В памет на моя дядо о. з. генерал Коста Николов, изчезнал безследно в късната есен на 1944 г.
От преводачката
Пред тебе, любезни читателю, е една от най-необикновените и най-важните творби на човешката словесност. Написана е преди около хиляда и шестстотин години, между 397 и 400 г., от Аврелий Августин. Приготви се да го последваш — но не само по пътя му в мира сего, път, достатъчно известен от неговите собствени произведения:
Роден е на 13 ноември 354 г. в нумидийския град Тагаста, в Северна Африка.
Учи в родния си град, после в Мадавра (367 г.) и Картаген (373 г.).
Преподава граматика и реторика в Тагаста (от 373 г.), Рим (383 г.), Медиолан (дн. Милано, от 384 г.).
Получава светото кръщение на 24 април 387 г. в Медиолан.
Връща се в родния си град (388 г.), посвещавайки се на аскетичен живот и писателска дейност.
Става свещенослужител (391 г.) и епископ на гр. Хипон в Северна Африка (395 г.).
Умира на 28 август 430 г. в Хипон по време на обсадата на града от вандалите.
Автор е на огромен брой съчинения — заедно с изгубените над 110, в повече от 240 книги. Нека споменем тук само няколко от тях, може би най-известните:
„За Божия град“ — в двадесет и две книги (403 — 426)
„За Троицата“ — в петнадесет книги (400 — 415)
„Тълкуване на псалмите"
„За реда“ — а две книги (386)
„За свободната воля“ — в три книги (388 — 395)
„За музиката“ — в шест книги (387 — 391)
„Разговори със себе си“ — в две книги (387)
„Равносметка“ — в две книги (426 — 427)
Най-големият авторитет на средновековието, канонизиран за светец през 1295 г.
Но не толкова по видимия път на външния човек Аврелий Августин, път, описан в „Изповеди“ от книга първа до книга десета, насочи ти очите на плътта си, любезни читателю! А с вътрешното си зрение се отдай на истинското странствуване на вътрешния човек Аврелий Августин — че то е всъщност и твоето лично странствуване към Истината, към извора на вечния живот! Понеже това произведение търси труднопостижимата истина за видимия свят, и още по-труднопостижимата — за самия себе си. Ще се даде тя, говори Августин, но на дълготьрпеливите в търсенето, на смирените, на вярващите в нея, на напълно обичащите я.
И нека този, който все още е пленен от видимия свят и само него признава, нека той не се отвръща от страниците на „Изповеди“: че няма да намери опонент по-търпелив и по-проницателен от Августин.
Който пък, воден от интуицията на душата си, се е осмелил да тръгне по трудния път навътре към сърцето си, нека и той протегне ръка към „Изповеди“: че няма да намери водач по-благ и по-разбиращ от Августин.
А който е усетил, доколкото е възможно за човека, радостта от Истината, той ще разпознае в блажения Августин свой ближен в общността на духовната връзка, надмогваща времето. И ще му благодари от сърце за книгата.
Вземи, чети, любезни сънароднико!
Към главната страница | Съдържание