БЕЛЕЖКА:

Словата за архиепископ Серафим (Соболев), поместени в настоящата глава, са произнесени от неговите най-близки и предани духовни чеда. Тук поместваме кратки биографични сведения за тях.

Архимандрит Пантелеймон (Старицки) (1893 — 1980 г.)

Роден в Русия, г. Полтава. Участвува в Бялата армия. От 1926 г. е ученик, килийник и дългогодишен личен секретар на архиепископ Серафим. След смъртта на своя духовен старец, той до края на живота си е изповедник в основания от владика Серафим девически монастир. Земния си живот завършва на 87-годишна възраст в навечерието на празника Богоявление, на 5/18 януари 1980г. Знаменателно е, че 40-ият ден от смъртта му съвпада с деня на празнуването на 30-годишнината от блажената кончина на неговия праведен духовен отец.

Архимандрит Серафим (Алексиев) (1912 — 1993 г.)

Роден в Горно Броди, Македония. Завършва Софийската духовна семинария и постъпва в Богословския факултет. През 1934 г. е изпратен като стипендиант в Швейцария, където получава научната степен доктор на богословието. След завръщането си в България се запознава с архиепископ Серафим, който става негов старец. Тази среща е съдбовна за младия богослов. Той дълбоко възприема не само духовните наставления на приснопаметния владика, но и неговата любов към светоотеческото Православие, на което остава верен до края на живота си. Надарен от Бога с остър ум, горещо сърце и забележително трудолюбие, отец Серафим, въпреки трудните условия през атеистичния тоталитарен режим, се отдава на просветна дейност и се изявява като прекрасен църковен писател и поет. От 1960 до 1969 г. е преподавател по Догматическо богословие в Софийската духовна академия. В този период, изпълнявайки отеческата заръка на архиепископ Серафим, той изследва темата за изкуплението, първородния грях и други важни въпроси, като публикува студии по тях. През 1968 г. отказва да приеме календарната реформа и отхвърля проикуменическата линия, налагана от висшата църковна власт. Честната му позиция го принуждава да напусне Духовната академия, след което намира прибежище в единомисления нему монастир „Покров на Пресвета Богородица“, основан от архиепископ Серафим, където остава до края на живота си. Там продължава книжовната си и богословска дейност, плод на която са редица негови творби с духовно-нравствено съдържание, както и последната му книга-завет „Православие и икуменизъм“ — задълбочена критика на икуменическата всеерес, написана също по отеческата заръка и благословение на неговия приснопаметен авва.