Триадицкий Епископ Фотий

ВЕЧНАТА ЖАЖДА

"Иисус ù отговори и рече:...който пие от водата, която Аз ще му дам, той во веки няма да ожаднее." (Иоан. 4:13-14)

Човек усеща много жажди: жадува тялото му, жадува душата му, жадува духът му. Тялото е средище на телесния, физическия живот на човека, душата - на психическия му живот, а духът — на духовния, благодатния живот. Духът не е отделна трета субстанция в човека, а средоточие на най-висшите прояви на безсмъртната човешка душа — съвестта, съзнанието за Бога и копнежа за вечно богообщение. Тялото се задоволява с храна и питие, с облекло и жилище, с удоволствия от физически характер. Душата — с наука, просвета, техника, изкуство. А духът? — с Бога, съгласно думите на Псалмопевеца: "Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!" (Пс.41:2).

Човек може да води плътски, душевен и духовен живот. Ако той води само плътски живот, всички започват да го презират, и то не защото задоволяването на телесните потребности е грях, а защото всички чувствуват, че човек е създаден за нещо по-висше. Още древните казвали, че човек яде, за да живее, а не живее, за да яде. И душевният човек не е образец на истински човек. Безспорно той е едно стъпало по-високо — занимават го наука, техника, различни видове словесно, изобразително и музикално изкуство. Но той си остава пленник на греха, защото науката и изкуството не могат да го възродят за добродетелен живот и да го направят годен за Царството Небесно. Световно известният поет Гьоте притежавал гениални дарби и способности, но бил пълен с пороци в личния си живот. Той е най-висш представител на душевен, но не и на духовен човек. Наистина душевният човек може да извърши понякога и нещо много добро. Но той не е в състояние да разгори в себе си решимост непрестанно да служи на доброто, според указанията на Словото Божие — не за един ден, за един месец или за една година, а за цял живот. На този подвиг е способен единствено духовният човек. Ето защо само той е съвършен образец на истински човек. Духовният човек живее в Бога, с Бога, за Бога. А такива са истинските православни християни, такива са особено светците. Вижте св. Серафим Саровски! Какъв съвършен човек! Каква любов към Бога и ближните бликала от неговото благодатно сърце! От сутрин до вечер се нижела върволицата от хора пред килията му, а св. Серафим посрещал всекиго любвеобвилно, като роден брат, с думите: "Радост моя!" Благодатта видимо озарявала чудния Божи угодник. Той бил жилище на Светия Дух. Затова винаги сияел в пасхална радост. Как е постигнал това? С много борби, с подвиг, молитва, пост и покоряване плътското на духовното. Св. Серафим постоянно жадувал за Бога и се насищал с Бога. Затова станал толкова благодатен, толкова духовен.

Разбира се и духовният човек има своите телесни и душевни потребности и ги задоволява. Само че у него те не са господствуващи, а подчинени, урегулирани. Затова духовният човек е тъй хармоничен.

Но често слушаме да казват, че на този свят щастливи били само тези хора, които чрез всевъзможни начини и средства достигат до охолен живот, до добро място в обществото. Малцината пък верни на Божия закон били нещастни и непрестанно пиели от горчивата чаша на скърбите и униженията.

Но ще запитаме: кой човек е истински щастлив — плътският, душевният или духовният? Да надзърнем в домовете, дето всичко има в изобилие. Дали щастието е у богатите, нахранените и добре облечените? -Не! Там има само задоволеност, но не и истинско щастие. Или пък то е у невярващите в Бога учени, лекари, художници и поети? Не! Там има творческа напрегнатост, постижения, разочарования, но не извиращо от глъбините на сърцето действително и трайно щастие. То е само у духовните люде, у светците, у тези, които жадуват за Бога и Го намират.

А духовни могат да бъдат и богати и бедни, и учени и прости, стига да търсят от все сърце Бога. От повестите за живота на светците знаем, че никой светец не се е чувствувал нещастен дори и в най-мизерни условия да е живял. Мнозина подвижници прекарвали живота си в пустини, в пещери, без удобства, а тиха небесна радост сияела в сърцата им. Изпълнени с любов към Бога, те възкликвали заедно с Псалмопевеца: "А с Тебе ли съм на земята, нищо не искам!" (Пс.72:25). Мъчениците в затворите пеели, сред страданията прославяли Бога. Езичниците се учудвали: "Каква е тая сила, която кара християните с усмивка да страдат, с песен да умират и да прощават на мъчителите си?"

Никой светец не се е окайвал, нито при безизходица е свършвал живота си със самоубийство, защото е намирал изход в Бога. Духовните люде не губят своя вътрешен мир дори и тогава, когато не могат да задоволяти най-обикновените си телесни потребности. И обратно. Плътските и душевни хора нямат мир дори и тогава, когато са преситени и задоволени. Те винаги са недоволни, все търсят. "Търсят и намират, но като намерят търсеното, хвърлят го разочаровани и отново започват да търсят, за да захвърлят и онова, което ще намерят" (Еп. Теофан Затворник).

Човешкото сърце е бездна, която само Бог може да запълни. Блажени Августин, който отначало живял плътски и душевен живот, когато най-сетне стигнал до духовния, се обърнал към Бога с думите: Нашето сърце е неспокойно, докато не намери успокоение в Тебе."

Каквито и води да пием, няма да утолим завинаги жаждата си. Само ако пием водата, която Христос дава, во веки няма да ожаднеем.

Прочее на кое стъпало сме ние? Ако смятаме, че само с веществена храна и питие можем да се задоволим, намираме се на степента на безсловесните.

Ако жадуваме за наука, знания и изкуства, издигаме се много по-високо. Всичко това може да бъде и полезно за земния живот. Но то не може да ни подготви за вечния живот. Спрем ли тук, ще преминем отвъд като духовни слепци и роби на греха.

Само ако търсим от сърце Бога, ставаме истински духовни човеци. Да пием от водата, която Спасителят Христос дава! Да вкусим колко е благ Господ! Тогава во веки няма да ожаднеем.


. Православна беседа. При препечатване на материали посочването на автора и на pravoslavie.domainbg.com е задължително. Ако желаете да получавате известия за новопостъпили четива, пишете ни!