Из „Дневник на г-н Хенри Кевъндиш до и от Константинопол“


     Около 4 часа преди да стигнем Филипопол, минахме през една голяма равнина, в която имаше много кръгли хълмове. <...> Жените и девойките в България и Тракия се обличат много богато, със сребърни халки на ушите си и около врата, а на главите им има [сребро] до 2—3 фунта и косите им висят отзад прибрани в мрежа.
     В този край няма гостилници, където пътниците да пренощуват, но има големи постройки, просторни и разкошни, наречени кервансараи, които се строят четириъгълни и имат много огнища, а също и места за конете, но нямат легла, нито храна било за хората, било за конете, а само помещения и ако не си донесат храна, еничаринът я закупува в града. В тези домове пътниците могат да влизат без пари. В такъв дом можете да откриете наведнъж турци, евреи, християни, честни хора и крадци. Моят господар предпочиташе да нощува в кошарите, отколкото в някой от тези домове и през цялото ни пътешествие само веднъж нощувахме в един от тях.
     В тези страни нямат легла в къщите си, а спят върху дъски и пейки, покрити с груби черги, и върху земята. Нито пък имат маси, върху които да ядат храната си, или столове, на които да седят, а сядат с кръстосани крака на земята. Така търговците, които продават стоката си, седят с кръстосани крака в своите лавки като шивачи. Жените седят с кръстосани крака, когато ядат. През годината, когато бяхме там, Великият турчин36 държеше между 400 и 500 жени в една къща, наречена Sorelya, наред с първата си жена, която вероятно е дъщеря на християнин. Докато бяхме там, 13 от тях бяха с деца, а всичките му синове от първата му жена ще бъдат удушени при смъртта на баща им освен най-големия, тъй като Великият турчин не може да има братя. Така че, когато бащата умре, той вече си е приготвил гробница за себе си и за удушените си синове. А най-големият става император.
     Турските жени винаги носят ботуши, и когато са си вкъщи, и когато яздят. Когато яздят, яздят като мъже с ботуши, шпори и разкрачени. Ботушите им са от оцветена кожа, какъвто цвят им хареса, но лицата им са винаги покрити, когато излизат.
     Никой християнин не може да има нещо общо с туркиня, а ако [това все пак стане и] се узнае, той трябва да умре, но турчинът може да има колкото си поиска християни. Във всички градове на Турция има 3 почивни дни през седмицата: турците в петък, евреите в събота, а християните в неделя.

Съдържание

 


© Православна беседа: pravoslavie.domainbg.com