Триадицкий епископ Фотий

От българския Велики Петък — към българското Възкресение


       Днес, възлюбени, сякаш всичко и всички бързат. Бърза времето, бързат с него и човеците. Напрегнато, трескаво, задъхано. Бързат, за да се сдобият с онова, що дирят. Човеците бързат и сякаш времето ги притиска да бързат още повече. Няма време. Бягат людете от грижа към грижа, от една цел към друга. Ала ето, че пред тях се изправя смъртта и те виждат, че всичко е останало в миналото. Виждат, че самите те принадлежат изцяло и само на миналото. Успехите са забравени, събраните земни плодове са изгнили. Пред самите човеци зейва страшна неизвестност.
       
Бързат днешните люде, бързат нашите сънародници. Колцина от тях знаят и чувствуват, че днес е българският Великден, българското Възкресение в сърцевинния духовен смисъл на това понятие?
        Днес е ден за прослава на нашите родни небожители, на нашите отци и майки по род и вяра, които са засвидетелствували и свидетелствуват, че нашето потекло е от небето, че човекът е истински човек само когато живее с Бога, само когато знае и чувствува, че „нашето живелище е на небесата“ (Фил. 3:20), по думите на Апостола; когато знае и чувствува, че целта ни е да се онебесим, като се храним с небесния хляб, слязъл на земята, за да ни насища с Божията правда, с Божията истина, с Божията любов.
        Ала бърза днешният човек, бързат нашите сънародници. Втурнали са се да сеят тление, за да пожънат най-подире смърт. Огледайте се наоколо, погледнете нашия столичен град — тътне, бучи, гъмжи, бърза. Напрежение, суета, разплуто безсрамие, издевателство над човека, над човешкото тяло. Няма ни време, ни място за българския Великден. Погледнете другите градове, вижте обезлюдените села. Почти на всяка крачка едно и също. Навред български Велики петък. Храмовете са самотни и тъжни. По нечие безхаберие кръстът на единия от куполите на храма „Св. великомъченик Николай Софийски“ в самия център на столицата, е килнат , тъжно сведен сякаш надолу към града, тънещ в разпад, разруха и разврат. Тягостна гледка.
        Има ли надежда в този български Велики петък? Има ли надежда за духовно освестяване, за възкресение? Или гледката ще става все по-безотрадна? Само на около двеста метра от храма “Св. Николай Софийски” се намира мястото, където великомъченикът е пострадал за Христа. Запуснат малък параклис, занемарен двор. Унило, тъжно ти става, когато гледаш. И все пак, има ли надежда?
        Съвсем наскоро на улицата към мен се приближи един мъж, около четиридесетгодишен, слаб, с цигара в уста, измъчено лице, и ме попита: “Отче, къде служите?” Отвърнах: “В София”. Човекът рече: “Молете се за моята съпруга!” и назова името ù. Срещата ни стана в непосредствена близост до една от софийските болници. Подканих го да запише имената – нейното, неговото, на децата им. Той го стори, подаде ми листчето, не обясни повече нищо, не спомена дори каква е болестта на съпругата му. Но последните му думи бяха като изплакване, от дълбочината на сърцето: “Моля Ви, молете се за нея!” Тези слова ме разтърсиха така силно, че аз няколко мига не можах да дойда на себе си. Те извираха наистина от последните дълбочини на тази страдаща душа. Ето къде е надеждата на българския Велики петък. Ала няма труженици на нивата (срв. Мат. 9:37, Лука 10:2). Няма кой да достига до тия дълбочини на човешките души — объркани, притискани, страдащи и все така трескаво бързащи. Няма кой. Защото всеки се е впуснал в този стремглав поток, за да гони мимолетното, преходното, това, което неизбежно един ден ще се изплъзне из ръцете ни.
        Не зная дали повече ще срещна този човек. Но вярвам, че има и други такива като него. Не зная дали посещава Божия храм, нищо не зная. Зная само едно, че в неговото сърце несъмнено живее залогът за Възкресението, залогът, който единствен може да ни изведе от българския Велики петък към българското Възкресение.
        Какво повече да речем? Простете ни и ни помогнете, наши родни небожители. Молете Христа за нас, за умъртвелите българи, за духовните мъртъвци във все още живи тела. Молете Го да ни възкреси, та да оживеем в Него и за Него, да оживеем за небесната правда и за вечния живот, сега и всякога и във вечни векове. Амин.


Към главната страница | Съдържание
. Православна беседа. При препечатване на материали посочването на автора и на pravoslavie.domainbg.com е задължително. Ако желаете да получавате известия за новопостъпили четива, пишете ни! Вашите отзиви можете да оставите тук.