Последна промяна:
2005-09-24 16:08
Православната Църква и икуменизмът
По повод свикването на «Велик Събор на Православната
Църква»
Православното
отношение към икуменизма
Съдбовна стъпка по пътя
на отстъплението
Единството
на Православието днес
Църковна
съвест, църковна политика, икуменизъм
Отстъплението
днес. Еклезиологически аспект: духовната автентичност — източник на каноничност
Кризата
в православното църковно съзнание днес — възможна ли е в Православието
категорията «външна правилност»?
Errare
Romanum est
Войната, Православието
и ние
Още...
Sola ura. Православно изследване на протестантското учение за самодостатъчността на Свещ. Писание
„Приемливи“ форми на икуменизма ще „узаконят“ икуменическата обвързаност
Ню-Йоркският митрополит Филарет
Първо
скръбно послание
Второ скръбно
послание
Обръщение към Предстоятелите
на светите Божии Църкви, преосвещените православни архиреи по повод на
“Тиатирското изповедание”
Проповеди (Вж. на страницата «Църковен
амвон»)
Единството на Православната Църква
и значението на противостоящите движения за запазването на това единство
Икуменизмът роди един странен вид
християнство. Коментар на Етнийския архиепископ Хризостом върху Междуправославната
среща в Солун
За
старчеството [рус. ез.]
Църквата на
фарисеите
„Икуменизмът няма да празнува своята победа, докато не включи всички Православни Църкви в икуменическия си «вселенски» обръч. Да не му даваме тази победа! Като помним неговата същност и целите му, изцяло да отхвърлим икуменическото движение, защото то носи в себе си отстъпление от Православната вяра, предателство и измяна на Христа“. — Светител Серафим, архиеп. Богучарски, Софийски чудотворец
Гонението на Константинополската патриаршия срещу Атонските ревнители на благочестието [Църковна история; икуменизъм] [подготвя се за публикация]
Православното отношение към икуменизма
Христовата Църква — стълб и крепило на истината
„Разкол“ или „разграничаване“?
(Към въпроса за църковния календар и икуменическата ерес)
Всеереста на икуменизма крачи
напред
Икуменизмът, път водещ към погибел
Богословският възел на икуменизма и вселенското изповедание
Трябва ли Православната Църква
да участвува в икуменическото движение?
За новия и стария стил
Писмо — изповедание на православната вяра
“За пръв път след 1000 години...”
(Посещението на папа Йоан-Павел II в Румъния, 7-9 май 1999 г.)
Имало ли е съмолитствуване в Асизи 2002 г.?
Православието не се нуждае от източен папа
Единството на Православието днес
„И в близкото спокойно минало епископското служение беше мъченическо служение. А в сегашните времена, при жестокото гонение срещу Православната Църква, то е такова по същество. Не без основание може да се предположи, че днес се сбъдва това видение, което е било показано на св. Иоан Богослов в Откровението, след като Агнецът сваля шестия печат от тайнствената книга. „Стана голям трус…, звездите… небесни паднаха на земята… и всяка планина и остров се отместиха от местата си“ (Откр. 6:12-14). Може би чрез този апокалиптичен образ Господ е открил на Своя възлюбен ученик, че в последните времена, преди идването на антихриста, животът на Православната Христова Църква ще протича в такива тежки условия, че дори архипастирите, предназначени да бъдат благодатна светлина на света и опора на всички православни християни, няма да издържат товара на своето високо положение и ще изменят на Христа“ — Св. Серафим Софийски
... „Вселенските патриарси отдавна вече са отстъпили от Православието. Ето те наистина са предатели…“ — Св. Серафим Софийски
(Изображението по-горе: снимки на масоните-патриарси, отпечатък от масонското периодично издание «Питагорас», год. ХХХV, бр. 13—14, януари—март, април—юни, 1979)
Съдбовна
стъпка по пътя на отстъплението —
исторически очерк за въвеждането на новия календар, неговите вдъхновители
и извършители.
Константинополският патриарх Вартоломей I — личност, идеи, дейност
Вселенският патриарх Мелетий (Метаксакис)
– франкмасон, новатор и икуменист
Константинополският патриарх Атинагор (1886-1972)
– заявления, послания и деяния
„Римокатолиците признават папата за глава на Църквата въз основа на неправилно тълкуваните от тях слова на Иисуса Христа: ,на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ù надделеят‘ (Мт. 16:18). Всички свети отци — и от първите, и от следващите векове — признават заедно с първите православни римски папи, че под основен Камък трябва да разбираме самия Иисуса Христа — «а камъкът беше Христос» (I Кор. 10:4), а не приемниците на ап. Петър или пък самия Петър. А папите са си въобразили, че са глава на Църквата, нейно основание и дори Христови наместници, което е нелепо и несъпоставимо с нищо. Оттук произлиза всичката горделивост на римските папи и отдавнашната им претенция за главенство и самолично управление на цялата вселенска Църква. Папата ли е глава на Църквата? Не, това е нелепо. Църквата обхваща и светите угодници Божии, и ангелския сонм, едно тяло под една Глава — Христос. Какво търси тук грешният папа! Римокатолическата църква — това е една напълно еретическа църква.“— Св. прав. Йоан Кронщадски
„Ако човек пребъде в тая правда, утвърдена на Вселенските Събори, ще се спаси, ако ли отстъпи или в нещо съгреши, дръзко отричайки я, ще погине во веки“ — Св. Кирил Александрийски
Католиците — еретици или «църква-сестра»
Лъжеученията на папството, изобличени в творенията на френския свещеник, доктор на богословието, о. Владимир Гете (Послучай 110-годишнината от кончината на о. Владимир)
Не фанатизъм и страх, но любов към истината — някои мисли по повод посещението на папата в Гърция
Православие и инославие
Православие и икуменизъм
Към главната страница | Съдържание
© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.