Триадицкий епископ Фотий

Човек няма други врагове, освен себе си


Проповед, произнесена на 2.05.2003г. в гр. Сандански. Заглавието е от редакцията на “Православно слово”

Поздравявам ви с новоръкоположените свещеник и дякон на нашата църковна общност. От цялото си сърце им желая да оправдаят в пълнота доверието, което св. Христова Църква им оказа днес в лицето на вярващия Божий народ, на духовенството, на епископа.
        Вашето клирическо братство ­ тук нарасна твърде много. И затова аз ще говоря по-скоро към всички вас, които сте удостоени с презвитерски или дяконски сан, отколкото само към новоръкоположените.
        Знаем добре, знае го Църквата от свой опит, знаем го и ние от личен и ­ за жалост ­ по-често горчив опит, че там, където са събрани повече свещенослужители заедно, там дяволът винаги се опитва да посее семето на раздора, защото и той от зловещ хилядолетен опит отлично знае, че най-тежкият удар върху Христовата Църква може да бъде нанесен тогава, когато между служителите пред Божия престол започнат раздори, когато в сърцата им започне да се наслоява неприязън един към друг, осъждане и всички тия страсти, които водят до печално оделотворяване на Христовите думи към св. ап. Петър: Симоне, ето сатаната поиска да ви сее като пшеница (Лука 22:31).
        Неизбежни са трудностите и изпитанията в съвместния живот ­ това е понятно. Но като ваш архипастир от все сърце ви моля, настоявам и пак умолявам: не задържайте в сърцето си дори и малката мътна тъмна утайка на недоброжелателство, неприемане, осъждане на събрата. Знайте, че това е огън, който може да изпепели вашите души, да изпепели душите на тия, които Господ ви е връчил ­ на миряните ­ за да им помагате в духовния живот и посилно да ги ръководите. Може да изпепели делото Божие на земята, да нарани жестоко Църквата! Нека зрее и крепне чувството ви на отговорност, на духовна зрялост. Не допускайте, не задържайте дори и сянка от лошо чувство един към друг. Когато то се появи, борете се с него, гледайте то да се стопи и да изчезне, да бъде то изпепелено в огъня на любовта или (любов ние нямаме ­ това се знае, но) в огъня на борбата да придобием любов, в огъня на борбата да се каем, в огъня на борбата да не допуснем лоши мисли, лоши чувства към събрата.
        Никога не гледайте към събрата с лукаво око. Пазете се като от огън от завистта. Никога не си позволявайте да се взирате в неговото материално положение или пък да гледате кой при кого се изповядва, при кого се изповядват повече и при кого по-малко, кой е повече търсен, кой ­ по-малко. Всичко това е безкрайно опасно за вашите собствени души и за нашето дело, като цяло, както току-що подчертах.
        Никога не допускайте да се раздвои сърцето ви по отношение на когото и да е от събратята. А обикновено как става това раздвояване? Натрупват се недобри чувства или мисли, гнетят душата, човек се бори, но ако се огъне и си позволи да осъди с думи, да сподели пред друг своята неприязън спрямо брата си, от този момент насетне започва раздвояването! От една страна съвестта ни бори и ние се стремим да не позорим своя брат, да не говорим срещу него, да не го осъждаме, но от друга страна нещо неудържимо отвътре ни кара да правим тъкмо това обикновено под благовидния предлог, че се постъпва несправедливо. Моля ви, недейте за нищо на света да допускате това!
        Ето ние чухме и днес думите на Спасителя в Евангелското литургийно четиво: Дома на Отца ми не правете дом на търговия. Ние знаем колко трагично е положението в официалната църква ­ ценоразписи на треби, вглеждания в джобовете на хората. Но за жалост, трябва да кажем, че това в един скрит вид, макар и в по-малка степен, го има и при нас. Пазете се от него като от огън, защото дори ако мислите на сребролюбие, завист и лукавият поглед към парите, към материалните блага започнат да омрачават умовете и сърцата ви, тогава по силата на това ние пак правим дома Божий дом на търговия, макар и да не сме извършили греха на дело, защото в Новия Завет грях е не само делото, а приетата в сърцето греховна мисъл. Грехът на дело е едно овеществяване на греха, сторен в ума или сърцето. Господ ни казва, че който погледне на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си, следователно физическият грях е въпрос на обстоятелства: ако човек съизволи и всецяло приеме греха в сърцето си, все едно той го е извършил. Пазете се като от огън да не направим дома на Отца ни, Христовия дом, дом на търговия, макар и не на дело и зримо, но в душите си и в сърцата си.
        Стремете се да служите на Божия народ безкористно! А за да може да служите безкористно, вие трябва да можете да обичате хората! Този, който няма любов, не знае накъде е тръгнал, ­ не знае, че е тръгнал да служи по примера на Спасителя на хората. Какво казва Господ? ­ Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина (Мат. 20:28). Това е призванието на свещенослужителя ­ жертвено да послужи докрай, да послужи напълно чисто и безкористно. Грехове можем да имаме безброй, хората могат да ги виждат и могат да ни осъждат ­ слава Богу! Това ни е всъщност от полза.
        Когато хората ви осъждат, когато не са доволни от вас ­ смирявайте се, смирявайте се и не ги укорявайте, не се настройвайте спрямо тях. Когато пък хората, обратно, ви хвалят и то не поради ласкателство, а най-чистосърдечно ­ затваряйте сърцето си за това, защото, приемете ли го, много лесно разцъфтяват тръните на тщеславието и гордостта, а те замрежват духовния взор и хората, без да искат, могат да ви причинят много голямо зло, когато ви хвалят. Но те не са виновни за това ­ виновна е нашата гордост, нашата страстност, която разкривено възприема чистосърдечните думи на хората. Виновни сме, с други думи, пак ние.
        И още нещо искам да добавя ­ вие тук сте вече няколко души, имайте искрена, нелицемерна почит към старшия ­ към о. Иван, който оглавява тази енория. Вашата почит и уважение към него да извират от просто и любещо сърце, да не бъде суха протоколна почит. Ако видите негов недостатък и негова грешка, не бързайте да осъждате ­ покрийте я с любов, защото, когато човек носи любов в сърцето, тя го подтиква ­ подобно на Ноевите синове ­ да прикрият оголената греховна страст на другия, а не да я сочат с пръст, не да сипват сол и оцет, като обсъждат, коментират, осъждат и с това рушат! Рушат и собствените си души и душите на събратята си, рушат душите на ближните си. Знайте, че ще имате изпитания в това отношение ­ не ще ви бъде лесно. Но без изпитания и трудности не може ­ всички ние сме на бран, на духовна бран. И зависи единствено от нашето произволение: на чия страна скланя свободната ни воля.
        Стремете се да поддържате в сърцата си, колкото е възможно по-дълго ­ този трепет, благоговение, с които днес пристъпихте към светия престол. И тук дяволът ще се стреми да ви ограби, защото той много добре знае, че загуби ли човек страха Божий, трепета и благоговението пред светинята, които са неизменно свързани с чувството за собствената прокаженост, за недостойнството да стоим пред Божия престол ­ загуби ли това човек, губи абсолютно всичко в духовния живот. Всичко! Останалото е повече или по-малко фасада. А същността е тук.
        Аз се надявам и вярвам, че вие ще оправдаете доверието, което днес ви гласува Църквата. Дано в тия тежки времена да бъдете мое утешение тук ­ като едно братство, което се бори да бъде братство, като хора немощни, които се борят да се обичат един друг, защото това е заповедта, която Спасителят ни остави и по която казва, че трябва да се отличаваме от останалите: По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си (Иоан. 13:35). И ако вие имате решимост да служите на Господа безкористно, чисто и жертвено, съвсем няма да ви е до това да гледате в джоба на другия ­ колко взимал този и колко взимал онзи. Изобщо няма да забелязвате това, защото любовта ще насочва взора ви на друго място. Вижте апостолите, колко са обичали Спасителя ­ когато Господ им казва: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде (Иоан. 13:21), първият въпрос не е бил: “Кой, Господи?”, а: “Да не съм аз, Господи? Да не би да съм аз, да не би аз да извърша този ужас?” Това може да каже само любещото сърце, макар че любовта им все още е била несъвършена. Така и нашата [любов] ­ макар и ние да нямаме в пълнота любов, макар и да имаме само крехки начатъци, но трябва да се стремим да ги уякчим, да ги заздравим.
        Какво да кажа повече? Може би ред и ред неща е полезно да се изрекат, но аз предпочитам моето непохватно говорене да спре дотук и да чуем всички словото на великия сръбски и всеправославен светител Николай (Велимирович) ­ подготвил съм го като малък подарък за новоръкоположените ­ да ви вдъхновява то във вашия пастирски подвиг. Чуйте този химн на любовта към враговете. Той е от съчинението на св. Николай “Песни край езерото”:
        “Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги прокли­нам.
        Враговете ми ме тласнаха към Твоите обятия повече, отколкото приятелите. Приятелите ме привързваха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди на земното.
        Те ме направиха странник в земните царства и непотребен жител на земята. И както преследваният звяр си намира по-сигурно прибежище от непреследвания, тъй и аз, погнат от враговете си, си намерих най-сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни врагове не могат погуби душата ми. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
        Те вместо мене изповядаха греховете ми пред света.
        Те ме бичуваха, когато аз удържах ръката си да се бичувам сам.
        Те ме измъчваха, когато аз бягах от мъките. Ругаеха ме, когато сам себе си ласкаех.
        Заплюваха ме, когато сам със себе си се гордеех.
        Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
        Когато се показвах мъдър, те ме зовяха луд. Показвах ли се силен, присмиваха ми се като на дребосък.
        Когато исках да предвождам човеците, те ме изблъскваха най-отзад.
        Когато се втурвах да се обогатя, връщаха ме с желязна ръка.
        Когато мислех мирно да поспя, пробуждаха ме от съня.
        Когато си зидах дом за дълъг и спокоен живот, те го срутваха и ме изгонваха навън.
        Наистина, враговете ми ме откъснаха от света и протегнаха ръцете ми към Твоя скут.
        Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
        Благослови ги и умножи ги, умножи ги и още повече ги настърви против мен ­ та моето бягство към Тебе да стане необратимо. Надеждата ми на човеци изцяло да се разкъса като паяжина. Да зацари напълно в моята душа смирението. Сърцето ми да стане гроб за двата мои зли близнака ­ гордостта и гнева, та всички мои блага да събера на небето.
        Ах, веднъж да се отърва от самоизмамата, която ме и заплете в страшната мрежа на измамния живот. Враговете ми ме научиха да знам ­ а това малцина знаят, ­ че на света човек няма други врагове, освен самия себе си.
        Враговете си мрази само оня, който не знае, че те са му не врагове, а сурови приятели.
        Наистина, трудно ми е да кажа кой ми е сторил повече добро и кой ­ повече зло на тоя свят: приятелите или враговете. Затуй благослови, Господи, и приятелите, и враговете ми.
        Робът кълне враговете, понеже не знае. А синът ги благославя, понеже знае. Знае синът, че враговете не могат се докосна до живота му. Затуй свободно крачи между тях и се моли Богу за тях.
        Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.”

(Светител Николай (Велимирович). Молитви край езерото. Песен ­ LXXVI.)


Към главната страница | Съдържание
. Православна беседа. При препечатване на материали посочването на автора и на pravoslavie.domainbg.com е задължително. Ако желаете да получавате известия за новопостъпили четива, пишете ни! Вашите отзиви можете да оставите тук.