Последна промяна:
2005-09-23 10:18

СЪДЪРЖАНИЕ

Любезни читателю!

Предлагаме на вниманието ти тези няколко къса от запазеното народно предание за българи-страдалци от времето на османското иго. Нарекохме кратичките разкази предания поради туй, че в тяхната сърцевина лежат не легендарни, а истински случки из народния живот през онова страшно време. Чуждата намеса в тези предания е само художествената обработка, но е запазена исторически достоверната сърцевина на разказа, тъй като случката се е предавала из уста в уста от поколение на поколение.

Най-често в тях се описва подвигът на девойката, избрала честната смърт в християнската вяра пред исляма и позора на харема. Но понеже те са писани през годините, когато този подвиг бе експлоатиран от комунистическата идеология, с цел да ни убеди в това, че тези страдалци са били мъчени и убивани «за род, за бащино огнище, за език», наложи се редакторската намеса и на «Православна беседа». Вярата в тия случки се споменаваше твърде неохотно, като добавка към рода и езика. В действителност е било тъкмо обратното. Отликата между поробителя и поробения е била именно вярата. Когато се е казвало българин, разбирало се е християнин. Когато се е говорело турчин, разбирало се е мюсюлманин. Делението е било не на български и турски народ, а на «правоверни» и рая.

В тези разкази има чувство на нетърпимост към исляма. Погледнато от една страна, причина за огненото противопоставяне на българина срещу тая вяра е било силното му религиозно чувство, здравата му привързаност към християнската своя вяра — сетня крепост на духа и самосъзнанието му. От друга страна обаче силната неприязън и омраза срещу поробителя-мохамеданин е била подклаждана и от нечовешкото му отношение към раята. Ала от комунистическия редактор като мотивация за подвиг е оставена само омразата и някакво недоизяснено, баладично «умирам за род и език»... Всичко това, като неестествен примес, се наложи да отстраним от разказите и да ги върнем, доколкото бе възможно без разрушаване на тяхната стилова тъкан, към истинната им звучност. И все пак не бе възможно да заличим напълно «героичното» звучене, което комунистите по правило придаваха на подобен род текстове, и което според нас накърнява просторечивия народен разказ за страдалците за вяра и чест... Молим читателя да се отнесе към това с разбиране.

Поставени в истинската светлина на своето време — време разделно, време на неумолим избор между живот в Христа (= собствено лично-родово-народностно битие) и живот без Христа (= охолство и добруване на тоя свят, при отказ от всичко, свързващо те с миналото на твоя народ), тези разкази добиват особена сила тъкмо в нашите дни на небивало вероотстъпничество и родоотстъпничество. Нека примерът на българските новомъченици, отразен в тези предания, завладее и озари душите ни с чистата вяра и огнената решимост на нашите отци и майки да останат верни на Христа докрай.


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.
© «Многострадален народ», издание на Православна беседа
© Фотография на корицата: Николай Трейман, оформление на корицата: «Многострадален народ»
(http://pravoslavie.domainbg.com)