Д. Уста-Генчов

Жътварските задруги низ Търновско (1)


       За задружното работение на жътварите из Търновско Г-н Ив. Ев. Гешов писа два пъти вече, но се пак остава да се допълнят и изяснят някои неща по същия предмет.
      Земеделието в северните поли на Стара-Планина е доста слабо. Колибарите (2) в Габровската, Тревненска и Дряновска околии са или майстори-зидари, или дърводелци, или търговци и разполагат с много по-малко земя от селяните в тракийските и крайдунавски полета. Освен това земята на колибарите се работи доста трудно и е безплодна, така щото тя не им дава нужните храни, които те са принудени да си доставят с пари или в замяна със стока (3) оттам, дето ги има в изобилие.
      В източната част на Южна България, дето главният поминък на населението е земеделието, намират се едри и дребни земевладелци, на които са нужни за всяка жътва хиляди работни ръце. Понеже тия земевладелци не могат да си намерят нужното число жътвари в своите градове и села, то тям дохождат такива от колибите в полите на Стара-Планина, дето населението има малко и при това къснозрейни сеитби; нивята в Балкана стават за жънатье половин месец след Петровден, тъкмо тогава, когато жътварските чети се завръщат от Айтошко, Карнобатско, Ямболско и Старо-Загорско. На жътва ходебт по тия места не само из Габровско, Тревненско и Дреновско, но до нейде и из Килифарско, Еленско и Бебревско.
      Населението в северните поли на Стара-Планина нарича отиванието на жътва в Ю. България: „отивание на Романя“; „наближава Романя“, „стягаме се за Романя", „ходихме на Романя“, говорят колибарите, които се занимават с тоя занаят. Момите, що ходят на Романя, се наричат Романк`и; а мъжете, що ходят на Романя, се наричат Романц`и. В градовете и селата, дето те работят, местното население нарича първите Загорки, а вторите — Загорци. (4)
      В Бургаско, Анхиалско и околните брегове на Черно море ходят жътвари не само от северните, но и от южните поли на Стара-Планина. Част от населението на така наречената Розова долина, като извари през Маия триндафела си, отива да жъне по същите краища, защото и неговите нивя зреят малко късно. Едно време числото на жътварите из Казанлъшко било много голямо, но от преди няколко години насам то намаля значително, защото тамкашното население си накупи доволно земя от изселившите се Турци.
      И в Добруджа отиват жътварски чети из северните поли на Стара-Планина, но те биват по-малобройни и се състоят само от майстори-зидари, които през жътвата жънат, а от после нататък се занимават със строение селски къщя и други здания.
      На Романя ходят из Търновско повече моми от разна възраст. Те се предвождат от мъже наречени драгомани, които, както ще видим по-нататък, разделят с тях придобитата печалба. Драгоманите имат познати земевладелци, а както ги сами наричат чорбаджии, на които жънат почти всяка година, и докато още техните сеитби са неузрели, те отиват да ги прегледат и без да правят някакво условие, земат пей в пари (1—2 лир. турски) или в жито (1 — 2 кила). След това драгоманите се завръщат дома си и в края на Маия пристъпват към събирание четите си, като тръгват от колиби в колиби, дето си главяват по няколко моми, които и друг път са водили на Романя. При главяванието, момата си дава на драгоманина сърпа, за да го наточи и назъби, а той ù оставя един чифт опинци — обувка за през жътвата. Така става събиранието на жътварската чета, която в началото на Юния захваща да се стега за път. (5)
      На празниците Петдесятница и Св. Троица в някои колибя стават хор`а или л`азарни, на които се свиждат драгоманите с момите и се споразумяват за деня на потеглюванието.
      На Романя отива и дъщерята на най-заможния колибарин, инак тя бива обвинена в ленивост и изгубва уважение. От друга страна младите колибарки обичат доста Романята, ако и тя да е пълна със сума трудности, защото те прекарват доста весело в дома на драгоманина, чорбаджията и из пътя. У жътварите има такава поговорка: Романя — слободя. всяка чета си води цигулар или гайдар, който я весели и ù свири на хора, кога му е времето.
      Голяма част от колибарите, които се главяват слугини в Габрово, Тревна и Дряново от Гергьовден до Димитровден, условват се да бъдат в отпуск, кога доде Романя, за да могат да отидат и на нея. В такъв случай тия моми изкарват по-голяма печалба през лятото.
      Щом настъпи Юний, драгоманите си хващат кираджии с три-четири коня и тръгват от колиби в колиби, да си съберат момите и да им земат рубата (облекло, завивка и постилка).
      Като събере в един-два деня сякой своята чета, завежда я у дома си, дето я нагощава хубаво и ù назначава Чакъмдж`ика. За такава драгоманинът избира тая мома, която е и работна, и пъргава, и опитна, и разумна, защото ней, както ще видим по-нататък, се възлага най-голяма работа. Чакъмджиката е като домакиня и като майка на цялата чета. Ако последнята е по-многобройна, то в такъв случай ù са нужни две чакъмджики.
      Като се повесели и пренощува в дома на драгоманина, четата се прощава със сички, що са дошли да я изпратят, потегля към Стара-Планина и запява следните песни:

Прущавай, збогум,
Мила моя майко,
Пък ми са надявай,
Равна Романийо,
Равна сравнила са
С дребнити камъни,
Равна сравнила са
С черната земя,
Равна сравнила са
С Чернуту муре.
Царювуту друми
Дългу и широку,
Нийде края нема,
Края нити среда.
Царя си царува,
С Бога ни бугува.
Ний си утивами
Пудир драгомана,
Пудир драгомана,
Минча драгомана;
Пудир кираджия,
Миха кираджия;
Пудир чакъмджика,
Станка чакъмджика.
Байноле Иване
Сухидолченино!
Ни гледай мумити
Зимъс на уроту
Глатку причесани,
Ситну уплетени, —
Туй ситну плетени
Буля ми гу плела;
Най гледай мумити
Льатус на нивата,
Льатус на нивата
В равна Романйя.

      В тая песен песнопойките споменуват своя драгоманин и кираджия и своята чакъмджика.
      Когато четите минават през някои градове и села, по улиците се трупат да ги гледат сума хора и те пеят горнята песен и вървят в такъв порядък: най-напред два реда моми, от които някои носят нещо като кукли окачени с бел крем и други цветя; подир тях — останалите моми, сред които язди на кон драгоманинът с оръжие на пояс; най-подир — малките момчета и момичета, цигуларят и кираджията, водещ конете натоварени с рубата, сърповете, паламарките и едно-друго за ядене.
      В поход романките се обличат, забраждат и обуват еднакво; всяка бива: в чер, пъстропол сукман, бели ръкави, бяла пазва, бяла забрадка, пъстра престилка и нещавени опинци. (6)
      След 10-й и 15-й Юния през Стара-Планина минават стотини чети, които нощуват там, дето завърнат. Тия, които отиват за Сливненско и Бургаско, минават през проходите Твърдица и Хаинбоаз; а тия, които отиват за Старо-Загорско, минават през проходите Кръстец, Бурущица и Шипка.
      Чорбаджиите посрещат четите си, завеждат ги дома си и ги нагощават богато. Условията между тях и драгоманите стават или в началото на жътвата, или след три деня от започванието ù, или в самата ù среда, която пада на празниците Петровден и събора св. Апостоли.
      Цената на жътвата не бива всяка година еднаква; някоя година тя възлиза на 40—47 гроша килото, а някоя година спада на 27—30 гроша килото.
      Като се знае от опит, че с едно кило жито или ръж може да се посее 3—4 дюлюма земя (?920 кв. м.), то общоприето е щото пожънатото пространство да се обръща от дюлюми в посеяни кила, за които чорбаджиите плащат на драгоманите.
      Дюлюмът, който се приема при жътвата, не е навред еднакъв; в Бургаско той се нарича малък дюлюм и брои 1600 кв. крачки, а в Старо-Загорско той се нарича голям дюлюм и брои 1600 кв. метра. Вследствие на тая нееднаквост в Бургаско четири пожънати дюлюма се смятат за едно посеяно кило, а в Старо-Загорско три пожънати дюлюма се сметат за едно посеяно кило.
      Цената на жътвата бива по-висока, когато сеитбите са хубави, а бива по-ниска, когато сеитбите са по-слаби или повредени от градушка. При плодородна година чорбаджиите срещат голяма нужда за жътвари и дават на драгоманите по-голяма цена само и само да не бъдат напуснати от тях. По някой път, за да се осигурят с жътвари, чорбаджиите сами дохаждат в Габровските, Тревненски и Дряновски колибя, за да си хванат драгомани и да им дадат пей. Но когато годината е безплодна, тогава виждаме съвсем противното; четите бързат да се заловят на работа от страх да не останат празни, а после драгоманите им скланят за една ниска цена, която във всякой случай да не спада по-долу от 27 гроша килото. (7)
      Като се преоблекат в по-вехти дрехи, жътварките вземат сърповете и паламарките си и отиват на чифлика или на нивята на чорбаджията си. Когато започнат да жънат, те пеят разни песни, в които споменуват своите имена. А надвечер щом захване да се стъмнява, най-любимата им песен е следнята:

Слънци зад гора заижда,
Офчари чакат месеца;
Стаду на долу навалят,
Чи гу в кушара запират,
Кални цървули изуват,
Черни бутуши убуват,
Чи на сидьенки утиват,
Край Драганкини минуват.
Драганка сиди на двори.
Офчари думат Драганки:
— Добър ти вечер, Драганке!
Накладухти ли сидьенки?!
Драганка дума офчари:
— Какви са ваш’ти сидьенки
В събута срищу нидьеля?!! (8)


      Жътвата се управлява всякога от чакъмджиката, която не само жъне, но и слугува, като дига и слага трапезата на обед, пладне и вечеря. Ако например четата се състои от двадесет и пет души (освен драгоманина), то чакъмджиката нарежда двадесетях души през всеки три крачки по един, а останалите пет души оставя да вържат снопи. Зажънатото на шир до шестдесет крачки пространство се нарича чакъм, който се продължава до тогава, до когато всяка мома направи по десет снопа. После до изкарания чакъм се захваща и вторият и третият, който не заминава на длъж първия. Широката три крачки ивица, която жъне всяка жътварка, се нарича коза. Такава коза има и чакъмджиката, но нейната бива най-тясна, защото тя върви най-напред за да определя границата на чакъма и освен това разнася на другарките си стовната да пият вода и върши други още работи. Захванатият чакъм върви на чупена линия, защото не всичките жътварки работят с еднаква бързина; по някой път има и такова надпреварвание, щото едни си свършват козите и отиват да помагат на останалите надире, с цел да придобият похвала и вземат по-голям дял от общата печалба. Трупанието снопите на кръстци се извършва от ратаите на чорбаджията.
      През времето на жътвата драгоманинът се занимава само с несение вода и с несение хляба и ястието от чифликя или от селото на чорбаджията. (9) Храната се дава всякога от чорбаджията, който се старае, щото тя да бъде хубава и да се харесва на жътварите. Драгоманинът извършва принасянието на водата и храната с конете на кираджията, който жъне или върже снопи. Зададе ли се с конете драгоманинът, чакъмджиката отива да му помогне да стовари, слага трапезата нейде на близо, връща се пак на чакъма и след свършванието му завежда четата да яде.
      Обедът, пладнята и вечерята стават там, дето се работи, под горещите лъчи на слънцето. Всяка мома, която няма напреде си хляб, иска от чакъмджиката и тя отива да ù донесе. Всяка мома, която се е наяла, оттегля се при някои кръстци и си почива или се преобува, а в това време чакъмджиката се занимава с дигание трапезата. Свърши ли тя тая работа, повежда четата и захваща нов чакъм.
      Жътварките нощуват там, дето работят. Те си на-трупват снопи към дето духа вятърът, постилат си чергиците, що си носят от дома си, и лягат по три-четири под една завивка. Най-накрая ляга чакъмджиката, която става през нощта и завива всяка, що се е отвила. Наблизо до нея ляга драгоманинът, който я разбужда на присъмвание, ако тя до това време не се е пробудила. Започне ли да се зазорява, чакъмджиката събужда другарките си, всяка взема сърпа и паламарката, които държи при главата си, и отива по хладината на работа.
      Така трае жътвата около три недели, като се прекъсва само на Петровден и събора св. Апостоли, които падат често пъти на самата ù среда. На тия два празника романките отиват в дома на чорбаджията си, дето им се дава хубаво угощение. Там те играят хоро и прекарват доста весело. На втория празник всяка мома се преоблича и си опира дрехите.
      Случва се често щото от лятната горещина някои моми падат и се съвземат скоро, други лежат два-три деня и оздравяват съвсем, а други заболяват тежко и даже умират. Болните цери всякога чакъмджиката със студена вода и с народни лекове.
      Жътварите ги мъчат и бавят много дебелите и легналите сеитби; напротив те жънат с голяма леснина и бързина редките и правите сеитби. Пресметнато е, че един човек пожънва на ден около два дюлюма пространство.
      Когато четата пожъне всичките нивя на чорбаджията си, тя се прибере в дома му, дето се весели много докато бъде утъкмен драгоманинът ù. В това време чакъмджиката умива паниците, лъжиците и другите съдове, с които си е служила през жътвата и ги поднася на чорбаджията, който ù дава 10—20 гр. бакшиш.

<…>

Когато четата ще си тръгва, чорбаджията я снабдява с хляб за из пътя, които да ù стигне най-малко за три четири деня. Освен това той я изпраща с домашните си, изказва желание да му работи до година пак и моли да му „не вържи кусур“, ако ястието, що е давал през жътвата, не е било някога добро. От своя страна драгоманинът и момите изказват благодарност към чорбаджията и домашните му за всичко; прощават се с тях най-любезно и им пожелават живот и здравье.
      На връщание четата пее през градовете и селата, дето минава, следнята песен:

Оставай збогум,
Равна Романийо,
Пък ми са надявай
Мила моя майко!
Се сми живу здраву,
Пу се драгомани,
Сети кираджии,
Сети чакъмджики:
Иван драгомана,
Кольо кираджия,
Рада чакжмджйка.
В пун’делник на куриту,
В вторник на нивата. (10)

     В старо време пред четата вървяла въоръжена мома. (11) На връщание романките различават малко, откаквито са били на отивание; сега едни имат на шията си гердани от улитки (12) или от трифил, други носят на главите си венци от слама, а трети носят в ръце бради от класове оплетени доста изкусно. На всички лицата биват почернели от слънчевата горещина. Когато те минават през някои градове, купуват за себе си едно-друго, а за домашните си — армаган.
      В турско време връщанието на жътварските чети през Стара-Планина било пълно с опасност; често пъти на тях нападали разбойници турци, които им ограбват всичката печалба. Тогава имало обичай, щото всичките чорбаджии откупували на четите си ясакчии, които ги придружавали, както на дохаждание, така и на връщание. Понякога и драгоманите откупували такива ясакчии, платата на които разхвърляли на всякой член от четата.
      През освободителната война в Сливен се събрали на връщание от жътва до 10.000 жътвари, на които турското правителство спомогнало да преминат свободно през Стара-Планина и то благодарение на някои земевладелци турци, що им жънели голяма част от тия жътвари. Но все пак разяреният азиатски фанатизъм излял всичкия си яд на две чети, които били изнасилвани и убивани до Кортенските лъжи (Ново-Загорско).
      Сега жътварите пътуват спокойно през всичките проходи на Стара-Планина.
      Най-първо драгоманинът спира четата дома си, дето я нагощава хубаво и после тръгва от колиби на колиби да заведе момите и да им остави рубата. Майките посрещат радостно дъщерите си и драгоманина им и полагат трапеза да ги нагостят. На тая гощавка се пие и се благославя: „ако е здравье, догодина пак.“
      Както поменах в началото, и в Добруджа отиват жътварски чети, но те са малобройни и се състоят само от мъже по занятие майстори-зидари. Такива чети ходят от части и в Южна България, дето заемат пожънванието на по-малки пространства. Мъжките чети си имат така също драгоманин, а чакъмджиската длъжност се изпълнява от всякой неин член по ред. Мъжете изкарват двойно по-голяма печалба, която си разделят почти на равни дялове.

* * *

     Нека ми бъде позволено да кажа няколко думи и за бъдещето на жътварските чети, на които работата се ограничава в района на Бургаския, Сливенския и Старо-Загорския окръзи.
      Наскоро след освободителната война мнозина видни турци си продаваха чифлиците повечето на цели села, така щото тия чифлици се разпокъсаха на дребни части и останаха в ръцете на хиляди земевладелци. От същото време насам някой от по-едрите земевладелци из поменатите окръзи започнаха да употребяват машини-жътварки, но не успяха много да ги поправят, ако се нещо повредят и друго защото не могат да обработват така земята, щото движението им по нея да става доста свободно.
      Докато употребението на машините-жътварки не върви успешно у нас и докато числото на едрите земевладелци е малобройно, не ще съмнение, че дълго време още за жътварите из Търновско ще се намира работа в източната част на Южна България. (13)

Източник: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, издава Министерството на народното просвещение, книга VІІ, София, Държавна печатница 1892, стр. 484–495. Поместваме със съкращения.


Бележки

1. Някои от бележките ми, които съдържа настоящата статия, се намират и в „Овчарите от Котленско и жътварите от Търновско“, от Ив. Ев. Гешов в „Пер. Списание“, книжка XXXII — XXXIII.
2) Понеже селата край Балкана се наричат колиби, то от това тамошните селяни се наричат колибари или кол’бари. Техните жилища не са прости колиби, а хубави и здрави двуетажни къщя, покрити с плочи и измазани с вар и бяла глина. Колибарите са едни от най-напредналите селяни в страната ни.
3) Грънци, дървени изделия, катран, сапун, пестил, ябълки и др.
4) Сравни „Обща забележка“ при „Задружното владение и работение в България“, „Пер. Списание“, книжки XXVІІІ — XXX.
5) До преди 50—60 години на връх Русалската неделя, която пада след Св. Троица, се събирал сред Трявна голям сбор, дето се свиждали момите с драгоманите. Тая неделя, особено нейната среда, се почитала тогава много и не се работела като празник. Засега по колибята през Русалската неделя не мият и не перат, от страх да ги не постигне някакво зло.
6) В тоя костюм всичко е домашно, освен забрадката, която има особен вид и се носи само през жътва.
7) В турско време четите, които жънели в Старо-Загорско, събирали се на брой 5000—6000 души в Туловата курия (Казанлъшко) дето дохаждали и чорбаджиите им за туряние нарк на жътвата. Там двете страни избирали по 5—6 души свои представители, които след един-два часа дохаждали в съглашение за една цена, която не подлежала на отменение. Ако в Туловата курия се приемело, щото цената на килото да бъде 30 rp. то всичките чорбаджии и драгомани в Старо-Загорско скланяли на тая цена без да имали право да я повишат или понижат. Турянието нарк на жътвата се продължавало до скоро, но от няколко години насам било напуснато като безполезно.
8) Срещу сряда, петък и неделя никога не стават седенки.
9) В някои места неговите ратаи извършват тая работа.
10) Песента свършва така, защото всяка мома, щом се завърне дома си, най-първо си опира дрехите и на другия ден отива на нивата. Сеитбите в полите на Стара-Планина както споменахме и в началото, стават за жънатье тъкмо тогава, когато жътварите се завръщат от Романя.
11) Преданието говори, че една такава мома спасила цяла чета от разбойници-турци.
12) Бели охлевови черупчици, които те си събират но Дервенския баир при Стара-Загора.
13) През 1885 година в Бургаско, Сливенско и Старозагорско работили не толкова сполучливо до 60 машини-жътварки разни системи, от които някои се повредили и станали негодни за нищо. Напротив доста хубаво работели вършачките и косачките.


Съдържание


© Православна беседа
(http://pravoslavie.domainbg.com)