Архимандрит Серафим (Алексиев)

„Сега е властта на мрака“
        (Лука 22:53)


Слово, произнесено в Покровския девически монастир в Княжево на Сирни заговезни — 20.ІІ./4.III.1984 г.

Възлюблени,

       Ние, духовните чеда на Архиепископ Серафим, които от цялата си душа желаем да останем верни на Христа, понякога сме склонни да униваме. Защото в нашия век на поголовно отстъпление от Христовата истина все повече и повече става невъзможно проповядването на чистата Православна християнска вяра. Всички средства за публикация и комуникация — печат, радио и телевизия — са в чужди ръце. Ние знаем истината, но не можем широко да я разгласяваме, а я споделяме само в нашите тесни кръгове. Лъжата пък, заблудата и кривоверието се ширят безпрепятствено по цял свят.
        Защо е така? Защо Бог сякаш не ни помага? — Единствено обяснение на това питане ни дават думите на Христа: „Сега е … властта на мрака“ (Лука 22:53) — думи, казани от Него при залавянето Му в Гетсиманската градина. Вярно е, че Спасителят е отнесъл тия думи към Себе Си, към Своята страдалческа земна участ, към Своята кръстна смърт на Голгота. Но нищо не ни пречи да отнесем същите Божествени думи и към Христовата Църква, която е Тяло Христово (Еф.1:23). Защото това Тяло споделя участта на своя Небесен Глава (Еф.1:22). И щом св. Ап. Павел твърди, че той чрез своите страдания за Христовото дело тук на земята възпълва „недостига от скърби Христови в своята плът за тялото Христово, което е Църквата“ (Кол. 1:24), толкова повече това може да се каже за самата Църква като цяло, имаща своите дивни мъченици в лицето на най-верните изповедници за Христа.
        Но не за всеки период от Христовия земен живот важат думите: „Сега е властта на мрака“. При всички спънки от страна на злото, имало е дни, седмици и месеци, когато Христос свободно проповядвал. Това са били дни на нечувани успехи, дни на всенародно пробуждане. Огромни тълпи народ, „десетки хиляди“, по израза на Евангелиста, са вървели подир Иисуса и от притискане са се тъпчели едни други (Лука 12:1). Те всички били жадни за словото на истината (Еф.1:13). Христос вършел чудеса, лекувал, проповядвал, привличал, спасявал. Но идва Неговата страдалческа седмица, когато един от учениците Му Го предава, а останалите се разбягват. Сам Той пък бива разпнат на кръст и в Своята изоставеност като Човек извиква: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Мат.27:46).
        Ако проведем паралел между Христовия земен живот и земния път на Христовата Църква, ще видим, че и тя е имала своите епохи на разцвет и на небивал успех в проповедта, когато е завладявала цели народи за Евангелието… Но това светло минало е вече невъзвратимо! Днес то е заменено с друго време, предсказано в словото Божие — времето на отстъпление от истината (2 Сол. 2:3), време на антихриста, време на страдания за истинските Христови последователи. Сега за истинската Църква е настъпила „властта на мрака“, епохата на страшните ограничения, дните на „страстната седмица“ за истински вярващите. Какво наблюдаваме? — Някои ученици като Иуда предават Христа. Други като Петър, обаче без Петровото покаяние, се отричат от Него. А трети се разбягват… И храмовете опустяват!
        Между това безпрепятствено се развихря небивала досега пропаганда на злото чрез безбожието, кривоверието и икуменизма. Възвестява се „ново евангелие“ (срв. Гал.1:6-7). Подменят се вечните истини с лъжи. Духът на отрицанието, „тайната на беззаконието“ (2 Сол.2:7) действува и трескаво подготвя пътя на Божия противник — антихриста. Дяволът се показва като „ангел на светлината“ (2 Кор.11:14). С пророческите слова на Бога: „Ето, всичко творя ново“ (Откр. 21:5), отнасящи се към новото небе и новата земя (Откр. 21:1), които ще се появят след изгарянето на остарелия в грехове свят (2 Петр. 3: 10,13), безсъвестно се злоупотребява. Те се тълкуват еретически и се прилагат към някакъв уж предстоящ голям разцвет на нашата грешна земя, станала кумир за днешните човеци. Всички върховни идеали се свързват днес със земния живот и с видимия свят. Задгробното ни съществуване се премълчава, отрича или сатанински изопачава. И ако някои говорят за идване на Христа, те Го очакват като земен цар, какъвто Той Сам е отказал да бъде (Йоан.6:15) и открито е заявил пред Пилат: „Царството Ми не е от тоя свят“ (Йоан.18:36). Следователно, оказва се, че очакващите земен месия, очакват всъщност антихриста. Всички ценности се подменят. Вместо блажен живот със Спасителя в небесния йерусалим, очаква се земен „златен век“ с център — земния йерусалим. Не се говори вече за покаяние, а само за технически постижения и земни удобства. Влизането в Царството Небесно е занемарено; сега се възвеличава проникването в космоса…
        А смъртта неизменно шествува и покосява всички наред — и верни и неверни, и праведни и неправедни, и готови и неподготвени…
        Подмяна на истината с лъжата — ето тактиката на дявола. Той провъзгласява властта на мрака за власт на светлината и прогреса. Но накъде върви светът, откъсващ се все повече и повече от своя Създател? — Най-трезвите наблюдатели на събитията измежду вярващи и невярващи тревожно признават, че той върви към своя край!…
        В едно от своите събеседвания с Мотовилов св. Серафим Саровски му описал духовното състояние на последните християни, останали верни на Бога пред края на света. Между другото той казал нещо много важно за духовна подкрепа на тези Христови изповедници:
        „В дните на оная голяма скръб, за която е казано, че никоя плът не би се спасила, ако заради избраните не биха се съкратили онези дни (Мат.24:21-22), — в тия именно дни остатъкът от верните трябва да изпита на себе си нещо подобно на онова, що е било изпитано някога от Самия Господ. Висейки на кръста и бидейки съвършен Бог и съвършен Човек, Той се почувствувал дотолкова изоставен от Бога, че извикал към Него: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Мат.27:46). Подобно изоставяне на човечеството от Божията благодат ще трябва да изпитат върху себе си и последните християни, но само за кратко време, след изтичането на което няма да закъснее да се яви Господ във всичката Си слава и всички свети Ангели с Него. И тогава ще се извърши в пълнота всичко отвеки предсказано от Предвечния Съвет“.
        Възлюблени, Страстната седмица на Христа завърши със славното Христово Възкресение; така и тъжната история на Църквата ще свърши с пълната победа на Господа над враговете Му и с изгряването на новия, вечния Ден, незалязващия Ден на светлината, на правдата, мира и радостта в Светия Дух (Рим. 14:17). И това ще бъде истинският Велик-Ден!
        Като знаем всичко това, как трябва да се стремим към свят живот и благочестие ние, които очакваме скорошното дохождане на Божия ден! (срв. 2 Петр. 3:11-13). Ние сме длъжни да се стараем, по думите на св. ап. Петър, да се намерим пред нашия Спасител „в мир, неосквернени и непорочни“ (2 Петр. 3:14).
        За съжаление, ние нямаме завещания от Господа мир помежду си, нито се отличаваме с неоскверненост и непорочност. Какво да направим, за да придобием онази одежда на светостта, с която единствено биват допуснати верните на брачния небесен пир? (Мат. 22:11).
        Ето настъпва Великият пост — това най-благоприятно време за покаяние и вътрешна обнова. Нека свалим от себе си дрипите на греха! Нека се окъпем в сълзите на покаянието! И нека облечем Христовата дреха, която Той свали на Кръста, за да я даде нам!
        И всичко това да започнем с искрено помиряване помежду си чрез взаимно поискване на прошка един от друг. А след това да продължим с пост и молитва като всеки се бори със своите собствени страсти и слабости. И нека престанем да виждаме в ближния свой враг, а всеки да открие своя най-зъл враг в самия себе си. Тогава ще се намерим пред идващия Христа „в мир, неосквернени и непорочни“ (2Петр.3:14) и ще бъдем удостоени да влезем с мъдрите девици в брачния чертог на вечната радост! (Мат.25:10). Амин.

Съдържание


© Православна беседа: pravoslavie.domainbg.com