Оропски и Филийски митрополит Киприан

ВСЕЕРЕСТА НА ИКУМЕНИЗМА КРАЧИ НАПРЕД

ИКУМЕНИЗМЪТ НА ФЕНЕР И ОТЦИТЕ НА СВЕТА ГОРА АТОН

В един от предидущите броеве на нашето списание (“Агиос Киприанос” № 247, март-април 1992 г., с.61-64), в статията “Новото ‘свещено предание’” ние съобщихме за храмовия празник и интронизацията на Константинополския патриарх Вартоломей I, по време на които икуменисти и инославни от всякакъв вид тържествено общуваха помежду си. [1]

    Това ново "свещено предание" безспорно е израз на самосъзнанието на икуменистите, че православни и еретици "се срещат въз основа на еклезиологията за двете Църкви" — която е пряко следствие от икуменическото богословие и по-конкретно от богословието на римския икуменизъм "за сестрите-Църкви" [2].

    На неотдавнашния престолен (храмов) празник на Константинополската църква в чест на нейния основател св. Ап. Андрей (30 ноември 1992 г.), за нещастие се повтаряха същите сцени, но стана и нещо много по-лошо, ако се има предвид антихристиянската роля на Ватикана в трагедията на сръбския народ, на Балканския полуостров и на източна Европа, където още веднъж се потвърждава мнението, че папизмът "е паднал до пълно осветскостяване и е станал царство от този свят и някакъв изкуствен църковно-политически организъм".[3]

    На празника "присъствували, молейки се съвместно", католическият епископ Луис Пелатр, сиро-яковитският митрополит Юсуф Кретин, пастор Елвин Виттлер, папска делегация, възглавявана от кардинал Едвард Касиди — председателят на папския Съвет за обединение на християните, архиепископ Серджо Себастиани [4] — нунций в Анкара (Турция), прелатите Елевтерио Фортино и Джордж Галларо — членове на гореспоменатия съвет". [5]

    Патриархът-икуменист Вартоломей се обърнал към представителите на Ватикана наравно с православните. Нима няма никаква разлика между православните и еретическите клирици?

    Патриархът казал:

    "Ваше високопреосвещенство и високопреподобни отци... С велика и искрена радост ви приемаме отново тук, в знаменития ден на престолния празник на нашата църква, като представители на негово светейшество папа Йоан Павел, епископ на Римската църква и възлюблен наш брат в Господа... Тези посещения между сестрите — църкви на Рим и на Константинопол са осветени от приснопаметните вдъхновени вождове — папа Павел VI и Константинополския патриарх Атинагор I и вече са станали основа и връзка в живота на нашите църкви" [6].

    И както става винаги при подобни изявления, последвали литургийна целувка и съвместно благословение на вярващите от патриарха и кардинала!...

    През 1964 г. много отци от св. Гора Атон, включително и четирима игумени, подписаха "Възвание към благочестивия гръцки народ и към всички вярващи на Православната Църква", в което се казваше:

    "Ние отправяме възвание към нашия вселенски патриарх, за да престане той да върши своите проуниатски действия. Ако ли ги продължи, то ние се отказваме от него. Ние заявяваме, че искаме да се подвизаваме до последен дъх за нашето Православие, като сме готови да пролеем и кръвта си, ако е необходимо, подражавайки на нашите приснопаметни предшественици" [7].

    През 1984 г. на общо събрание представителите и настоятелите на 20-те свещени монастира от св. Гора Атон заявиха: "ние дълбоко се безпокоим от многогодишното явно предателство на някои поместни църкви и някои отделни архиереи... Ако отклоняващите се не се изправят, тогава ние ще бъдем принудени да се обърнем към всенароден протест" [8]

    През 1988 г. Комисия от атонски игумени посети Фенер по повод възмущението, предизвикано от посещението на патриарх Димитрий във Ватикана (декември 1987 г.) Тези трима игумени написаха в своя доклад пред свещ. Кинотис (върховно монашеско управление на Атон):

    "Подчертаваме, че особено ни безпокои явното отстъпление от Православното учение за Църквата и най-вече мнението, че и другите църкви уж съставляват Едната Свята, Съборна и Апостолска Църква и че римокатолиците не са еретици!

    "Ние молехме да бъдат особено предпазливи в своите контакти с папата и с другите инославни, така че да се запази човешкото благоприличие, но и да не се премълчава тази разлика, която съществува във вярата."

    "Да няма повече целования с инославните клирици по време на "возлюбим друг друга" на Божествената Литургия".

    "Да не се извършват съвместни молитви в свещени одежди" (и без свещени одежди съмолитствуването с еретици е антиканонично — бел. ред).

    "Инославните да не благославят православното паство и да не проповядват след богослуженията в православните храмове" [9].

    През 1991 г. при интронизацията на новия патриарх Вартоломей I във Фенер (на 2 ноември) присъствуваха римокатолици, протестанти и монофизити. В тази демонстрация на "икуменичността на християнството извън догматическите граници" — както това събитие бе поднесено — за първи път взеха официално участие монаси от св. Гора Атон — присъствуваше целият светогорски Кинотис!

    Какво добро може да очаква от атонските словесни протести измъчващият се от разрушителното развитие на ереста на икуменизма вярващ човек, когато Кинотисът за съжаление вече участвува в предателските действия на Фенер и със своето мълчание пада в смъртен грях, приемайки богословието за "сестрите Църкви" (в гр. Фрайцинг през 1990 г. и гр. Ариции през 1991 г. ).

    Преди появяването на икуменическото движение благочестивите вярващи добре знаеха, че онези, които се отделят от тялото на Църквата, отпадайки от съборността на св. наша Православна вяра, се наричат разколници и еретици, заедно с всички последствия, произтичащи от това.

    "А днес, заради икуменическата любезност и заради поддържането на икуменическия дух, се стараят да избягват тези изрази при контакти на една Църква с друга" [10]. Еретиците вече се считат за "братя в Христа" в църковния смисъл на тези думи, а т. нар. "икуменическо богословие" [11]подготвя почвата за догматическия и религиозен синкретизъм, съдейки по VII-та асамблея на Световния съвет на "църквите" в Канбера (фев. 1991 г. ) [12].

    Защо православните бездействуват? Защо атонските отци мълчат? Нима не виждат "знаменията на времето"?

    Нека напомним думите на великия светител Фотий: "Във въпросите на вярата, дори най-малкото отклонение вече е смъртен грях" [13]; "знай, че даже едно малко нарушение на преданието води до пренебрегване на всички догмати[14]; "съборната и апостолска Църква Христова е една, а не много и не две; събранията извън нея са сборища на лукавствуващи и събори на нарушители. Така мислим ние, истинските християни, така ние вярваме, така проповядваме"[15].

    Нека не забравяме и св. Марк Ефески, който основавайки се на преданието, учението и практиката, отвека съхранявани в Църквата, ни напомня, че "еретик е не само този, който отстъпва от Православната вяра в големите въпроси, но и онзи, който се отклонява от нея и в малките". Такъв човек не само се окачествява като еретик, но и "подлежи на законите против еретиците, дори ако той само много малко се е отклонил от правата вяра" [16].

Тази статия е публикувана в гръцкото списание „Агиос Киприанос“ №247, март-април 1992, с. 61-64 (поместена е и в списание „Православная Русь“ №12, 15/ 28 юни, 1993 г. — орган на Руската Православна Задгранична Църква, откъдето е преведена със съкращения).

БЕЛЕЖКИ:

1. „Агиос Киприанос“ №247, март-април 1992, с. 61-64. В тази статия под фотографията на съвместното благословение на патриарх Вартоломей и кардинал Кассиди (30.ХI.1991 г.) се съобщава за цял ред събития, за да се потвърди написаното във вестник „Католики“ (№2635, 7.1.1992, с.3): „Съвместното братско празнуване на престолните празници на Римската и Константинополската църкви, вече е станало свещено предание в отношенията на двете църкви“ (подч. ПБ); — в органа на Константинополския патриархат, сп. „Епискепсис“ (№443, 15.7.1990, с.12) четем: „Това е осветена от години традиция“. Този жив израз на икуменическото богословие за „сестрите Църкви“, в пълно пренебрежение към учението на св. отци на Православната Църква, към нейните свещени канони и свещ. Предание, е намерил място при следните празнувания:
    • интронизацията на първия митрополит на Италия (от Константинополския патриархат) Спиридон (24.11.1991), станала в храма „Св. Георги“ във Венеция в присъствието на местния кардинал и представители на други изповедания.
    • интронизацията на новия митрополит в Австрия (от Константинополския патриархат) Михаил (15.12.1992), станала в храма „Св. Троица“ във Виена в присъствието на папския нунций и двама кардинали, и на представители на всички християнски „църкви“;
    • интронизацията на новия Халкидонски митрополит (от Константинополския патриархат) (15.11.1992), станала в присъствието на католически епископ, сирохалдейски митрополит, арменски архиепископ и други инославни клирици (съобщение в органа на новостилния Синод на Еладската църква „Еклисиастики Алития“, №340,1-16.1.1992, с.З);
    • интронизацията на новия Кентърберийски архиепископ — глава на Англиканската църква (20.4.1991), станала в присъствието на митрополит (сега Вселенски патриарх) Вартоломей и други представители на Константинополския патриархат, които му поднесли златен кръст и му изпели „На многая лета, Владыко“ („Епискепсис“ №465,15.7.1991, с.2);
    • престолния празник на папския катедрален храм в Рим (29.6.1991), на който присъствуваше същият митрополит Вартоломей и други представители на Константинополския патриархат. През време на месата, извършвана на площада пред храма на св.Петър, папа Йоан Павел II си размени с тях „целувка на мира“ („Католики“, 16.7.1991);
    • интронизацията на новия патриарх Вартоломей (2.11.1991),станала в присъствието на кардинал Касиди и други инославни представители;
    • престолния празник на Константинополския патриархат (30.11.1991) в присъствието на инославните, при съвместно благословение на патриарха и кардинала; [към текста]
2. „Съвместно съобщение на международния смесен богословски диалог между Православната и Римокатолическата Църкви“ във Фрайцинг, Мюнхен (6-15.6.1990), „Епискепсис“, 443, 15.7.1990, с.13-14. [към текста]
3. Константин Муратидис, „Възвръщането на православието на авансцената на историята“, сп. „Кинония“, януари-февруари, 1992, с.5, №4. [към текста]
4. Сп. „Екклисия“, №1, 1-15.1.1993, с. 13а. [към текста]
5. Пак там, виж също сп. „Католики“ №26781, 5.1.1993. [към текста]
6. Сп. „Екклисия“, пос.бр., с.14а. [към текста]
7. Сп. „Ортодоксос Филотеос Мартириа“, №43-44, октомври 1991, с.57-58. "Въз ванието" носи
дата 23.1.1964 по църк. календар. [към текста]
8. Вестник "Ортодоксос Типос", №595,24.2.1984. [към текста]
9. Пак там, №800, 26.8.1988. Донесението (докладът) е от 1.7.1988. Комисията се състояла от игумените: архим. Христодул Кутлумушски, архим. Василий Ставроникитски и архим. Георги Григориатски. [към текста]
10. Василий Ставридис, „История на икуменическото движение“, Солун, 1984, с.45. [към текста]
11. Пак там, с.33. [към текста]
12. „Агиос Киприанос“, №240, януари-февруари, 1991, с. 284-286. [към текста]
13. Св. Фотий Велики, „Писмо II до папа Николай“, P.G.102:724D. [към текста]
14. Св. Фотий Велики, „Окръжно писмо до източните епископски престоли“, P.G.102:724D. [към текста]
15. Св. Фотий Велики, „Против ереста на Теопасхитите“, писмо №284, №375, с.14, „Epistolae et Amphilichia“, B. Laourdas et L.G.Westerink, Лайпциг, 1985. [към текста]
16. Василий Л. Дентаки, „Атлас на Православието на св. Марк“. [към текста]

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.