Последна промяна:
18.09.2005 19:58

Йордан Венедиков

История на въстанието в Батак 1876 година

Издание на Баташкото читалище «Паметник 4-и май». София 1929 г.
    Електронно издание © Православна беседа

Предговор

Целта на въстанието през 1876 г. беше да се докаже несъстоятелността на турското управление в България в момента, когато въстанието в Херцеговина беше повдигнало и поставило на разрешение Източния въпрос. За да се постигне тая цел, най-голяма заслуга има Батак. Ужасите в Батак най-много възмутиха образования свят и доведоха до войната за освобождението.
    Но въстанието в Батак е интересно и от своята вътрешна страна. Батак беше голямо село — почти градец, загнезден в Родопите и съвършено уединен; подготовката и развитието на въстанието в него са съвсем самобитни, без никаква външна намеса.
    Най-после, на въстанието в Батак се отразиха най-чувствително всички недостатъци на набърже скърпената революционна организация, прибързаното избухване на въстанието и неопитността на общите ръководители.
    Всичко това прави въстанието в Батак най-интересния епизод от въоръжената борба през 1876 г. Това ме подбуди да напиша историята му.
    Използувани са всички печатани книги по въстанието през 1876 г., а главно следните автори:
    Захари Стоянов — един от общите дейци по въстанието. В съчинението си „Записки побългарските въстания“ той е описал подготовката и самото въстание. В негово време още не са били проучени отдeлните епизоди, затова не са предадени с потребната точност и вярност. Най-същественото в неговото съчинение са личните му преживелици, които съставят голяма част от книгата му и разкриват вътрешната страна на въстанието. За съжаление, хуморист по природа, той обръща внимание главно на наивното и смешното.
    Ангел Горанов, от когото съм черпил най-много подробности и който сам е бил активен участник в Баташкото въстание и е преживял всичките му ужаси. Той, под псевдоним Бойчо, е издал книгата „Въстанието и клането в Батак“. Това съчинение е от същата епоха и от същия тип, както и съчинението на Захари Стоянов, с тая разлика, че в него е погледнато по-сериозно, и хуморът е заменен с трагизъм. От същия има в ръкопис под същото заглавие и една трагедия. В нея, като се отнеме любовната интрига, измислена и вплетена от автора, всичко останало е отражение на действителността; човешката фантазия не може да измисли трагизъм, по-силен от оня, който се разигра в Батак. Та и тая трагедия, ако не фактически, то поне идейно, хвърля доста светлина.
    Най-много, обаче, съм се ползувал от г. Димитър Страшимиров — най-добрия познавач и тънък изследовател на нашите въстания. Ползувал съм се както от съчинението му „Априлското въстание“, написано с потребната сериозност, така и от устните обяснения, които той бе така любезен да ми даде, за което оставам твърде много задължен.
    Събраните сведения от печатните произведения по въстанието, изложени в настоящата книга, са проверени и допълнени чрез разпит лично от мен на почти всички преживели въстанието и живи до днес. В тая трудна работа оказа ми неоценима услуга Баташкият общински съвет, в следния състав: кмет — Алекси Попов, помощник кмет — Петър Ефт. Пунчев, съветници: Петър Джамбазов, Георги Т. Вранчев, Тодор Д. Хаджиев, Таско Чипев, Сотир Капинчев, Димитър Ат. Паунов, Никола Юруков, Атанас Ненев, Иван Зюмбюлев, Иван Горанов; подтикнати от любов към своето заслужило село, те не пожалиха нито труд, нито даже средства, за да ме улеснят и насърчат в работата ми, за което им дължа голяма признателност.
    Така също дължа голяма признателност на Настоятелството на Баташкото читалище „Паметник 4-и май“, в следния състав: председател — Алекси Попов, подпредседател — Ангел П. Кавлаков, библиотекар — Георги. П. Ганев, секретар — Стефан Хрисчев, касиер — Петър Т. Кавлаков, и членове: Петър Ефт. Пунчев, Атанас П. Ганев, Димитър Батоев и Никола Ил. Юруков, задето по същите побуждения се заеха да издадат книгата за сметка на читалището; иначе трудът ми едва ли щеше да види бял свят.

София, 1928 год.

|


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.