Триадицкий епископ Фотий

От човешките пътища към пътя на спасението


   Предвечното Слово стана плът, т.е. стана Човек, за да ни покаже на нас, людете, какъв път трябва да изминем на земята, да ни покаже какво ни очаква след като изминем тоя път.
   Днес Спасителят въздига човешката природа, възнася я над земята, над времето и пространството и я въвежда във вечността. Нещо повече, въздига я над сътворената вечност, над ангелския свят, до самия Престол на Живоначалната Троица, въздига не само душата, въздига и тялото. Ето я целта на човешката душа, на човешкото тяло; ето я целта на човешкото същество – да извърви своя път към Бога, да стане човек бог по благодат. Ще припомня думите на св. ап. Павел: Бог, богат с милост, ни обикна с такава любов, макар и да бяхме мъртви поради прегрешенията, че ни оживотвори в Христа, възкреси ни с Него и ни възнесе на небесата с Христа Иисуса (Еф. 2:4-6). Ето го пътят, ето я целта на всички люде и на всеки един човек. Всичко каквото е сторил Господ Христос, сторил го е за нашето спасение. Той затова дойде на земята, роди се, възкръсна и се възнесе на небето, за да живеем ние непрестанно с Него и в Него; за да се очистваме непрестанно от всичко нехристово, от всичко греховно, от всичко страстно, от всичко бесовско. Този е нашият път, извървян първом от Самия Богочовек Христос. Да можехме да осъзнаем с целия си ум и да почувствуваме с цялото си сърце, че извън тоя път всичко е безпътица.
   Безбройни са човешките пътища, понеже са безбройни човешките цели; безбройни и премрежени са човешките пътища — тъжна, безизходна плетеница. “Човешките пътища са като мрежа, — изрича светител Николай Велимирович — по която търчат бегачи цял ден , за да се върнат на старото място”. Безбройни са наистина друмищата на нашите мисли. Те ни водят от мисъл към мисъл, и всички тия мисли не знаят извън себе си ни цел, ни път. Защото започват от земното и отново се завръщат при земното. Ала Апостолът отново ни зове: Стремете се към това що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното (Кол. 3:1-2). Небесното е целта, а целта показва пътя, както светлината показва слънцето. Затова Господ Иисус Христос живя сред нас, затова се въплъти, затова се възнесе, за да стане Сам път към Себе Си, път за всички човеци и за всяко едно човешко същество. Но за да вървиш по тоя път са нужни не само нозе, потребно е да вървиш по него и с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум. И още нещо: за да вървиш с Христа — с Пътя, с Истината и с Живота, — трябва да се отречеш и от нозете си, и от душата си, и от сърцето си, и от ума си. Тогава Сам Господ ще те поеме върху Своите нозе, в Своята душа, в Своето сърце и в Своя ум. Ето така ние можем да живеем с Христа и в Христа. Така можем да вървим по пътя, който е Сам Христос Господ. Този път не се намира, не се показва, този път се ражда в душата на човека, когато в нея се раждат животът и истината. Едва тогава ние можем да поемем по този път, истински, всецяло и докрай да поемем по него, без да се обръщаме в страни, без плахо и неуверено, малодушно и маловерно да поглеждаме назад. Този и само този е пътят, който води нагоре, води от земята към небето, от времето към вечността, от нашия бесочовешки земен ад към Христовия небесен рай. Единородни Сине и Слове Божий, помилуй ни, и ни поведи към Себе Си!


От редакцията на ПБ: Проповедите се поместват така, както са записани върху аудиолента. Заглавията са дадени от «Православна беседа». В редактиран вид проповедите ще бъдат отпечатани в следващите томове на поредицата «С перо и слово».

Бележки

* Проповед, произнесена в храм «Успение на Пресвета Богородица», гр. София, на 20 май (7 май, ст. ст.) 2004 г. — Възнесение Господне.

Допълнителни четива и препратки

 


Към главната страница | Съдържание

. Православна беседа. При препечатване на материали посочването на автора и на pravoslavie.domainbg.com е задължително. Ако желаете да получавате известия за новопостъпили четива, регистрирайте се в нашия Открит каталог! Вашите отзиви можете да оставите тук.