Бих искал да разкажа накратко за историята на нашия скит. В миналото на това място се е намирала килията „Св. пророк Илия“, в която е живял преп. Паисий Величковски. Този свят човек привлякъл около себе си много монаси и скоро тук се образувал скит. След завръщането на св. Паисий в Румъния скитът продължил да съществува, като в него живеели само славяни. Всичко вървяло добре до революцията. Оттогава всички руски и славянски обители започнали да стават все по-малобройни. И в „Св. пророк Илия“, който в началото наброявал повече от 300 монаха, през 60-те години останали само шепа старци...

     На Атон има такова правило: ако някой монастир западне, т.е. няма достатъчен брой монаси, които да издържат обителта, той трябва да приеме нови братя от друг скит, монастир или килия. Вече имаше такъв случай. И трябва да кажем — опитът беше горчив.

     Най-напред това се случи в руския атонски монастир „Св. Пантелеймон“. Там бяха останали само 6-7 стари монаси. Не желаейки да приемат нови братя от Гърция, те получиха попълнение от Московската Патриаршия. Голяма роля за това изигра всесилният тогава Ленинградски митрополит Никодим. Изцяло негова заслуга беше, че гърците за пръв път пуснаха монаси от Съветска Русия на Св. Гора. Дойде цяла група съветски монаси, напълниха опустелия монастир и започнаха смутове. Те промениха всичко в монастира, дотолкова, че старците започнаха да скърбят за неправилното си решение, но вече нищо не можеше да се направи.

     Имайки пред вид този горчив опит, отците на скита „Св. пророк Илия“  решително отказаха да приемат монаси от СССР. Междувревменно в скита бяха останали само двама старци. Точно тогава там постъпи нашият бъдещ игумен о. Серафим. Няколко години след неговото идване старците починаха. Но помнейки техния завет, в скита приемаха попълнение от руската и славянска емиграция, т.е. от Задграничната Църква.

     Именно затова, че нашата идеология е идеологията на Руската Православна Задгранична Църква, че ние държим на стария стил и сме против икуменизма, скитът „Св. пророк Илия“  никога не е влизал в общение с монасите от Атон, които поменават в църква Цариградския патриарх. През 60-те години нашият скит не беше изключение на Св. Гора. Тогава още много други монастири и скитове не поменаваха патриарха. Но с течение на времето почти навсякъде постъпи попълнение от млади монаси, основната част от които бяха възпитани в гръцката новостилна църква, и постепенно положението се промени. Остана само един гръцки монастир (Есфигмен — б. пр.), който категорично отказа да бъде в църковно общение с Цариград, нашият скит и много голям брой монаси — келиоти.

     С гръцкия монастир не е така лесно да се справят, защото той е гръцки, намира се на своя родна земя. Освен това Есфигмен е построен като крепост, не можеш лесно да го превземеш. Нашият скит също е голям и добре укрепен, но ние сме чужденци. Това изглеждаше нашето слабо място. Освен това нашият скит беше гостоприемен, в него постоянно идваха поклонници и ние им обяснявахме нашата позиция — защо не поменаваме патриарха. Повечето от миряните не знаят нищо по този въпрос. На гръцките модернисти такова изповедничество никак не им допадаше. Все пак те се сдържаха известно време, докато не беше избран новият патриарх Вартоломей.

     Като възпитаник на Ватикана патриарх Вартоломей е голям поддържник на латинската църква. Той започна решителна борба за очистването на Атон от „фанатиците“  (както ни наричаха тук).

     Ако трябва да бъдем точни, предложението или да поменаваме Вселенския патриарх, или да напуснем полуострова (Св. Гора), ни беше отправено още преди година. Но тогава това беше само предложение. Когато патриаршеската катедра беше заета от митрополит Вартоломей, отношенията рязко се промениха. Монасите от монастира „Пантократор“ и представителите на управлението на Св. Гора, които дойдоха при нас за втори път (през май 1992 г. — б. пр.) по нареждане на новия патриарх, нямаха никакво намерение да водят дълги разговори с нас.

     Отначало се появиха полицаите. Наистина, те ни успокояваха: дръжте се спокойно, нищо няма да се случи, всичко е наред. Дошлите след тях архиереи (представителите на Цариградския патриарх Илиополският митроп. Атанасий и Филаделфийският митроп. Мелитон — б. пр.) заедно с монасите от монастира „Пантократор“ (водени от новия настоятел, наскоро назначен от Константинопол — о. Висарион — б. пр.) отидоха в приемната, за да разговарят с нашия игумен архим. Серафим. Полицаите застанаха пред вратите. На о. Серафим предложиха веднага да се обади по телефона на патриарха и да му съобщи, че е взел решение още същия ден да започнем да поменаваме неговото име по време на богослуженията. Игуменът отказа. Тогава те казаха на полицаите: „Водете ги!...“  Всичко стана невероятно бързо и неочаквано. Полицаите ни заведоха по килиите, застанаха пред вратите и ни подканиха да вземем най-необходимото. Игуменът започна да протестира против това беззаконие, казваше, че никъде няма да отиде. Един от полицаите остро отговори на стареца: „Не ни карайте да си свършим работата!“  Стана ни ясно: ако о. Серафим беше останал в килията си, те просто щяха да го изнесат оттам и насила да го вкарат в колата.

     Разбира се, всичко можеше да стане и по друг начин. Можеха да ни изгонят и със съдебно решение. Но това щеше да означава разгласяване, разследване в съда. Или просто казано — ние щяхме да имаме време да напуснем нашата обител нормално, да запазим поне част от имуществото си, за да се устроим на друго място. А нашите гонители имаха точно обратната цел — не само да прогонят непокорното братство, но да запазят всичко, което е възможно за новите обитатели. След заминаването ни в скита останаха половин тон зехтин, продукти, трактор, който струва почти милион и много други необходими неща.

     След като събрахме вещите си, ние за последен път влязохме в нашия храм и се поклонихме на иконите. Това беше нашето прощаване със скита „Св. пророк Илия“ който в продължение на няколко столетия беше остров на традиционното канонично Православие на Света Гора.

     Както е вече широко известно, в сряда, на 7/20 май 1992 г., в деня на Преполовение, ние бяхме насилствено изгонени от скита „Св. пророк Илия“  на Атон, който беше наш монашески дом в продължение на дълги години. Бяхме изгонени също така и от св. Атонска Гора.

     На този ден в нашия скит неочаквано се появиха представители на Цариградската патриаршия, на монастира „Пантократор“  (под чието управление се намира скитът), на висшия управителен орган на Св. Гора — св. Кинотис и на гражданското управление на Атон, придружавани от група полицаи. Тези хора ни наредиха веднага да напуснем скита, в който живеехме като монаси вече 20 години. Всички наши молби да ни бъде оставено време да се приготвим за заминаване, да съберем поне личните си вещи, бяха посрещнати с груб отказ. Бяхме качени в джипове и закарани в пристанището Дафни, а оттам с бързоходен катер ни отведоха в Урануполис, където ни изоставиха без храна и подслон.

     До настоящия момент не сме получили викакво официално решение по този въпрос, срещу нас не са били представени никакви писмени обвинения, не сме били повикани на съд, за да се защитим или да чуем съответната присъда, както се предвижда в св. канони.

     Според широко разпространеното мнение и устните изявления, направени от споменатите по-горе лица по време на насилственото ни изселване, то е било предизвикано от нашия канонически обоснован отказ да поменаваме при богослуженията ни сегашния Цариградски патриарх, докато той не се покае за своята антиправославна икуменическа политика.

     Тук бихме искали да изясним по-подробно нашата позиция. От началото на 20-те години политиката на Вселенския патриарх, вдъхновявана от идеите на икуменизма и модернизма, стана причина за печалното разделение както в Православната Църква, така и в самия Патриархат. Св. Гора не правеше изключение. Когато дойдохме да живеем тук, ние видяхме, че отците и общините на Атон са дълбоко разделени помежду си по въпроса за отношенията с Цариградската патриаршия. Попаднали в трудно и сложно положение, ние се подчинихме на последната воля и завет на предишния игумен на скита, блаженопочившия архимандрит Николай. Под неговото ръководство в нашия скит престанаха да поменават Цариградския патриарх Атинагор през 1957 г., когато той дръзко започна да провежда своята икуменическа и проуниатска политика. В същото време ние хранехме надеждата, че на Св. Гора, на фона на аскетическите подвизи и съвместното братско носене на общите теготи, отците, сред които живеехме, ще могат да доведат Православната Църква до едно истински християнско решение на тези въпроси. За голямо съжаление сега подобни надежди ни изглеждат наивни.

     Бихме искали да отбележим и това, че дори някои митрополити от новостилната църква, напр. Августин Флорински и Амвросий Елевтериополски престанаха да поменават Цариградския патриарх поради същите причини, без обаче никой и никога да ги осъди за това. Към същата позиция се придържат значителна част от духовенството и миряните в Гърция — всички истински православни християни, следващи светоотеческия календар. Прекъсването на поменаването е право и задължение както на нас, така и на всички прпавославни християни, съгласно божествените и свещени канони на Църквата: 31-во ап. правило и 15-то правило на Двукратния събор, според което отделилите се от общение с местния епископ, когато той е изпаднал в ерес, „не само не подлежат на определената от парвилата епитимия, но са достойни за чест, подобаваща на православни“.

     Имаме всички основания да предполагаме, че нашето прогонване е само малка част от грандиозния план, който има за цел да стресне монасите на Св. Гора и да пресече всяка критика, отправяна от тях към Вселенската патриаршия, като ù даде свобода да провежда на дело всички свои намерения.

     От друга страна, съдейки по това как беше извършено прогонването, ясно се вижда, че е налице не само нарушение на свещените канони и църковния порядък, но и на гражданското законодателство и на обществения ред. Налице е също така нарушаване и потъпкване на правата на човека, ратифицирани и защищавани от Гръцката конституция и закони, от конституцията и законите на всички останали цивилизовани страни, и от много международни договори и декларации.

     Стганалото с нас не е само частен случай с малка група хора, насилствено изгонени от своя дом. Това е конфликт между православната еклезиология и папистката авторитарност, при което превъзходството на силите беше на страната на последната. И може високо да се заяви: православната вяра е преследвана и правата на човека са потъпквани в демократична Гърция през 1992 г.

     На Св. Атонска Гора винаги са живели заедно не само гърци и руснаци, но и православни монаси от други националности. Те са получавали от Св. Гора светлината на Православието и са я носели в своите родни места. Сега обаче ние с отвращение забелязахме, че долната клевета на враждебната икуменическа пропаганда е объркала и въвела в заблуждение част от гръцката преса, която днес твърди, че ние служим на расистките интереси на панславизма или на американската политика (нас ни обвиняват и в едното, и в другото).

     След като бяхме прогонени от Св. Атонска Гора, нямайки къде да преклоним глави, ние намерихме пррибежище в монастира „Свв. Киприан и Юстина“  във Фили (Атина). Игуменът на монастира Н. Високопреосвещенство Оропският митрополит Киприан заедно с братята ни приеха с радост, като ни оказаха безгранично гостоприемство и всякакъв вид съдействие. Ползуваме се от случая, за да изразим нашата сърдечна благодарност и дълбоко уважение на митрополит Киприан, а също така на всички братя и на многото поклонници и приятели на монастира, които ни оказват подкрепа.

     Желаещите измежду вас да научат за по-нататъшното развитие на събитията и да ни предложат помощ в нашата борба, която обещава да бъде трудна и многообразна, и която без съмнение ще иска много жертви, могат да се свързват с нас чрез монастира „Свв. Киприан и Юстина“.

     Поради огромната важност и деликатност на това дело, молим да не предприемате никакви инициативи преди да се посъветвате с нас. Отговорността за преценката на случилото се и търсенето на различни начини за разрешаване на проблема е разделена между църковните власти и нашите адвокати в Атина.

     Обръщаме се към вас, възлюблени братя в Христа, търсейки вашата помощ. Молете се за нас, както и ние призоваваме нашия Спасител и Господ  Иисус Христос, Покровителката на Св. Атонска Гора Пресветата Богородица и Приснодева Мария и всички светии, особено свв. Атонски отци и св. пророк Илия, на когото е посветен скитът и чиято блажена памет ние празнувахме с надежда, че скоро ще се завърнем в своя скит.

               С любов в Христа:

               Архимандрит Серафим с братята.

     На 6/19 май 1992 г. в Св. Гора бе извършено действие, равностойно на религиозните насилия на еретиците през Средновековието. Двама архиереи от Вселенската Патриаршия със съдействието на Свещения Кинотис и с помощта на полицейски сили извършиха следното:

     Първоначално, чрез грубо нарушаване на Устава на Света Гора, който осигурява самоуправление на монастиритев нея, принудиха управата на св. обител Пантократор, заплашена със сваляне от власт и изгонване, да приеме в монашеското общежитие 12 монаси от светогорския монастир Ксенофонт. Повечето от тези млади монаси включиха в управлението на монастира Пантократор, осигурявайки за тях по-голямата част от гласовете на управителния орган на този монастир и обезсилвайки по този начин законната и канонична дотогавашна управа на монастира Пантократор.

     Принудиха отците от Пантократор да подпишат, че тази намеса е приемлива и законна. После отстраниха от пределите на същия монастир без никаква причина двама йеромонаси и четирима монаси!...

     След това те отидоха в руския скит св. пророк Илия и насила, с намесата на полицията, качиха в кола присъствуващите там четирима от осемте монашествуващи в този скит отци и ги изведоха извън пределите на Света Гора. И което е още по-потресаващо: тези монаси бяха изгонени от дома си насила, без съдебно решение или без каквото и да е друго решение против тях! При това не им бе разрешено да вземат дори личните си вещи. На тяхно място доведоха в скита други монаси, за да живеят там! Междувременно на останалите четирима братя от скита, отсъствуващи от Света Гора по време на незаконното нахлуване, не бе разрешено да се завърнат в техния скит...

     За изгонването на монасите от скита „св. пророк Илия“ не знаеше дори висшата църковна власт на Св. Гора — Свещеният Кинотис. Макар че участие в изгонването взе и комисия от Свещения Кинотис, тя имаше заповед само за интервенция в монастира Пантократор, но не и за прогонване на монасите от скита. Разбира се, по-късно Св. Кинотис призна това деяние и подписа разпореждане за прогонването и за незаконното настаняване на това място на други монаси от скита Ксенофонт.

     Но защо стана това гонение? Защото прогонените от скита монаси не споменаваха в църква името на Вселенския патриарх. При такива обстоятелства защо не беше образувано съдебно дело, както предвижда Устава на Света Гора? Сигурно защото не желаеха да бъдат чути в Св. Кинотис истинските обвинения срещу Фенер, който от 1965 г. насам приема папизма като „подобен по характер и равен по достойнство“ с Православието, с неговото апостолско приемство и с неговите таинства. Както беше писано неотдавна в печата: „всичко това не бива да се счита за изключителна принадлежност на една от нашите църкви“! („Епискепсис“, 1 юли 1991 г. стр. 9).

     Това обаче не може да бъде прието от православната съвест на атонските отци, наследници на светогорските мъченици, пострадали от папистите по времето на „патриарх“ Йоан Век. Тази съвест, вярна на на традициите на светото Православие, си спомня за дните, когато на Вселенския престол бяха избирани добродетелни и мъдри мъже, като приснопаметния патриарх Йосиф Изповедник (13 в.), който относно злословието на папизма така съветваше властниците и народа: „Ето, аз заедно с апостол Павел ви казвам, че ако отстъпите пред латинците, Христос с нищо няма да ви ползува.“  А два века по-късно, след като Рим остана неразкаян в своята ерес, великият Генадий Схоларий каза на съгражданите си в Константинопол: „Ако някой признае, че той (папата) днес тълкува правилно словото на истината, такъв обявява своите собствени прадеди за еретици.“ И многообичният учител на нашия народ Козма Етолийски говори: „Да прокълнете папата, защото той ще е причината ... (на злото)“. А в патриаршеската енциклика на източните патриарси от 1839 г. е написано: „Изложихме това ..., за да узнаете каква е разликата между нас православните и католиците и да не бъдете лъгани повече от софизмите и празнословията на тези духовно покварени еретици, които, следвайки софистическите измами и лъжливи учения ... забравиха, по думите на св. ап. Павел, вярата, и се борят с всички сили да привлекат и други в същата бездна и да направят и нас привърженици на тяхната суетна и сатанинска ерес...“  И днес папизмът действува срещу гърците и срещу Православието...

     Привържениците на Вселенския патриарх и техните съюзници на Света Гора заплашват, че ще прогонят и останалите 160 светогорски отци-зилоти, които отказват да споменават в Църквата името на Вселенския патриарх, по причина на своята православна светоотеческа вяра, която по същност е диаметрално противоположна на всеереста на икуменизма! Но и самата им заплаха за насилие ги изобличава като виновни и чужди на монашеските идеали.

     В наши дни се говори много за свободата на съвестта. Защо Света Гора трябва да прави изключение? Вие, Ваше Превъзходителство, приемате тази свобода дори и във войската, когато освобождавате родоотстъпниците-хилиасти от задължението да носят оръжие. Само ние ли сме изключение от това благо?

     В Света Гора самата нейна Покровителка — Св. Богородица желае монасите да бъдат само православни. Но днес, напротив, виждаме как православните монаси биват изгонвани от съюзниците на „враговете на Нейния Син“, както ги е нарекла самата Божия Майка (виж житието на свв. 26 Зографски мъченици — 10/23 октомври).

     Патриаршеската Екзархия с горепосочените си действия показва явно целите на Фенер и на светогорските му съюзници: „Безпощадно гонение на монасите-противници на обединението (имаме пред вид панеретическото и междуверско обединение)“.

     Но от протестите на изгонените, публикувано в печата и пред други инстанции, гърци и чужденци вече бяха осведомени какво става в Света Гора. И както сполучливо беше отбелязцано в печата: „Престанаха религиозните гонения в Русия и започнаха в Гърция“.

     Ваше Превъзходителство,

     Би трябвало да знаете, че от години (1970 г.) на Света Гора се извършва мълчаливо и тайно религиозно гонение срещу монасите, които остават верни на традициите на Православието. Техни гонители са привържениците на Цариградския патриарх и местния Свещен Кинотис. Действувайки съвместно, те:

     а) не разрешават на нито един монах от противниците на обединението, колкото и стар да е той, да има послушник, който да му помага.

     б) също така на нито един от монасите-противници на обединението не се разрешава да си купи килия, която да обитава.

     Планът предвижда по-нататъшното унищожаване на светогорците-зилоти (ревнители на истинското Православие), целейки да се създаде впечатление у вярващите, че никой в Света Гора не се противопоставя на извършваното предателско обединение.

     Тъй като вероятно не е достигнало до вашето знание, уведомяваме ви, г-н Министър-председателю, че от 1990 г. в Англия се разпространява книга на монах Максим Лавриотис, отнасяща се до потъпкване на човешките права на Света Гора. Тя е озаглавена: „Човешките права в Света Гора. Апел към цивилизования свят“. В тази книга, вече изпратена до съответните инстанции в Гърция и чужбина, освен другите теми се поставя въпроса за гонението на монасите-зилоти (стр. 13-14).

     Но как можем да не дадем повод за осъждане, когато духовниците от чужди изповедания са добре приемани в монастирите на Света Гора, но не и клириците, поддържащи традиционния църковен календар. За съжаление днес се повтарят събитията, станали преди падането на Константинопол под османска власт. Историята, г-н Министър-председателю, би трябвало да ни научи, че Бог благославя нас, гърците, само когато поддържаме чиста Православната вяра, без да примесваме (с ереси) неподправеното ù вино заради една лъжлива любов и противоканонична църковна икономия, или, още по-зле — за придобиване на материални облаги.

     Накрая, от името на всички преследвани отци, ви пожелаваме да предпочетете съюза с Бога, а не приятелството със силните на земята. Всички ние единодушно, заедно с Константинополския патриарх Генадий Изповедник казваме: „Няма да се отречем от тебе, скъпо Православие! Няма да ти изневерим, чест на отците ни, ... и винаги ще се отнасяме към папата и общуването с него както нашите отци.“

     И тъй, ние молим горещо:

     1. Да се отменят незаконните гонения на православните монаси, прогонени от Света Гора единствено заради православните си възгледи.

     2. Да бъде премахнат всякакъв вид натиск, упражняван от 20 години насам върху православната обител Есфигмен, натиск, който напоследък, при Вашето управление се засили. Чуват се и много слухове за предстоящо общо гонение на монасите от тази обител.

     3. Да не се гласува законът, който ще счита за престъпление, подлежащо на наказание, завръщането в монастира им (в Св. Гора) на монасите, прогонени оттам заради православната им вяра!

     4. Да се разреши извършване на пострижения на светогорските монаси-зилоти и придобиване от тях на необходимото им за съществувание имущество, нещо, което сега монастирите на Света Гора им отказват.

     5. Специално ние, монасите от св. обител Есфигмен, заявяваме, че няма да търпим никакво насилие, откъдето и да идва то, и няма да изоставим монастира си, така както направиха светите мъченици от времето на Йоан Век, които предпочетоха смъртта, за да не предадат ни най-малко православната вяра.

     С дълбоко уважение:

     Следват подписите на игумена архим. Евтимий, 49 монаси и 5 послушници от Есфигмен, както и на множество монаси от светогорските скитове — Керасиа, св. Василий, св. Анна, Неа скити и други.

---