Академик Иван Снегаров

Турското владичество — пречка за културното развитие на българския народ и на другите балкански народи.

(1958)


ПРЕДГОВОР

     Турски историци твърдят, че турското владичество е донесло на покорените народи в Балканския полуостров благоденствие и им създало благоприятни условия за културно развитие. (1) Това твърдение се опровергава от цялата история на тези народи през турското робство. Турците били некултурен народ през XIV в., когато започнали своето настъпление срещу Византия и балканските държави.
      Дълго време след утвърждаването на тяхната държава, те стояли в културно отношение много по-ниско от подчинените им християнски народи. Макар че чрез мохамеданството Турция е възприемала някои елементи от арабската култура (религиозна архитектура, литература, юриспруденция), тя се явявала регресивна сила, която държала немохамеданските народи в подчинение само чрез силата на меча. При това, разпалвайки религиозния фанатизъм на своя народ, султаните не му давали тласък да развива творческите си сили, а го държали цели векове в дълбоко невежество и застой.
      Изобщо турската държава е оставала твърде назад от европейската култура и чак до края на XVIII в. се отнасяла враждебно към нея, дори и след това тя оставала в Европа като хетерогенен елемент. (2)
      Само поради това обстоятелство турското владичество не само че не могло да благоприятствува за културното развитие на българи, сърби, гърци, албанци и др., но, както ще се види от моя очерк, то било голяма пречка за техния напредък. Турските властници, експлоатирайки ги жестоко, дори се стремели и да рушат тяхната народностна култура.
      Затова може да се каже, че нито в един момент тези народи не чувствували турската държава като своя, а винаги я считали за свой най-голям враг и не преставали да жадуват за свобода не само през XVI—XIX в., но и през сравнително по-доброто турско управление в XV в. (3) Ниското културно състояние на Турция е правело твърде неприятно впечатление на европейските пътешественици, които я посещавали като членове на дипломатически мисии или пък с научна цел. Пред техните очи тя се явявала варварска страна.
      Този мой труд представлява изследване, основано на свидетелства и факти, които защитниците на противната теза не могат да отрекат. Най-напред разглеждам лошите битови условия, при които живеели народните маси, за чието благоденствие държавната власт малко се грижела. След това описвам как християнското население било подложено цели векове на явно и почти непрекъснато гонение и разорение от страна на турските султани, паши, бейове, спахии и пр. С това се разрушавала старата култура на балканските народи и те били доведени до голям духовен упадък.
      Но въпреки тежкия политически и икономически гнет тези народи оцелели и се възродили. Очертавайки това движение, опитвам се и да определя причините за запазване на тяхната жизненост и за непрестанната им съпротива срещу турската феодална държава.
      Доказвайки, че турското владичество е било истинско робство за покорените християнски народи, стремях се да бъда обективен и винаги документиран. В моя очерк има доста непълноти. Не можах да събера достатъчно сведения за положението на гръцкия и албанския народ, както и за малцинствените групи евреи и куцовласи, които също били подлагани на религиозна и национална дискриминация.
      Но смятам, че и в тоя размер на моя очерк читателите ще добият ясна представа за турското робство като главна причина, за да изостанат твърде много в културно отношение българският и другите балкански народи, и ще се убедят, че противното твърдение на чужди историци е тенденциозно.

     

Съдържание | І. КУЛТУРНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ТУРСКАТА ДЪРЖАВА: 1. Пътни съобщения

 


© Православна беседа: pravoslavie.domainbg.com