Последна промяна:
           18.09.2005 21:18

Йордан Венедиков

История на въстанието в Батак 1876 година

Издание на Баташкото читалище «Паметник 4-и май». София 1929 г.
Електронно издание © Православна беседа

Гюргевският комитет

   С оттеглянето на Ботйова, Централният революционен комитет в Букурещ изгуби всяко значение. У двама забягнали от България апостоли — Стоян Заимов и Никола Обретенов — се появи идеята да започнат да работят заедно с другите апостоли от България, независимо от Букурещ. С тая цел те заминаха от Букурещ за Гюргево. От тук Заимов беше извикан във Враца, дето основаният от Левски комитет не беше изгаснал. Тук младият апостол намери горещ прием и, окуражен и снабден със средства, в края на ноември същата 1875 г. се върна в Гюргево, дето намери събрани при Обретенова всички водители от вътрешността, а именно: Иларион Драгостинов, Панайот Волов, Иван X. Димитров, Христо Караминков, Г. Апостолов, Гаврил Хлътов (Бенковски) и Иваница Данчов. Липсваше само Cm. Стамболов, който беше останал в Букурещ и, като почитател на Ботйова, не искаше да скъса с Букурещкия комитет. Заимов и Обретенов се принудиха да отидат в Букурещ, убедиха го и го доведоха в Гюргево. Събраните дейци се нарекоха „Ново временно българско правителство“; обикновено ги наричат Гюргевски комитет. Тъй като нямаше време да се устрои една правилна и строга организация, нито пък събраните бяха хора на йерархията, то се постъпи твърде просто: макар Стамболов да председателствуваше, всички апостоли се смятаха равни помежду си. Събраните разделиха оная част от България, която смятаха да се повдигне, на пет революционни окръзи. За всеки окръг се определи по един ръководител-апостол. Ръководителите бяха независими един от друг; по общите въпроси требваше да се споразумяват помежду си. Решиха, бездруго, да се повдигне въстание през май идната 1876 г. За тая цел требваше да се основат във всички градове и села частни комитети. Уставът от времето на Левски там, дето го имаше, остана в сила. По другите места нямаше защо да се губи време в устави и организации; трябваше веднага да се пристъпи към работа, с други думи, да се устрои междукомитетска поща, да се устрои тайна полиция и да се преследват предателите, да се събират сведения за числото на способните за оръжие, за количеството на оръжието, конете, колата, храните; да се набави оръжие, да се обучи населението и пр.
    В това събрание скроиха и общия план на въстанието. Тъй като решенията са вземани устно, то няма никакви писмени сведения за тоя план. Разказите за него от ония, които преживяха въстанието, са смътни. Смътен е бил и самият план; той показва, че колкото апостолите са били пламенни патриоти и добри агитатори, толкова са били неопитни и късогледи във военното дело. Според тия разкази, требвало: да се увлече населението в борбата, по възможност, вън от своите жилища и за да бъде заставено по необходимост и от отчаяние да се задържи по дълго в горите, жилищата да се изгорят; да се пресекат телеграфните линии навсякъде; железниците и ония мостове, които служат на неприятеля, да се разрушат; търновци ще завземат града, ще турят ръка на складовете и с отнетото оръжие ща въоръжат населението; врачани ще направят същото с Враца и Видин; сливенци и пловдивци, на които гърбът се смяташе осигурен, ще заемат пътищата за Цариград и ще се опълчат против турците от Азия. Турското население ще се обезоръжи; градове и села, които се противят, ще бъдат унищожени, безразлично дали са турски или български; мостът на Ярда ще се разруши; Одрин ще се изгори; Пловдив и Пазарджик ще се обезоръжат и също така изгорят.
    Двегодишната война, която Турция води след въстанието против Русия, Сърбия, Черна Гора и Румъния, показа доколко тоя план на Гюргевския комитет е химеричен. Впрочем, като имаме предвид целта, която се гонеше, тоя план повече служеше като идеал, който увличаше към работа, отколкото като проект за изпълнение.

|


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.