Триадицкий епископ Фотий

Словото на нашите души


По думите на един духоносен мъж, възлюбени, «eдна е вечната сила, която веднъж е оживила падналия свят, която навеки го е оживявала при паденията му, която вечно ще го оживява и възражда; силата, която е същата вчера, днес и утре — това е словото Божие. Силно е словото като гръм. То поразява грешника, то е балсам за болния и потиснатия, противоотрова за развратния и предупреждение за богатия. Велика е наистина и неизпитана тайната на словото. О, братя мои, ние нищо не можем да прошепнем тук, на земята, което да не чуят небесата.» (1)
   В тези слова се съдържат истини за словото, които ние или не знаем, или пък ако ги знаем, недооценяваме ги. Всеки един от нас и всички ние изричаме несметен брой думи. Думи, които на Страшния Христов съд ще се върнат към нас, ще си ги припомним всичките и по думите на Спасителя според словата, които ние сме произнесли, ще бъдем съдени. За всяка празна дума ще бъдат съдени човеците (Мат. 12:36) – казва Господ Иисус Христос в Евангелието.
   Преди да приеме Христовата вяра славянският род е тънел в тъмнината на езичеството. Неговото слово е било грубо, тъмно. Неговото слово е било обезсловесено, защото всяко слово е дотолкова словесно, доколкото отразява истината, разкрита ни от Предвечното Въплътено Слово – нашия Господ Иисус Христос. Днес ние живеем във времена на едно цивилизовано варварство, на новоезичество, което все по-застрашаващо губи усета за словесността на словото. И как да не я губи, когато съвременното човечество не ще и да знае за Предвечното Слово, не ще да чуе Божието слово. Може би някои го слушат, но малцина — малцина го чуват, малцина и от тия, които дори са призовани да проповядват това слово. Страшните рани в тялото на Църквата днес свидетелствуват с най-голяма сила за това, до каква степен не само човечеството, но и именуващите се християни сме се отдалечили от словото Божие, отдалечили сме от светлината и благодатта на Предвечното Слово, които ословесяват всяко истинно слово — всяко истинно, отговорно човешко слово. Разпадът в словото днес отразява разпада и разложението в душите човешки. В това отношение ние сме неизмеримо по-груби, неизмеримо по-първични от людете, живели до Христа и не познават Христа.
   Много са примерите от древните цивилизации на изключително отговорно отношение към словото, към човешкото слово. Наистина тяхното слово е било покрито с мрак и все пак тук-таме са просветвали искрици от светлината на Предвечното Слово, Което откакто свят светува промисля за всекиго и за всички. Небрежието към словото, гаврата със словото, която се шири днес, е непозната в такива древни култури като египетската и китайската например. Ние, които сме получили най-драгоценното, което небето ни е дало — словото на Живия Бог — сме разтляли, обезобразили човешкото слово до пределна степен. И пак подчертавам, това говори за степента, в която са обезобразени, разтлени душите ни. Ето в какво време живеем ние. Истината е, че колкото по-близко е човек до Христа, до въплътеното Слово, толкова по-внимателен, по отговорен е към словата, които изрича. Духовното бодърствуване, за което говорят светите отци, изисква крайно вътрешно внимание към всяка зараждаща се в душата мисъл и към всяка дума, към всяко слово, което въплъщава мисълта. Ето, че отношението към словото днес е един от белезите на отстъплението, за което говорим, дотолкова (ще подчертая пак), доколкото словата ни отразяват душата ни, нейното състояние.
   Докъде ще стигне обезсловесяването на словото, издевателство над словото, гаврата със словото? Не знаем. Но ние трябва да бъдем особено внимателни и да бдим над себе си, над словата, които изричаме. Словата наистина отразяват, въплъщават мислите, съвестта, сърцето ни — във всяко наше слово сме ние самите. Ето защо (пак напомням), на Страшния Христов съд ние ще дадем отговор за всяко изречено от нас слово. Разбираемо е, че във времето, в което живеем, не е възможна истинска почит към делото на светите братя, защото колцина осъзнават същината на това дело, колцина могат да се приобщят към висотата, красотата, истинността на словото? Тежи, неизмеримо много тежи, когато люде призвани да бъдат свидетели и служители на въплътеното Слово, продължавайки апостолското служение на Църквата, сквернят свещеното Божие слово и свещеното църковно слово. Да говориш, да възвестяваш Божието слово и мигове след това да се връщаш към своето обезсловесено слово, да лъжеш, да мамиш, да лукавствуваш — това е наистина тежко, пределно тежко. Колцина днес и духовни лица, и богослови привеждат Божието слово, привеждат словата на отците, тъкат със словата на истината обезсловесено, лъжливо, нечестно слово, извиращо от души, изневерили на Христа. Безкрайно тягостно е, когато слушаш или четеш такива слова, и усещаш, че словото Божие — свещеното църковно слово — е фасада, зад която се крие неискреност, ловкост, обиграност, нечестност, лъжа.
  Великото дело на светите братя има и ще има своите истински следовници и до свършека на времената. Но те все повече ще оскъдняват. Ала колкото и тъжна да е тази картина, победата ще бъде наша. Победата ще бъде не моя, ваша, твоя, победата ще бъде на Предвечното Божие Слово, победата ще бъде на нашата вяра и тя ще бъде моя, твоя и наша дотолкова, доколкото ние сме се приобщили вътрешно към тази вяра, доколкото тя е пулс на нашия вътрешен живот, доколкото сме се приобщили чрез благодатта на Светия Дух към Въплътеното Слово, към нашия Спасител. И нека да не забравяме, че мерило за тази приобщеност е собственото ни слово. Какво е то, напоено ли е то с истина, отговорност, трепет, страх Божий или е дръзко, непочтено, приличащо на обезсловесеното слово, на поруганото слово, което днес срещаме вред около нас?
  Радостта от днешния празник е в това: да се върнем, да имаме решимост — светла като светлината на днешния празник — да се върнем към първоизворите на нашето родно, славянско слово, отразило вечното Божие слово, да се върнем към онова слово, което преди толкова столетия светите равноапостолни братя Кирил и Методи вляха в сърцата, умовете и душите на славянския род. Амин.


От редакцията на ПБ: Проповедите се поместват така, както са записани върху аудиолента. Заглавията са дадени от «Православна беседа». В редактиран вид проповедите ще бъдат отпечатани в следващите томове на поредицата «С перо и слово».

Бележки

* Проповед, произнесена в храма «Св. св. Кирил и Методий», гр. Благоевград, на 24 май (11 май, ст. ст.) 2004 г.
1. Светител Николай Велимирович. Мисли за Бога и за човеците. (Събраните съчинения на светителя постепенно се публикуват в интернет на страницата Дела владике Николаја на Мрежи) >>>

Допълнителни четива и препратки

Тежината на словото. По случай 510-годишнината от отпечатването на първата славянска книга на Балканския полуостров в Цетина, 1494 г. // П. Тодоров. Ризница на духа и дрипа на позора. Черти от духовното и светогледно значение на българския език за народа ни. Неговото състояние днес. //


Към главната страница | Съдържание

. Православна беседа. При препечатване на материали посочването на автора и на pravoslavie.domainbg.com е задължително. Ако желаете да получавате известия за новопостъпили четива, регистрирайте се в нашия Открит каталог! Вашите отзиви можете да оставите тук.