Традицкий епископ Фотий

САМО ВЕРНОСТТА КЪМ ХРИСТА ЩЕ НИ ЗАПАЗИ ОТ ПЕЧАТА НА АНТИХРИСТА


Слово, произнесено в храма «Св Йоан Рилски и всички български светци» в Неделя месопустна, 1/14 02 1999 г.

        Една седмица преди началото на Великия пост, възлюбени, светата Църква ни припомня Христовите слова за Страшния Съд. Притискани от грижи, потопени в потока на ежедневието, задъхани от забързания ритъм на изтичащото столетие, ние много рядко се сещаме за съда Божий, пред който ще застанем всички без изключение. Дори знанието ни за това, че предстои да умрем и да се явим пред Господния съд, е бледо, вяло, много трудно и много рядко достига по-навътре до сърцето. Живеейки с ритъма на този скоропреходен свят, ние много рядко съзнаваме, че всеки един изнизващ се миг кове нашата вечна участ. И в същото време немалко християни днес се питат с интерес, с безпокойство, дори някак с нездрава трескавост: «Кога ще дойде всичко това? Кога ще се сбъднат тези Христови думи? Кога ще настъпи великият и страшен Господен ден? Кога ще дойде Господ повторно?» Тъжно е, че това безпокойство, че тези питания рядко извират от сърца, предстоящи в трепет пред Господа. И тук ние се оказваме печално раздвоени. Ние живеем с ритъма на този свят. Непрекъснато сме стягани от рамките на неговата логика. Ние оставаме полухристияни — полуезичници в сърцата си и в същото време умът трескаво пита, умът иска да знае кога точно ще се сбъднат Христовите слова за края на света.
        Господ Иисус Христос отговорил на същия този въпрос, поставен от апостолите: «Кога ще бъде това и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?» (Мат. 24:3). Всъщност и на тях, и на нас Господ е оставил един единствен белег и едно единствено знамение за Своето славно второ идване на земята — кръста. Кръстът, който Господ възлага върху плещите на всеки един от нас. Кръстът, който всички живи човешки същества ще видят на небето, сияещ по-ярко и от слънцето, в деня, когато Господ Иисус Христос ще дойде повторно, за да извърши Съд с Божествена слава и с безчислено множество свети ангели.
        И все пак ние с тревога се питаме: «Кога ще дойде, кога ще настъпи това време?» Всички знаем, че пришествието на Спасителя ще се предхожда от идването на антихриста. Говорят се много неща за антихристовия печат, предлагат се различни тълкувания за тайнствения смисъл на числото 666. А колко малко са тези, които се отнасят към всички тия въпроси смирено, задълбочено, наистина духовно! Който знае, че числото на звяра, е, уви, отпечатано в нашите сърца, той няма трескаво да се безпокои и да чака всяко едно ново преиздаване на документи и паспорти, а ще насочи цялото си внимание, за да заличи този печат, ето тук, в сърцето, където той е зловещо отпечатан.
        Навярно малцина православни знаят, че това трескаво безпокойство и тези питания: «Какъв ще бъде този печат? Навярно това ще бъде последната дума на техниката, ще бъде някакъв чип?», — идат от протестантски текстове и от протестантски богослови. Това не е заредено в недрата на Православната Църква, най-малко в богословието на светите отци. Истината е обаче, че ние не знаем, в какво точно ще се състои печатът на антихриста. Дали това ще бъде действително технически похват или пък ще бъде един от обредите на бъдещата световна лъжерелигия. Обред, който кощунствено ще имитира християнското миропомазване. Това ние не знаем. Но трябва да знаем едно. Абсолютно никакви външни действия и никакво външно предпазване не може да ни гарантира, не може да ни осигури верността към Господа. Полагането на този печат органично ще бъде свързано с нашата съвест и нашата воля. А ние не желаем да живеем в непрекъснато духовно напрежение на съвестта и в непрекъсната борба с греха — в напрежение на волята, за да бъдем отново и отново верни на Господа след всяко падение, да ставаме, макар и изпоранени, след всяка наша изневяра на Спасителя с чувства, мисли, слова и дела.
        Никакъв крясък, никакви партии против паспорти и цифри, никакви външни средства няма да ни спасят от печата на звяра. Нашата цел трябва да бъде да останем верни на светоотеческия дух, на Православното Предание. Нито един от светите отци не се впуска в подробни пресмятания и прибързани тълкувания за значението на 666 Прави го истеризираното, неспокойно, отдалечено от Христа в сърцата си човечество днес. За едни то е просто забавление, за други е наистина сериозен въпрос, при трети е израз на душевни заболявания...
        Най-трудно е човек да остане духовно трезв. И дяволът знае това. Ето защо безчислени са пътищата, по които той се стреми да ни откъсне от Христа. Да ни откъсне тъкмо от тази вътрешна вярност към Господа, вярност, която самите ние потъпкваме всеки ден. Ако ние не сме в състояние да послужим на нашия ближен с простота и любов, ако ние не сме в състояние да нахраним гладния, да посетим болния, да напоим жадния и утешим затворения, ние не сме в състояние да послужим на Христа. Следователно нашето място е отляво. Ако ние нямаме в себе си любов към ближния, ние просто нямаме Христа в себе си. Ето накъде трябва да бъде насочено нашето внимание. Вярност — истинска, дълбока вярност към Православното Предание в цялата му пълнота като слово, дух, живот и дела. Или с други думи вярност и любов към Христа чрез изпълняване на Неговите заповеди, на светоевангелските добродетели. Нека да не се заблуждаваме, на Страшния Христов Съд ще устои единствено смирението, ще устои истината, ще устои покаянието, ще устои любовта.

Господи, избави ни от всичко, което ни откъсва от Тебе! Амин.

Източник: сп. «Православно слово» № 3-4 / 1999, с. 34-35

 


Към главната страница | Съдържание
. Православна беседа. При препечатване на материали посочването на автора и на pravoslavie.domainbg.com е задължително. Ако желаете да получавате известия за новопостъпили четива, пишете ни! Вашите отзиви можете да оставите тук.