието и клането в Батак (исторически очерк) © съвременна редакция — Православна беседа, по едноименното издание, Пловдив 1892 г. — фототипно издаден от «Културно-просветно сдружение „Възраждане на град Батак“» и Университетско издателство «Св. Климент Охридски», София. 1991.

Съдържание:

Предговор от редактора | Предварителни бележки | Приготовления | Въстание | Нападение и защита | Клането в долния край | Друга измама, предаване и друго клане | Ангел Кавлака | Клане в селото | Ужаси в училището „Св. Кирил и Методий“ | Трендафил Тошев | Ужаси в черквата | Последно клане и след клането

Иван дьо Вестин. Из книгата му „Пътуване в страната на въстаналите българи“

Дж. Ал. Макгахан. Турските зверства в България(Писма на спец. кореспондент на Daily News Д. Макгахан) — 1876 г. Съдържание:

Въведение | Пловдив, 28 юни | Пещера, 1 август | Татар-Пазарджик, 2 августПловдив, 10 август | Пловдив, 10 август | Пловдив (без дата) | Букурещ, 22 август | Пловдив, 16 август 1876 г. | Пловдив, 20 август | Букурещ, 28 август | Търново, 25 август | Пловдив, 1 ноември | Пловдив, 7 ноември

Търновский митрополит Иларион Макариополски. Из: Изложение за страданията на Българския народ от гърците, подадено до великия везир в 1845 г.

Търновски митрополит Климент. Слово за Иларион Макариополски (писано през 1876 г.)

Иеромонах Никифор, иеромонах Иеротей. Повествование за страданията на България от агаряните в лето 1821

из вестниците до Освобождението:

Вестник „ХІХ-й век“: Теглилата и амнистията (вж. също: Сборник посветен на страдалчествата на православните българи в 1876 г.)
Злоупотребленията в Шумен и околността | Сопот, 18 ноември 1875 г.
Дописка на вестник „Напредък“, бр. 82, 21 февруари 1876 г.
Вестник „Напредък“: Една человеколюбива покана (бр. 97, 4 септември 1876)
Дописка на вестник „Напредък“: Глас за нещастните (бр. 105, 29 октомври 1876)
Дописки на вестник „Източно време“.
Още статии...

из чуждестранните пътеписи ХV-ХIХ в.
Руски пътеписи:

Монах Партений. Из „Разказ за странствуването и пътешествието ми из Русия, Молдавия, Турция и Светата земя“ (1839 г.) ново
Егор П. Ковалевски. Балканите. Ниш.
Егор П. Южаков. Един месец в България (1859)
Всеволод Вл. Крестовски. Зимница и Систов

Английски пътеписи

Хенри Кевъндиш. Из „Дневник на г-н Хенри Кевъндиш до и от Константинопол“
Джорджина М. Макензи, Аделина П. Ърби. Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция (1866). Съдържание:

от исторически съчинения:

Йордан Венедиков. История на въстанието в Батак 1876 година. Издание на Баташкото читалище «Паметник 4-и май». София, печатница Художник. 1929 г.

Съдържание:


Предговор | Подготовка на въстанието. Батак в революционното движение до 1876 год. | Гюргевският комитет | Революционната агитация |

Академик Иван Снегаров. Турското владичество — пречка за културното развитие на българския народ и на другите балкански народи. (1958)

Съдържание: Предговор | І. Културното състояние на турската държава: 1. Пътни съобщения

от паметта народна:

Родопски предания за страдалци за вяра и род (книгата съдържа разкази за съпротивата на родопските българи срещу насилствената ислямизация)

Родопски песни за страдалци за вяра и род

от перото на книжовници и поети:

Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев). Нещастна фамилия

Предговор | I. Нещастие | II. Самодивско жилище | III. Живот вместо смърт | IV. Заговор | V. Освобождение | VI. Джамал бей | VII. Кърджалии | VIII. Веселба | IХ. Ужаси | Х. Последният

БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ЗАГУБИХМЕ

„От всички видени от мене досега селски люде, българите са най-простодушни, най-услужливи, най-приветливи“

Робърт Уолш, 1828 г.

 „Българите са земеделци — упорити и немногословни, но честни, чисти и целомъдрени“

Дж. Макензи и А. Ърби, 1866

Свидетелства за нявгашните нравствени съкровища на българския народ, просияли чрез вековното му страдание:

Целомъдрието на българския народ

Трудолюбието му

Гостолюбието му

Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на Божиите храмове и е толкова ревностен към светите места — към Светата гора Атонска и към светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни — гърци, сирийци, грузинци, сърби, влaси, молдавци и дори русите... (из разказа на руския монах Партений за българите)

Разказът на руския монах Партений за добродетелите на българския народ и особено за гостоприемството на дедите ни.
Разказът на френския поет Ламартин за българското гостоприемство

Кротост и смирение

Щедрост в бедността

Ктиторство, благоукрасителство

„Въздигна се от основи тоя свят храм, който беше разорен и изгорен съвсем от иноверните агаряне, които кърджалии се нарицаваха...“

Любовта на българите към Божия храм (из спомените на А. Илиев)

Любов към просветата и словесността

Тукашните учителки ... носят много скромна народна носия и по всякакъв начин се стараят да поддържат и развиват в своите малки училища духа на Православието и народността. ... Своето възпитание и някои наченки на обща образованост те са получили или в градските училища, или в женските манастири (дори предимно в тях). Всички те са пламенни патриотки, живи пазителки на народната поезия, песни, приказки, исторически български легенди и дори нерядко сами пишат стихове и песни, които после от уста на уста се разнасят из цяла България. Те са много религиозни и за тях Православието е не само вяра, но и свято народно знаме. (В.Крестовски)

Из пътеписа на Е. Южаков «Един месец в България» (1859)

Художествено слово

Тодор Г. Влайков. В повестите му «Дядовата Славчова унука» и «Житието на една майка» е разкрита нравствената красота на някогашните българи...

ДЕВОЙКА ПЕЕ НЕЙДЕ В ПОЛЕТО

Златни пръски от ручея на българската народна песен

   От всичко, що е създала българската душа, няма нищо по-дълбоко и по-изразително от народната песен. Но не всяка песен на народа, а оная, в чиито недра — както слънцето в дълбок кладенец, — трепка светлината на православната вяра на българина и отраженията ù в живота му — целомъдрието, добротата, смиреността, страннолюбието, безкористността, честността, трудолюбието и простодушието. И, трябва да признаем, в народната ни песен основното качество е простотата и нравствената чистота.
   Най-вярната представа, която човек може да придобие за душевността на един народ, иде от песните на тоя народ. Спре ли да пее народът песните си, спрял е да мисли, да чувствува, да съществува. Погледнете песните, що българинът е натъкмил през най-черните лета на своята история — от тях ще ви грейнат, ясни като слънце, робските сълзи на ония наши предци, които глава си даваха, ала вяра — не, които с вярата си не търгуваха и нравите си пазеха по-свидно от живота. В тия песни навеки е запечатана ясната мъка на страдалеца за вяра и род. От тях ще ви грейне оная чиста, българска скръб, не по славата и богатствата на тоя свят, но по правдата и истината, на които народът ни е бил научен от своята свята Православна Църква. И в тяхната спокойна мъка ще усетите изконното чувство на българското сърце — страданието за истината, за правдата, за духовна свобода...»

Филип Андреев

Из българските народни песни:

ОТЕЧЕСТВО ИЗСТРАДАЛО

Православна България през погледа на фотографа

I. Фотографии от Николай Трейман:

Първи дялВтори дял |

© 2001—2005. Оформление и редакция: Православна беседа.
© Текстова част: Елена Узунова, Филип Андреев. © 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.
© Фотографии, Николай Трейман, на когото «Православна беседа» от сърце благодари за предоставеното право да украсим с тях страницата «Многострадален народ»!

Към началото на «Многострадален народ»