Протойерей Лев Лебедев

ДУХОВНАТА СЪЩНОСТ НА СЪВРЕМЕННАТА ПРОМИШЛЕНОСТ


Съвременната промишленост!... Колко възторжени и колко враждебни думи се чуват по неин адрес! Колко удобства, но и колко проблеми, колко грижи носи тя днес на човечеството! Един от най-острите проблеми е екологическият — как да се намали вредното въздействие на промишленото производство върху околната среда и върху човека.
        Очевидно е, че преди да се заемем с решаването на тази задача, трябва първо да си изясним с какво имаме работа, какво представлява съвременното производство по своята духовна същност.
        Погледнато общо и като че ли отстрани, това производство разкрива пред нас картината на един полуфантастичен кошмар. Подобно на гигантско желязно чудовище промишлеността пълзи по лицето на земята, разраства се все повече и повече, като поглъща по пътя си всичко полезно и здраво — земята, недрата и енергията ù, водата, въздуха, умовете, душите и здравето на хората, а бълва навън огън, дим, отрови, които погубват всичко живо! Удобствата, които това чудовище е способно да създава, далеч не запълват екологическите загуби. Нещо повече —този комфорт, сам по себе си е източник на допълнителни бедствия: хиподинамика (обездвижване) и свързаните с нея сърдечносъдови, нервни и други заболявания, така характерни за жителите на големите градове. Меката мебел, удобната кола, телевизорът, водопроводът, централното отопление и др. подобни, създават илюзорната представа за благополучие, което струва скъпо на човека, защото все повече го лишава от естествения физически труд и от движението, от потребността да общува със себеподобните си.
        В същото време огромно множество хора, особено в големите центрове на развитите страни, попадат в пълна зависимост от промишлеността. Работата в нейните предприятия и учреждения е за тях единственият източник на доходи. Затова, ако това желязно чудовище бъде спряно дори за един час, то това би подхвърлило на големи бедствия стотици милиони хора. Налага се да се съобразяваме и със свободната воля на хората, които предпочитат комфорта пред здравословния начин на живот, без да се замислят за деградирането на потомците си. И все пак, доколкото дори у привържениците на „земния рай“ днес все повече нараства тревогата от пагубното въздействие на промишлеността върху околната среда, необходимо е поне да обясним какво всъщност представлява тя.
        Цялата икономическа система на развитото промишлено общество поразително наподобява жив организъм. Създателите на различните двигатели и движещи машини, инженерите и икономистите, обмислящи най-рационалното организиране на заводите, разположението на цеховете, взаимодействието на съвместните предприятия и отношенията с партньорите, като правило никога не се замислят по образа на какво подреждат всичко това. Ако обаче мислено се издигнем над емпиризма и обхванем общата панорама по-нашироко, добре ще видим, че съвременната развита промишлена система на една голяма индустриална държава има свой „мозък“ (висши управленчески кръгове), има „нерви“ (системите за свръзка, за предаване на информацията), има дори своего рода „душа“ (банково-финансовата система), има „кръвообращение“ (транспортирането на стоки и други форми на „обмяна на веществата“) и т.н. Наблюдателят с удивление ще открие, че промишлената индустрия на развитото общество, създавана като че ли стихийно в продължение на много десетилетия и дори повече — в продължение на век и половина — се е оформила по образа на развит жив организъм. И то не какъв да е, а именно на човешки организъм.
        Как и защо е могло да стане това?!
        Да отговори на този въпрос напълно удовлетворително може само богословието. Бог — Творецът на света сътворил човека по Свой образ и подобие (Бит. 1:26), а следователно, в частност, със способността и потребността за относително самостоятелно творчество.
        Наистина човек, за разлика от Бога, не може да твори „от нищо“. Той използува вече създаденото от Твореца на света. И това се отнася не само за основните суровини на производството, но и за целия комплекс от условия, при които то се осъществява, и накрая за вътрешните закони на самото творчество, най-вече законите на човешкото мислене, на човешката логика, които също са дадени на човека от неговия Създател — Бога.
        Закономерен е тогава въпросът: защо за човека е толкова мъчително и трудно да твори, защо допуска толкова грешки, защо твърде много дори най-сполучливи решения, които ни се струват безпогрешни, в по-нататъшното си развитие и прилагане довеждат до пагубно влияние върху околната среда, до заплахата от обща, глобална екологическа катастрофа?
        Навярно всичко би било добро и прекрасно, ако творящият човек се намираше в състояние на духовна чистота, на безгрешност, в нерушимо лично единение с Бога, в съюз на любов и съгласие, в какъвто той е бил при сътворението му по Божий образ и подобие! В такъв случай всичко създавано от човека щеше да бъде също толкова чисто, безгрешно и следователно — безвредно за заобикалящия ни свят и за самия човек, и дори нещо повече — полезно и благодатно.
        Но бедата е в това, че в резултат на грехопадението човекът загубил благодатното си единение с Твореца, човешката природа се повредила. Божият образ в него не изчезнал, но станал силно помрачен, изкривен. Помрачило се и се повредило съзнанието на човека, неговият начин на мислене. В човека, в неговата душа и съзнание, започнали да действуват богопротивните и човекоубийствени сили на дявола и неговите зли духове.
        Затова в днешно време човекът макар да не е изгубил напълно Божия образ в себе си и да изпитва потребност от творчество, но бидейки повреден от греха, в повечето случаи създава съвсем не това и не така, както би следвало да бъде, като не може да си даде сметка за всички последствия от своето творчество.
        Оттук вече добре се вижда, защо съвременната промишленост, която естествено и закономерно се оформя по „образ“ и по „подобие“ на падналия, грешен човек, е по-скоро едно чудовище, погубващо заобикалящия го живот (в това число и човешкия), отколкото полезно и добро средство. Промишлеността в днешно време (или, както е прието да се казва, — цялата техносфера) представлява нещо като гигантски многосъставен и многосложен човекоподобен робот. Този огромен робот, за разлика от малките роботи, изглежда, че няма определена „програма“ и затова е като че ли неуправляем.
        Може би сега, в наши дни, когато напълно се разкри пагубността от действията на този супер-робот, хората ще се постараят да се научат поне отчасти да управляват неговите движения, за да се прекрати или поне максимално да се намали тяхната разрушителност.
        На пръв поглед за това може да съдействува международната интеграция в икономиката. Ние живеем в такова време, в което икономическите системи на отделните страни се сливат пред очите ни, съединяват се в един общ световен механизъм, което позволява неговото действие да се регулира от един или няколко немногобройни центрове.
        Обаче точно тази глобална интеграция на промишленото производство крие в себе си немалка опасност. Всичко ще зависи от това, в чии ръце ще се окажат (или вече са се оказали) центровете за управление на световната икономика. Неслучайно подчертахме, че развитата промишлена система, която е подобна на жив човешки организъм, сама по себе си съвсем не е организъм, а именно механизъм, който може да действува само при непрекъснатото участие и въздействие на хора. Условно оприличихме на негова „душа“ механизма на банково-финансовата система. Тук съзнателното и несъзнателното въздействие на хората се разкрива с особена сила и има последици, които определено водят твърде надалеч. Същинското начало, основата на съвременната финансова система е „процентът“, обикновеният лихвен процент! В опростен вид това изглежда така: аз давам назаем на съседа си чувал жито, за да ми върне той чувал и половина... Аз използувам нуждата на съседа, безизходното му положение и без угризение бъркам в неговия джоб. Това е един вид неприкрит, дори легализиран, узаконен грабеж.
        По примера на банките са принудени да действуват и производствата. Добре е известно, че работната заплата на производителите е по-ниска от стойността на това, което те в действителност са изработили. И макар че определена част от отнетите от производителите средства отново се включват за нуждите на производството и дори се връщат при производителите под вид на различни социални придобивки и удобства, все пак друга част остава в ръцете на работодателите във вид на чиста печалба, която се съхранява в банките. На това е основана и цялата съвременна научно-промишлена цивилизация, която с пълно право може да бъде наречена неетична, грабителска. Положението на днешните „второстепенни“ и „третостепенни“ страни, които не могат да погасят дори процентите върху заемите си, взети от международните супер-банки, е добър пример за това. Днес цялото човечество е поставено във все по-тясна зависимост от банковите кредити с техните проценти, от златото, натрупва що се в подземията на банките.
        Не се ли оказва, че чудовищният механичен супер-робот на промишлеността работи за тези, които се стремят да подчинят на себе си цялото човечество? Действително концентрацията на капитала и комуникационните средства достигна в наше време необичайно високо ниво. Около 80% от златото се контролира днес от определени, напълно съзнателно организирани човешки сили, в техни ръце се намират вече над 90% от средствата за масова информация, Не повече от 4 или 5 банково-промишлени корпорации са съсредоточили в себе си най-важните постове за управление на икономиката по цялата планета. Постепенно се заличават националните, културните, държавните граници. Пред очите ни възниква „общоевропейският дом“, премахнали са помежду си митническите и други „бариери“ САЩ, Канада и Мексико. Не е далеч и създаването на „общ световен дом“
        Обаче във всеки дом трябва да има стопанин, някой главен, който да ръководи всичко. Него още го няма, но той трябва скоро да се появи. Тогава не е трудно да си представим, че като получи в ръцете си съсредоточените в интернационални центрове връзки, лостове, средства за управление на промишлената икономика, този „общочовешки“ лидер, вожд, цар ще получи веднага реалната власт над целия външен живот на човечеството. С други думи, ако употребим църковните понятия, може да се каже, че материално-техническата подготовка за пришествието на антихриста като цяло е завършена. Липсва самият той...
        От тази гледна точка по-ясно се вижда, че „научно-техническият прогрес“ и създаденият от него железен робот на промишлеността и при възникването си, и при по-късното си разширение и усъвършенствуване не е бил нещо абсолютно стихийно, абсолютно непрограмирано и неуправляемо. Не! В определена, и то значителна степен, той от самото си начало е бил програмиран, направляван и управляван, макар в същото време, в немалка степен да е стихиен и непредсказуем. Същият, със същата двойнственост той остава и сега. Затова не е загубила напълно сила свободната воля на хората, държавите, човечеството. Те все още могат да предприемат нещо, за да не допуснат световния диктатор, чието име се изразява с числото 666, и чиято най-главна цел ще бъде да доведе всички хора към последното, крайно безумие — поклонението им на дявола като на „бог“.
        Но как хората са позволили да бъдат въвлечени в дяволския зикурат на новата Вавилонска кула на съвременната промишлена цивилизация?
        Макар и паднал, макар и повреден от греха, човек в дълбините на душата си знае, помни за своето богоподобие и затова постоянно се натъква на същото изкушение, с което дяволът във вид на змия съблазни първите хора. „Не, няма да умрете, но ... ще бъдете като богове...“ (Бит.3:5) Оттогава и до ден днешен желанието да станат „богове“ без Бога е основен движещ стимул за много хора, които не желаят да приемат Божественото учение на Христовата Църква. В древност това най-ярко се проявило в опита за създаване на Вавилонската кула. Сега, в наши дни, същият стремеж много открито се проявява в създаването на новата „Вавилонска кула“ — промишлената цивилизация. Тя вече успя да предизвика у хората илюзията за възможно устройване на нещо като „земен рай“ без Бога под формата на комфортен живот при изобилие на всякакви земни блага.
        Стремежът на хората да станат „като богове“ има различни варианти. Напоследък се появиха теориите на „протестиращите“ срещу целия свят, срещу цялото битие, като сътворено от Бога, и поради това „регресивно“ по отношение на човека, който иска сам да бъде „бог- творец“... Така напр, сюрреализмът, взимайки за основа философската алхимия, предлага целият живот на човечеството (най-вече нравственият) да бъде превърнат в хаос, тъй като хаосът бил предшествувал началото на Сътворението и по този „революционен“ път да бъде достигната точката, която била Бог при сътворяването на света. Тогава човек можел да стане сам „бог“, който твори свой свят със силата на собственото си въображение...
        Обаче „мъдреците-строители“ на Вавилонската кула и на супер-роботите на промишлеността не са напълно съгласни с методиката на „алхимиците“; хаосът ги плаши. Но те предполагат, че може да стане нещо като хаос заради това, че „кулата“ и „роботът“ все пак не са напълно управляеми и могат да се саморазрушат по причина на същата тази икономическа катастрофа. Затова някои от тези „мъдреци“ предвиждат преселване на елита на човечеството (с известно количество послушни роби) на други планети. За тази цел се провеждат интензивни разработки на различни космически станции и проекти за преселване.
        Ала дори да допуснем невъзможното и да си представим, че тези кроежи успеят, то и на другите планети сред хората ще стане същото, каквото и на земята, тъй като не може да се измени духовната същност на научно-техническия робот, който ние сега в общи черти познаваме.
        Сатанинската примамка за хората — „ще станете като богове“ — това е наистина стръв! Над поддалите се на това изкушение обаче ще се надсмее не Бог, Който обича всички, а онзи, който е изкушавал хората — дяволът, Луцифер. Той се опитва да привлече за поклонение пред себе си човечеството съвсем не за да го облагодетелствува с някакви удоволствия (та били те и престъпни), но за да може вечно да се подиграва на повярвалите му хора и вечно да ги мъчи, защото, както е казано, той е „лъжец и баща на лъжата“ (Йоан.8:44).
        Само дълбокото покаяние, смирение пред Бога от чиста любов към Него, вярата в Спасителя Иисуса Христа, живота в Него и с Него могат да преведат хората по „тесния път“ и през „тесните врата“ в Царството Небесно, където, освободили се от всички последствия на греховността, те ще получат достойнството на съработници и сътворци на Бога в новата преобразена вселена на „новата земя“ и под „новото небе“ (Откр.21:1). Покаянието, смирението и вярата, които съкрушават кумирите на антихристовите идеи, са основно средство и за добрата промяна на днешния земен живот на хората, за обуздаване неудържимото нарастване на пагубните влияния на промишлеността върху окръжаващия ни свят, за предотвратяване на глобалната екологическа катастрофа.

Превод от руски със съкращения. Духовная сущность современной промышленности, „Русский пастырь“, бр.16, II. 1993 г., сс. 56-64.

Съдържание

 


© Православна беседа: pravoslavie.domainbg.com