Последна промяна:
2005-08-03 9:52

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Бог и неговите пратеници — Апостолите

„Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите.
Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните“
(I Кор. 1:27).

Възлюблени!

Архимандрит Серафим (Алексиев)Странни са пътищата на Бога! Свърхразумни и непонятни за нас са Неговите начини на действие в тоя свят! Чрез онова, което Той върши с нас и то наглед противно на всяка логика, Той постига своите висши небесни цели. Неговият промисъл е винаги спасителен за нас, но Той нерядко среща едва ли не демоничното упорство, което човекът може да проявява по силата на дадената му свободна воля.

Нека разгледаме тия мисли по-подробно.

Неотдавна ние отпразнувахме великия празник в чест на Св. Троица. Какви възпоминания у нас изпълват съдържанието на този свят ден, наречен „рожден ден на Църквата“? — Необикновени! Божествени! Душеспасителни! На тоя ден, петдесети по ред след деня на Христовото Възкресение, над светите Апостоли, събрани в една Иерусалимска горница, се изля преизобилно благодатта на Св. Дух, за приемането на която Господ Иисус Христос цели три години ги подготвяше. На тоя ден Спасителят ги упълномощи да ръководят основаната от Него Църква и да разпространяват св. Евангелие по цял свят (Марк 16:15).

Нека и ние се пренесем сега в оная горница, дето верните ученици на Христа се бяха събрали на обща молитва (Деян. 2:1) и дето получиха — под вида на огнени езици — дивната и преизобилна Божия благодат (Деян. 2:3-4), която ги преобрази и ги направи от плахи — смели, от невежи — мъдри, от обикновени човеци — учители на човечеството в благочестието и духовния живот. И нека да запитаме Христовите ученици:

— Благоговейни мъже галилейски, какво възнамерявате да правите, след като получихте Божествената благодат на Светия Дух?

— Ние сме дошли тук — отговарят те, — за да изпълним заповедта на нашия Божествен Наставник: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал“ (Мат.28:19-20). Днес ние сме събрани, за да се разделим, изпратени от Св. Дух, да проповядваме Евангелието по всички краища на земята: едни в Мала Азия, други — в Атина, в Рим, в Египет, някои — в тънещите в езически мрак западно-европейски страни или при скитите.

— Но какво ще правите в тия места, дето живеят люде жестоки, злонравни, потънали в грехове, в пиянство и разврат, в крамоли и раздори и всякакви други пороци, към които са се привързали с цялата си душа и в които намират смисъла на своя живот?

Апостолите отговарят:

— Ще отидем при тях, за да ги увещаем да се откажат от любимите си слабости и грехове и да прегърнат едно ново учение, което им е още съвсем чуждо и което ще ги убеди да оставят злонравието си, да се откажат от пиянството и разврата, да се обичат едни други като братя, да не се карат, да не си отмъщават, а да си прощават взаимно. Над всичко това ние ще им проповядваме да обърнат гръб на досегашните си лъжливи богове, зад които се крият демони (срв. Пс. 95:5, по слав. превод) и да се обърнат към истинския Бог — Един по същество и Троичен по лица — и в името на този Бог да се откажат от досегашните си звероподобни нрави и да заживеят праведно и свято.

Но пред нас стоят и други, още по-трудни задачи. Ние знаем, че целият свят лежи в зло (1Иоан 5:19) и че е послушен на дявола. А ние искаме да завладеем за Бога тоя свят, подвластен на жестоки и силни тирани, които имат огромни армии и оръжия.

— Притежавате ли и вие подобни оръжия? — питаме ние. А св. Апостоли отговарят:

— Не! Онзи, Който ни праща на борба със злия свят, ни забрани да носим дори тояга в ръцете си (Мат.10:10).

— Тогава вие сте може би много на брой?

— Не! Ние сме само дванадесет души.

— Странно! Как ще излезете тогава срещу многохилядните армии? Може би вие разчитате не на силата си, а на знанията си?

— Не! — отвръщат Апостолите. — Повечето от нас са прости рибари.

— Тогава може би вие разчитате на богатствата си? Защото и парите са сила, и то огромна сила в тоя свят! Може би разполагате с много злато?

— И това не! — Отговарят Христовите ученици. — Спасителят, Който ни праща да завладеем света ни поръча: „Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си“ (Мат.10:9).

— Но може би вашето тайно учение ви е научило на такава жестока разправа с враговете ви, че вие всявате ужас сред околните и те от страх ви се покоряват?

— Не! — възразяват Апостолите. — Нашият Божествен Учител ни даде чудотворна сила, но не за да отмъщаваме на враговете си, а за да проявяваме към тях любовта си, да им прощаваме и с добро да ги привличаме. Той ни каза: „Аз ви пращам като овци посред вълци“ (Мат. 10:16).

— От вашите отговори нищо не разбираме — казваме ние с недоумение. — Тоя свят се крепи на насилието, а не на любовта към враговете. Вие пък сте заобиколени с толкова врагове! Как смятате да ги победите? Кой ще ви помага?

— Ние разчитаме не на човеци, а на Всесилния Бог! — твърдо отговарят Апостолите. — В Псалтира е казано: „Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение. Излиза духът му (при смъртта — в ск. м.), и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли. Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов, и чиято надежда е у Господа, неговия Бог, Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях“ (Пс. 145:3-6). Ето на Кого ние разчитаме! Ето на Кого възлагаме всичката си надежда! В името Божие и с подкрепата на Св. Дух ние ще проповядваме на всички, обаче към нас ще се присъединят само онези, които се вслушват в словата на истината. „Който е от Бога, той слуша Божиите думи“ (Иоан 8:47). А оня, който е избрал сатаната за свой господар, той ще продължава да се подчинява нему и нему да служи като покорен роб, както е казал нашият Божествен Наставник: „Всекой, който прави грях, роб е на греха“ (Иоан 8:34). Ала ние ще призоваваме всички, дори и ония, които доброволно са се предали във властта на греха, като ги подканваме да оставят гибелните си пътища, водещи към ада, и да тръгнат по тесния път, водещ към вечния живот (Мат.7:14).

— Но вашата проповед, толкова чужда на света, може да озлоби още повече вашите силни врагове, които сатаната ще подучва да ви гонят! Ако вие бъдете хванати, съдени, мъчени и накрая убити, задето проповядвате Небесния Цар — Иисус Христос, каква ще бъде тогава ползата от вашата проповед, поради която животът ви е в постоянна опасност? Вие всеки ден се подлагате на гонения и мъки и дори може да умрете като престъпници, без да сте се насладили на радостите на тоя живот?

— О, ползата е огромна и за нас, и за всички човеци, прегърнали нашата свята вяра! — възкликват Апостолите. — Като се окажем верни войници на Царя на царете, ние, а заедно с нас и ония, които ще повярват на проповядваната от нас Божествена истина, ще станем поданици на Бога и ще наследим Неговото Небесно царство. Но и в този живот, сред бушуващото зло, ние сме по-радостни от нашите гонители, защото нашата съвест е спокойна, а тяхната постоянно ги тревожи. Ние помним всякога, че в тоя свят всичко е временно, че и най-приятните мигове отлитат, превръщайки се в сън. А в бъдещия живот, който ни е обещан след смъртта, ние ще наследим заедно с ония, които ни последват, такива блага, каквито око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не са идвали (I Кор. 2:9). Тези блага не са като земните. Те не само не се свършват, но всеки миг се увеличават. Верният на Бога се усъвършенствува чрез изпълняване на Божиите заповеди и от роб на греха става раб Божий по благодат, като се освобождава от дявола навеки. За такъв човек един от нас ще пише по-късно, озарен от Св. Дух: „Който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него..., той ще бъде блажен в действията си“ (Иак.1:25). Каквото добро и да върши християнинът за Бога и за ближния си, той ще изпитва радост, защото доброто е рай, който започва още тук на земята. Това е раят на чистата съвест. А злото е ад, ад на греховността. И този ад не е нищо друго освен предверие на вечните мъки, очакващи неразкаяните грешници след смъртта.

Всеки искрено повярвал в Христа ще бъде при немотията си — богат, сред гоненията — победител, в съблазните — властелин и в безприютността си — цар! Той няма да се бои от никого освен от Бога и не ще се страхува от нищо, освен от това най-голямо зло — да загуби Божията благодат. Страданията в сегашното време ще му се струват нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас (Рим.8:18) в бъдещия живот. За такъв човек животът ще бъде Христос, а смъртта — придобивка (Фил. 1:21).

Ето, към това се стремим ние — завършват св. Апостоли. — Тази вяра, запечатана в сърцата ни, се превърна в наше дихание, в наш живот, в наша плът и кръв. Сега ние вече знаем за какво живеем, защото за нас е ясно, че живеем ли или умираме — Господни сме (Рим.14:8).

Възлюблени, чувствувате ли какви велики духовни блага е дал Бог на св. Апостоли? Ние не сме, разбира се, като дванадесетте дивни ученици на Христа, нито сме особени избраници Божии, каквито са били те. Но и ние можем да постигаме смисъла на своето кратко земно съществувание, като станем подражатели на Апостолите в тяхното всепредано служение на Христа и на ближните си.

Днес светът гледа на православния духовен живот и най-вече на монашеството като на безумие. При нашата беззащитност ние, ревнителите на Православието, сме като че ли най-слабите между всички хора от всички звания и съсловия на обществото. Но колкото и немощни да сме, ако се каем ежедневно пред Бога и изпълняваме Неговите заповеди, ние можем да побеждаваме дори самия сатана, тоя силен дух на гордостта и злото, стига само да придобием истинско смирение. От светите Отци, най-добрите познавачи на духовния живот, ние знаем, че в борбата си с вярващите в Христа дяволът не може да понесе само едно — смирението!

Ония измежду хората, които осмиват нашата вяра като безумие и слабост, се оказват в прехвалената си „мъдрост“ в края на краищата по-безумни от привидно безумните, и по-слаби от „слабите“ наглед вярващи. Защото Бог погубва мъдростта на мъдреците и отхвърля разума на „разумните“ (I Кор. 1:19). Невярващите люде градят цялото си бъдеще върху песъчливата почва на лъжовния земен живот. Когато обаче минем през вратата на смъртта, за да се явим пред Бога, най-справедливия Съдия, и застанем пред Него, тогава ще проличи кой е бил мъдър и кой — безразсъден, кой е бил слаб и кой — истински силен.

Който желае, може да ни се подиграва. Но ние нека стоим твърдо и непоклатно в редиците на „безумните“ и „слабите“. Сам Христос, Царят на смирението, е бил между осмиваните и отхвърлените. Той и нас учи на небесната мъдрост, която гласи: „Което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога“ (Лука 16:15).

И св. Апостоли били считани за измет на света (I Кор.4:13). Осмивани като пияни (Деян. 2:13) и като луди (Деян. 26:24), те спокойно приемали това, защото добре знаели в Кого са повярвали (2Тим.1:12). Затваряни в тъмници, бити с тояги и замеряни с камъни (Деян. 11:25), те много пъти са бивали на крачка от смъртта, но това не ги е тревожило, а напротив, радвало ги (Деян.5:41), защото ги приближавало до тяхното освобождение и до изпълнението на тяхното желание да бъдат с Христа (Фил.1:23). И при най-тежки изпитания те не се отказвали от своята свята мисия — да живеят според Евангелските заповеди и да проповядват Христовото благовестие на всички, дори на враговете си.

Блазе на ония вярващи, миряни и монаси, които подобно на св. Апостоли останат верни на Христа, особено при идващите страшни изпитания. Но така верни могат да бъдат само тези, които са отхвърлили суетните примамки на тоя свят — славата, богатствата и земните наслади, и които ще направят за свой девиз в живота си премъдрите думи на св. Ап. Павел: „Иска ли някой да бъде мъдър..., нека стане безумен, за да бъде мъдър (I Кор. 3:18), защото онова, що е безумно у Бога е по-мъдро от човеците, и онова, що у немощно у Бога, е посилно от човеците“ (I Кор. 1:25). Амин.

Православно слово, бр. 7, юли 1993 г., стр. 1-4


© Православна беседа — При използуване на текстове или части от текстове позоваването на “Православна беседа” (pravoslavie.domainbg.com) е задължително!