Последна промяна:
18.09.2005 22:35

Йордан Венедиков

История на въстанието в Батак 1876 година

Издание на Баташкото читалище «Паметник 4-и май». София 1929 г.
    Електронно издание © Православна беседа

Революционната агитация

    През януари и февруари апостолите заминаха за окръзите, както следва: за І Търновски—Cm. Стамболов, за II Сливенски — Иларион Драгостинов, заедно със Стоил войвода, за III Врачански—Cm. Заимов, за IV Пловдивски — П. Волов, заедно с Георги Бенковски, и за V Софийски — Н. Обретенов, заедно с Н. Славков.
    От последните двама пръв тръгна Славков. На минаване през орханийско — място, което най-много беше пострадало след залавянето на Левски, той беше предаден на турците, та Обретенов, който беше непознат в тия места, беше принуден да се върне. V Софийски окръг не можа да се устрои.
    Сливенци не можаха да се проникнат от идеите на Гюргевския комитет; те си останаха при старата Хаджидимитровска тактика, т. е. да се води четнишка борба в Балкана. Поради това населението не се приготви и не въстана. Във Врачанско агитацията и подготовката не бяха водени умело, особено по селата, дето населението е по-консервативно, отколкото в другите революционни окръзи. Само градът Враца беше обзет от истински революционен дух. Очакването четата на Ботйов да мине, от една страна, преждевременното избухване и потушаване въстанието в Южна България, от друга страна, станаха причина и тук да не избухне въстание. В Търново агитацията беше водена по-добре, но при все това тя не проникна дълбоко в масата, а, най-важното, подготовката на въстанието беше много слаба и закъсняла. Въстанието завари Търновци без план и се изрази в четнишка борба. Само Севлиевските села Кръвеник, Батошево и Ново село въстанаха според директивите на Гюргевския комитет.
    От всички революционни окръзи същинско въстание се организира само в IV революционен окръг. Апостол за тоя окръг, както се каза, беше определен Панайот Волов, а за помощник му беше даден Гавраил Хлътов.
    Панайот Волов е роден в Шумен около 1851–53 год. С издръжката на богатия си вуйчо, Маринчо Бенли, се учил в Белград и свършил гимназия в Николаев (Русия) в 1873 г. Върнал се в България и постъпил учител в родния си град. Пропит с голям патриотизъм, той още като ученик водил преписка с апостолите Греков и Узунов, с които се запознал в гимназията и които вече развивали революционна дейност в България. В Шумен Волов бил избран председател на тамошния революционен комитет. Една дребна случка прекъснала дейността на Волова в родния му град. Между момиче — българче и един френец, инженер по постройката на железопътната линия, се завързала любов, която трябвало да се завърши с женитба. Всички младежи-българи в Шумен се почувствували пренебрегнати и ужилени в най-чувствително място. Дали и Волов се е смятал между обидените, не е известно, обаче сигурно е, че тая случка спечелила за революционното дело чорбаджийските синове, които дотогава не се поддавали на революционната пропаганда. Волов се поставил на чело на борбата и устроил въоръжено нападение на сватбата, но турската полиция се намесила, и той се озовал в Русенския затвор. Пуснат оттам, но под полицейски надзор и без право да се върне в Шумен, той избягва в Румъния. Оттам през лятото [на] 1875 год. Ботйовият централен революционен комитет го изпрати апостол в Ловчанския окръг, дето Волов си избира за седалище Троянския монастир. След неуспеха на Старозагорското въстание, когато се вдигна гонение против всичко подозрително, и особено срещу външни лица, Волов трябваше да бяга. В тоя случай той постъпи твърде умно. Вместо да бяга по най-късия път към Дунав, тоя удари на юг, през Балкана, и се спря в Карлово у х. Васил Караиванов, член на революционния комитет, основан още от Левски, По-нататък продължи пътя за Пловдив и се отби в Царацево при бай Иван Арабаджията, така също член на комитета още от времето на Левски. Тук заболя тежко от гърло и бай Иван го закара с кола в Пловдив у доктор Рашко, който го изцери. В Пловдив Волов се кри няколко време у Найден Геров, а след това замина по железницата за Цариград и оттам — за Румъния. В това бягство Волов е имал случай да се убеди във високия патриотизъм у всички слоеве на българското население в Пловдивския окръг и навярно затова е пожелал да бъде изпратен там, и, може би, по негово настояване е създаден новият IV революционен окръг.
    В своята дейност Волов се рисува като пламенен патриот с голяма настойчивост, с големи познания за ония времена и с убедително слово. Обаче, прекарал юношеските си години вън от България и, бидейки твърде млад още, той не е познавал българската маса, за да може бърже да я увлича и да й се налага. В това отношение той, макар да е между първите апостоли, е отстъпвал на своя другар и помощник Георги Бенковски.
    Гаврил Хлътов или Георги Бенковски е роден около 1841–44 год. в Копривщица. Следвал началното училище в родното си село и, както всички младежи, постъпил чирак-терзия. Той бил строен, хубавец, духовит, буен, самонадеян, горд; обличал се хубаво и обичал разкоша. Към осемнадесетата си годишна възраст напуснал абаджийството и заминал на печалба в Анадол. В града Денизли отворил дюкян на най-видното място, водел разпуснат живот и дружил ту с богаташките и бейски момчета, ту с остатъка от една разбойническа чета, съставена от българи и турци. Така прекарал до първото, а според някои, до второто си връщане в Копривщица. Когато тръгвал отново за Анадол, станала случка, която го принудила да скъса завинаги с родното си село. Той наел цигани-чалгаджии да му свирят на изпроводяк, яхнал хубав кон и така тръгнал през селото. Това обидило богатите копривщенци, които считали подобно тържество за свое лично право, та чрез турската полиция не само разстроили музикалното шествие, но дори задържали Гавраила няколко часа в затвора. Засрамен по тоя начин, той тръгнал още същата вечер, решен да си отмъсти на турците и да не се връща в селото, додето не бъде силен.
    В Анадола той напуснал абаджилъка и започнал търговия с афион [засъхнал сок от макови главички, от който се произвежда опиум — б. р.]. Пари печелил, но, в противоположност на своите стиснати съграждани, той бил с широка ръка. Обличал се с най-скъпи дрехи, а тогавашните източни чепкени [вид къса турска дреха, чиито ръкави могат и да не се обличат — б. р.] и шалвари с тънки и многобройни гайтанени и други украшения бяха извънредно много скъпи; яздел скъп, благороден жребец, пригоден с най-бляскав такъм; най-после, увличал се по красиви жени. Кабаданлъкът [надутостта — б. р.] му отишъл дотам, че скривал българското си и въобще европейското си произхождение. При тези условия, търговията не му провървяла, и той се озовал гавазин на персийския консул в Смирна. След това, като чистокръвен перс, се скита по Мала Азия в Бей Пазар, Ушак, Айдин и, най-после, в Цариград, без да се знае какво е правил в това време. Той търси призванието си, но не може да го намери.
    Най-после налучква предопределения му път. От Цариград заминава за Лом, отдето, снабден от зетя си с малко пари, се прехвърля оттатък Дунав.
    В Румъния гордият Гавраил бил принуден да продава хляб с табла на главата, докато се запознал със Заимова и станал комитетски човек. В това време Ботйовият централен революционен комитет тъкмеше така нареченото Старозагорско въстание. В плана на въстанието влизаше и подпалването на Цариград. Тая работа беше възложена на Заимова, който, снабден със средства, заминал за Цариград с няколко души. Между тях бил и Гавраил, който станал дясната ръка на Заимова. В Цариград, покрай подпалването на града, Заимов намислил да убие султана, ако се удаде случай. С тая работа се наел нашият герой. Той наел в хотел „Италия“ стая №3, прозорецът на която бил на главната улица, водеща от палата Долна Бахче за стария Стамбул, и постоянно се навъртал в стаята, чакайки султана да мине. Но нито султанът минал, нито средствата за подпалване Цариград дошли, та подпалвачите си заминали. При това заминаване си извадили тескерета с измислени имена, и Гавраил Хлътов станал Антон Бенковски — името на един полски инженер, с паспорта на когото по-рано Заимов избягал от Диарбекир. По-късно сам Гавраил променил името Антон с името Георги. И по-нататък героят на Априлското въстание остава известен изключително под името Георги Бенковски.
    Георги Бенковски рязко се различава от всички апостоли. Другите са учени младежи, големи патриоти, пламенни агитатори, но неопитни в живота. За тях въстанието е рисковано средство за освобождение, от което те все имат, макар и малка надежда да се възползуват. Бенковски, напротив, е зрял, 35 годишен мъж, с голяма житейска опитност, добита с катастрофи по всички посоки. Крайно честолюбив, но неук, той нямаше какво да очаква от освобождението, което щеше да се роди от въстанието. Затова за него въстанието не беше средство, а цел. Във въстанието той намираше завършека на своята мисия на тоя свят. Пред тая мисия той се срами от своето минало. Когато един копривщенец го познава, той се отказва от себе си, отказва да е Гавраил Хлътов, защото знае, че Гавраил Хлътов е недостоен за тая мисия. Светостта на делото го преражда. Естествено, проповедите на такъв агитатор не можеха да не увличат масата, на която говореше с нейния език.
    От всички апостоли в Гюргево първи заминаха за България апостолите от ІV революционен окръг — Волов, под името Ванков, и Хлътов, под името Бенковски. Избраха най-безопасния път през Орехово и Вратца. В началото на януари двамата апостоли тръгнаха през Дунав, който изглеждаше замръзнал. Когато стигнаха към средата, оказа се, че имало още една незамръзнала струя, която не може да се прескочи. Повърнаха се, откъртиха една дъска и по нея преминаха опасното място. Вечерта преспаха в Орехово. На следния ден тръгнаха с комитетски коне и на следния ден стигнаха във Враца, дето престояха два деня. От там, снабдени пак с комитетски коне, продължиха пътя и на 15-и януари стигнаха в Клисура, която влизаше вече в тяхното царство. Тук основаха първия комитет. След това двамата апостоли поеха пътя, през който миналата есен беше бягал Волов, и дето той имаше познати предани комитетски хора. На другия ден стигнаха в Карлово у Караиванови и съживиха стария комитет. Тук преспаха. На 17-и януари апостолите преспаха у бай Иван Арабаджията в Царацево, а на 18-и — в Пловдив. Тук основаха комитет, пред който, както навсякъде, развиха идеята, че напролет трябва непременно да се организира въстание и дадоха наставления за това.
    На другия ден апостолите се върнаха в Царацево. От тук двамата апостоли се разделиха. Волов взе Карловско и въобще източната част на окръга, Бенковски — западната. С една трескава дейност те събуждат старите комитети, дето ги е имало, и основават нови, като им дават упътвания, как да се организират, как да се въоръжават и пр. След тях, особено там, дето е минал Бенковски, приготовленията вземат наистина размери като че ли се готвят за същинска война. При тая агитационна обиколка, апостолите решиха, вместо Пловдив с неговото разноплеменно население и силен турски гарнизон, седалището на окръга да бъде Панагюрище, дето населението е чисто българско, при това патриотично, и дето интелигенцията, без изключение, беше предана на революционното дело. Тук, в Панагюрище, на сирни заговезни — 15-и февруари — двамата апостоли отново се събират, доволни от своите бляскави успехи.

| →


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.