Лев Тихомиров

Относно сроковете за идването на антихриста и за настъпването на свършека на света


Предлагаме на читателите заключителната глава от студията “Учението на книгата “Откровение” за съдбините на света и за неговия край”. Студията е написана в предреволюционна Русия преди близо едно столетие от мислителя Лев Тихомиров. Тя представлява религиозно-философска проза и далеч не претендира за достойнствата на светоотеческото слово. Самият автор неведнъж е подчертавал, че творбите на светските мислители нямат вероучителен авторитет. Въпреки това поместеният текст съдържа полезни за православния християнин изводи, които биха могли да се превърнат за него в подтик за духовен живот.

ЗА ЛЕВ ТИХОМИРОВ

Житейският път на руския философ Лев Тихомиров (1852-1923) е уникален. Под влиянието на социалистическата пропаганда като студент той встъпва в редовете на революционно-терористичната организация “Народна воля”. Надарен с ум и слово, Тихомиров скоро става член на нейния изпълнителен комитет, редактор на изданията ù и един от главните ù идеолози. През 1873 г. е арестуван и хвърлен за четири години в затвора на Петропавловската крепост. През 1882 г. поради заплаха от нов арест Тихомиров емигрира в Швейцария, а после ­ във Франция. Запознаването му отблизо със западната обществена система обаче променя коренно неговия мироглед. Това намира израз в написаната от него брошура “Защо престанах да бъда революционер?” (1888 г.). Скоро след отпечатването ù той се обръща към руския император Александър III с прошение за помилване, което бива удовлетворено. Завръщайки се в родината през 1889 г., покаялият се революционер се приобщава към православната вяра и става консервативен мислител и защитник на руското самодържавие. За основа на по-нататъшната си историко-философска публицистична дейност Лев Тихомиров поставя религиозния мироглед. През 1905 г. излиза от печат неговата книга “Монархическата държавност”. През 1913 г. мислителят се заселва в Сергиев посад, в непосредствена близост до Троице-Сергиевата лавра, където започва работа над своя труд “Религиозно-философски основи на историята” ­ сериозен опит за анализ на човешката история от позицията на православен християнин. Отричането на император Николай II от престола, станало на 2 март 1917 г., както и последвалите Февруарска и Октомврийска революции са за Лев Тихомиров тежки удари, но той ги посреща с философско примирение. Някои от по-ляво настроените изследователи на живота и творчеството му са склонни да тълкуват това като опит за повторно ренегатство. Но причината за примиренческата позиция на Лев Тихомиров се корени преди всичко в неговото разбиране, че разразилите се съдбоносни за Русия събития са допуснати от Бога като горчив плод на злата човешка воля, че в условията на настъпилия духовен разпад опитите за възстановяване на православната държавност са обречени на неуспех. Последните години от своя живот мислителят прекарва в уединение и работи над своя уникален труд, който успява да завърши преди смъртта си.

       Започнах беседата си от очакванията за близкия свършек на света, които сега се разпространяват сред християните. Как да се реши въпросът правилни ли са тези очаквания, много ли време остава на света да живее и струва ли си да се грижим за поддържане на християнската мисия, а още повече ­ за поддържане на християнската държавност?
        Мнозина тълкуватели на Откровението стигат да извода, че краят на света е много близък. Оберлен [1] през тридесетте години (на XIX в. ­ бел. прев.) не се надявал на повече от 200 години живот на света. Към същото мнение се придържа и Вл. Соловьов. Полковник Бейнинген [2], “разшифровайки” някаква “пророческа азбука”, определя края на света през 1932 г.
        Струва ми се обаче, че всички тези изчисления и предположения са много субективни, дори когато субективизмът се облича външно в математическата форма на изчисленията на полк. Бейнинген...
        Откровението ни представя общия ход на историческия процес от епохата на Спасителя до края на света и изброява периодите на развитие, което Църквата и светът предстои да претърпят за това време. Но мисля, че в предсказанията на Свещеното Писание не може да се намери никакво основание за изчисляване на времето, което е отсъдено да изживее светът в течение на своето развитие.
        Спасителят ни е посочил само общите признаци за настъпването на свършека на света. Що се отнася до хронологията, Евангелието съдържа, първо, една твърде неясна фраза: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне (Мат. 24:34), и второ ­ изказването: А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец (Мат. 24:36). Така че, без да определя срок, Спасителят е заръчал да го очакваме винаги: бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето (Марк. 13:33). Краят ще настъпи неочаквано, но ние сме длъжни да го имаме пред вид, следейки доколко светът е узрял за собствената си кончина: От смоковницата вземете подобие: когато клоните ù станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято (Мат. 24:32).
        Същите наставления ­ винаги да очакваме края, но без уточнение на времена и срокове ­ се съдържат у св. ап. Павел: сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя. Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел (1 Сол. 5:2-3). Св. ап. Петър напомня, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години ­ като един ден (2 Петр. 3:8) и повтаря: ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем (2 Петр. 3:10)...
        Подобно на Спасителя, и апостолите посочват някои признаци на явяването на антихриста и на Второто пришествие на Господа, но напълно отричат определянето на каквито и да било срокове. Указанията пък относно това, дадени в Откровението, са направени в твърде неопределени изрази. Някои хора се стараят да ги разгадаят, но ми се струва, че пророчеството е изложено в достъпен вид съвсем не с цел да бъде улеснено неговото разгадаване.
        Във всеки случай виждаме, че краят на света е бил очакван още във времената на апостолите. Св. Йоан Богослов пише: Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време (1 Иоан. 2:18). Св. ап. Павел по повод сключването на бракове говори: Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат... защото е преходен образът на тоя свят (1 Кор. 7:29, 31).
        В онези времена очакванията за свършека на света у християните са били така напрегнати, че се е налагало самите апостоли да увещават вярващите да не преувеличават неговата близост. Например св. ап. Павел в Посланието си до солуняни дава забележителни указания относно условията, при които ще настъпи краят на света и които по негово време още не са били назрели. Може би именно за да покаже, че предстои още дълъг път, е било дадено и Откровението, което, макар да говори: Времето е близко (Откр. 22:10); Ето, ида скоро (Откр. 22:12), със самото съдържание на разкритата в него картина на бъдещето пояснява, че тази близост е относителна.
        И в следващите епохи подобни напрегнати очаквания за свършека на света неведнъж са се повтаряли, но всеки път са се оказвали погрешни.
        Под такова съмнение поставям и сегашните очаквания [3]. Във всеки случай ми се струва, че хора като Оберлен и Вл. Соловьов, в своите опити да узнаят времето на свършека на света, стъпват на по-здрава почва, отколкото полк. Бейнинген. Те се основават не на цифрови изчисления, а на оценката за духовно-нравственото състояние на човечеството. Дали са правилни техните очаквания за близкия край, или не, ние не знам, но ми се струва, че със Своите думи: От смоковницата вземете подобие (Мат. 24:32), Спасителят Сам посочва именно такъв начин на предвиждане, което, предполагам, означава следното: наблюдавайте духовно-нравственото развитие на света и когато забележите признаците за свършека, знайте, че времето е близко.
        Самият аз не се наемам в тези редове да правя каквито и да е предвиждания. Но не е безполезно да си представим общата картина на световната история от гледна точка на развитието на Божието дело.
        А тя ми изглежда такава:
        Господ Бог е изпратил в света Спасителя, Който с действието на Светия Дух е въздигнал [падналото] човечество към спасение. Силата на Божията благодат е била дадена на човечеството, та [чрез нея] то да съзижда от себе си Църквата ­ Невестата Христова, в която трябва да се съединят с Христа в определения за това срок всички, желаещи да се спасят.
        От своя страна силите на злото (древната змия), отстоявайки своето господство, са се напрягали да воюват срещу Бога в същата тази човешка среда. За целта те са замислили някаква тайна на беззаконието (2 Сол. 2:7), която е влязла в действие още от апостолско време.
        И ето, сред човечеството се води борба между доброто и злото. Тя представлява разгръщащ се процес, чиито отделни периоди са посочени в Откровението, но продължителността на тези периоди, а оттук ­ и цялостният срок на живота на света, не са посочени. Според мен тези срокове изобщо не са назначавани от Бога в смисъл на нещо неизбежно, насилствено, а само са предопределени (в смисъл предвидени ­ бел. прев.) по силата на Божието всезнание (всеведение).
        Да си припомним учението на св. ап. Павел за предопределението. Господ е предопределил всичко, но само в смисъл, че Той, като всезнаещ, онова, което е предузнал, него е и предопределил (срв. Рим. 8:29).
        Обикновеният разум, който притежават хората и в още по-голяма степен ангелите и демоните, може да предвиди само това, което е логичен извод от състоянието на нещата и от съотношението на силите. Но когато става дума за действия на свободната воля, тук логиката не може да предвиди нищо. По тази причина сатаната не знае дали ще успее да погуби изкушавания от него светец. Ако сатаната със сигурност знаеше, че няма да успее в своите усилия, той вероятно не би си губил напразно силите. Но той не може да знае това. Той само вижда, че според състоянието на душевните си сили този човек може да падне и дори понякога му се струва, че непременно ще падне. Но изкушаваният има пориви на свободната си воля, която може да се насочи към доброто или към злото. Действията на тези пориви сатаната изобщо не е способен да предвиди. Само Божественият Разум знае всичко това, но не чрез логически умозаключения, а чрез пряко всезнание (всеведение) ­ защото Той съзерцава самата картина на бъдещето, макар тя да е още ненарисувана...
        Именно поради Своето всезнание Господ знае целия бъдещ ход на борбата между доброто и злото и въз основа на този ход предопределя спасението на едни и гибелта на други.
        В световния ход на борбата между доброто и злото е отредена огромна роля на свободата на човека да избира доброто или злото. От тази свобода зависят успехът и на едното, и на другото, оттук ­ продължителността на един или друг стадий в борбата, и в резултат на всичко ­ цялостният срок на световното развитие.
        Св. ап. Павел говори на солуняните, че денят Господен не ще настъпи, докато първом не дойде отстъплението и не се открие човекът на греха, синът на погибелта (антихристът), чието явяване сега се задържа от нещо и който ще се яви щом това задържащо [4] бъде отнето изсред нас (2 Сол. 2:3-7 ­ по слав. прев.). Кога ще бъде отнето задържащото и ще се открие възможност тайната на беззаконието да вземе връх? Струва ми се, че това може да стане винаги. Още през апостолските времена идването на антихриста се е считало за възможно, но оттогава са минали 1900 години, а него все още го няма, макар частни “антихристи” ­ противници на Христа, да е имало и преди деветнадесет века. Самият Тайнозрител [5] е считал за вероятно вече да е дошло последното време. Но въпреки това последното време тогава не настъпило. Времената и сроковете са скрити и за самите ангели. Те не са били открити дори на Сина Човешки, доколкото Той е бил и човек (Марк. 13:32). Струва ми се, че всичко се обяснява единствено с това, че в действителност сроковете зависят от усилието на свободната човешка воля към доброто или към злото. Волята на Господа е такава: да се спасят колкото се може повече хора, и може би стремежът на свободната човешка воля към Бога е тъкмо задържащото, което не позволява на антихриста да се появи. Съществува обяснение, че задържащото, това е действието на Светия Дух. Но действието на Светия Дух няма да се отнеме, докато у самия човек не се появи отстъпление от свободната му устременост към Бога.
        Такова действие на свободната воля е могло да настъпи още в апостолските времена. Ако по Божието предведение се беше оказало, че да се спасят, да бъдат с Бога ще пожелаят само малцина вярващи от първоначалната Църква, то задържащото щеше да бъде отнето още тогава и краят на света щеше да последва незабавно. Действителният антихрист бързо би израснал от някой “частен” антихрист на онази епоха. Затова Спасителят и апостолите още тогава са предупреждавали християните да бъдат готови. Но самото това предупреждение е пораждало нови пориви на свободната воля към съзиждане на Тялото Христово [Църквата] и Господ, предвиждайки голямото множество хора, които ще пожелаят да се спасят, не е отнемал задържащото изсред тях.
        Така е било по времето на апостолите, така е било и после, така ще бъде и всякога. Антихристът винаги е готов да се появи, стига само да го пуснат сред себе си самите хора. Сегашното време има много признаци за края на света и онези, които ни предупреждават: “Деца, последни времена са”, имат морално право... Нашите времена са наистина последни, но са такива поради своя характер, поради засилването на силите на злото и поради отслабването на стремежа на хората към Бога. А дали хронологически тези времена са наистина последни? Мисля, че ние не можем да знаем това. Според мен, ако свободната воля на хората, макар и поразена от гнусния вид на мерзостта на запустението, отново се възправи и се устреми към Бога, то антихристът, даже да е съвсем готов да влезе в нашите врати, пак ще бъде отхвърлен в своята бездна, докато настъпят по-благоприятни за него условия.
        И тъй, мисля, че срокове изобщо не са положени. Сроковете зависят от нас, хората, от свободната ни склонност към доброто или към злото, към Бога или към сатаната.
        Три фактора определят продължителността на всеки период от световната история и на нейния краен предел във времето. Два от тях са непроменливи, а третият е изменчив. Сатаната всеки миг се сили да завладее света и за целта винаги има подготвен антихрист. Другият фактор ­ спасителната Божия благодат, независимо от времената, всякога е готова да ни защити. По цели и стремежи тези две сили [6] са напълно противоположни, но и двете са постоянни в непрекъснатостта на усилията си за постигане на своите цели и стремежи. Но съществува и трети фактор ­ самият човек. Усилието на неговата свободна воля да търси Бога или сатаната е променлива величина. Но тъкмо действието на тази воля решава въпроса за сроковете на времената. Усилието и действието на свободната човешка воля са предварително известни на Господа Бога и в този смисъл и Божественото действие на благодатта, и допускането на злото са предопределени. Но всичко това е предузнато и предопределено винаги с отчитане на свободната човешка воля, която Господ не насилва в никаква посока.
        Струва ми се, че точно това обстоятелство ­ зависимостта на историческите срокове от самите нас ­ е причината тези срокове да не са ни открити. Знанието за тях би свързвало нашата свободна воля с различни съображения: “още не е близо” или “все едно ­ нищо не може да се направи”. Освен това е необходимо нашето действие или бездействие да се определя не от подобни съображения, а от свободното ни търсене на доброто или злото, от свободното ни желание да бъдем с Бога или обратното ­ със сатаната.
        От тази гледна точка християнинът трябва не да изчислява историческите срокове, а да преценява духовно-нравствената зрялост на доброто и злото в света и да отчита действителното негово състояние, за да се бори за доброто срещу злото и да съзижда делото Божие. В този смисъл наистина е нужно и полезно да различаваме личбите на времената (Мат. 16:3). И, струва ми се, само с тази цел те са ни посочени от Спасителя. В такъв дух и Откровението казва: Блажен е, който пази пророчествените думи на тая книга (Откр. 22:7).

Из студията «Учението на книгата “Откровение” за съдбините на света и за неговия край», “Мисионерское обозрение”, януари, 1907 г.

Бележки:

1) Оберлен, Карл Август (1824­1864) ­ немски протестантски богослов. От 1849 г. преподавал в Тюбингенския университет, а от 1851 г. до края на живота си бил професор по богословие в Базел. Отначало се намирал под влиянието на идеите на Хегел и тюбингенската школа, а в последните години от живота си се увлякъл от апокалиптически мистицизъм, израз на който станала книгата му “Пророк Даниил и Откровението на св. Йоан” (изд. 1854, преведена на руски през 1882 г.) — бел. прев. >>>
2) Полк. Бейнинген — адвентист от началото на ХХ в., който изнасял в Петербург беседи на тема “Идването на Спасителя през 1932-1933 г.” >>>
3) Тук Лев Тихомиров говори за очакванията в предреволюционното време, в началото на ХХ век — бел. прев. >>>
4) В много от светоотеческите тълкования под задържащото се разбира законната власт на императора самодържец, който със своя авторитет и сила бди над порядъка в обществото и удържа развитието на злото в него. >>>
5) Така е прието да се нарича св. ап. и еванг. Йоан Богослов, който е записал в книгата “Откровение” тайнствените пророчества за съдбата на Църквата и света — бел. прев. >>>
6) Разбира се, по същество не е допустимо каквото и да е сравнение между Бога Творец и Неговата нетварна благодат, от една страна, и сатаната ­ паднала твар, от друга. Очевидно авторът допуска такова сравнение само в рамките на един специфично философски поход към разглеждане на проблема. Известно е, че в по-късно издание на своята статия Лев Тихомиров е направил бележка в този смисъл, но за съжаление не разполагаме с точния ù текст — бел. прев. >>>


Към главната страница | Съдържание
. Православна беседа. При препечатване на материали посочването на автора и на pravoslavie.domainbg.com е задължително. Ако желаете да получавате известия за новопостъпили четива, пишете ни! Вашите отзиви можете да оставите тук.