Слово на епископ Фотий на опелото на матушка игумения Серафима


       Възлюбени в Господа отци и братя, осиротели сестри на тая света обител, благочестиви християни!
        Предстои ни тежък миг, може би по-тежък от времето на целия ни земен живот. Предстои ни да се разделим телесно с нашата матушка игумения Серафима, с нашата родна майка, в най-съкровения, най-дълбок духовен смисъл на тия слова. Не ще виждаме вече свидния лик, не ще срещаме вече погледа, стопил толкова горест и скръб в стотици човешки души. Не ще чуваме гласа, гласа, проясняващ съвестта ни, пробуждащ усета ни към небесното, гласа, който стигаше право до сърцето…
        Mатушка игумения Серафима завърши своя земен път. Ала тя остава с нас.
        Между иконите в нейната килия стои малък надпис, старателно изписани на църковнославянски език с красивия почерк на приснопаметната мать Серафима, думи на св. ап. Павел от второто послание до коринтските християни: «Както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа» (2 Кор. 1:5). Изобилието от страдания за Матушка приключи. Сега тя приема — и ние вярваме в това — приема в пълна мяра утехата Христова.
        Остава живият пример, въплътил пулса на живото православно предание. Защото целият живот на Mатушка бе това — да съхрани в пълнота всичко, дори до последната Йота, що е получила от светител Серафим, и да го предаде нам.
        Сега започва нашият труден път към Матушка. Труден, защото ние нямаме вече утехата от непосредното общение. Остава ни единствено духовното общение. А то е същностното, защото всичко друго отпада или ще отпадне. Пред този трънлив и стръмен път ни е трудно, тежко ни е, както писа в писмо до нас православен наш брат, след като бе получил вестта за кончината на матушка Серафима: «Тъжно е, когато старите герои и героини си отиват; техните наследници с неимоверни усилия се стремят да живеят според мярката, която техните наставници са следвали сякаш почти без усилия.» Трудно ни е! Трудно ни е, защото имаме да преодоляваме много и много в себе си, което всъщност ни дели от духовното общение с Mатушка. Дели ни не смъртта. От това общение ни делят нашата себичност, дребнавост, страстите, греховете... Дано съумеем да ги надмогнем. Защото в противен случай не ще можем да съхраним общението, което толкова време хранеше духовно всички ни.
        Веднъж Mатушка сподели, беше твърде отдавна, че духовната връзка между нейните родители по плът — о. Андрей и матушка София — е била изключително дълбока и след като о. Андрей преминал във вечността, матушка София често повтаряла: «Сега всеки изминат ден ме доближава до о. Андрей». Блажени са тия от нас, които в съкровените глъбини на сърцето си могат да промълвят: «Сега всеки изминат ден ме доближава до матушка игумения Серафима».
        Да пребъде до свършека на вековете тая света обител, пазена от покрова на Пречистата Богоматер, под омофора на светител Серафим, закриляна и съгрявана от майчините молитви на матушка игумения Серафима! Амин.

юни 2004 г. Девически манастир „Покров на Пресвета Богородица“, Княжево—София


Към главната страница | Съдържание
. Православна беседа. При препечатване на материали посочването на автора и на pravoslavie.domainbg.com е задължително. Ако желаете да получавате известия за новопостъпили четива, пишете ни! Вашите отзиви можете да оставите тук.