СЛОВО ПРИ ОПЕЛОТО НА ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНИЯ АРХИЕПИСКОП СЕРАФИМ,
произнесено на 16.02./1.03.1950 г. в руската църква „Св. Николай Чудотворец“ от архим. Пантелеймон (Старицки)
Какво бихме могли и какво би трябвало да кажем тук, пред ковчега на покойния Владика? Как да изобразим неговия нравствен и духовен лик? Как да оценим неговото значение за Христовата Църква? И как да направим това с малко слова?
Целият живот на покойния владика беше посветен на най-великото благо? на Христа, беше живот само за слава Божия, за полза на Православната Църква.
Да се свети Твоето име е казано в Господнята молитва. От кого и как се свети то? Св. Йоан Касиан пояснява, че тези слова се отнасят само към онзи, който, подобно на владика Серафим, е прекарал живота си в гореща преданост и любов към Христа Господа. Най-отличителното качество на владика Серафим беше тази пламенна любов към Христа, която той притежаваше още от детските си години. Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми (Иоан. 14:23). Тези думи на Господа покойният Владика засвидетелствува с целия си живот. От млади години той води огнена борба с греховните страсти. Стремейки се да придобие съвършена чистота, той строго пости подобно на древните подвижници, като приема храна само веднъж на ден, и накрая се разболява от туберкулоза. Но дори тогава, въпреки настояването на лекарите, той отказва да яде месо, което след приемане на монашеското пострижение никога не вкусва.
Тъкмо тази постоянна и безкомпромисна борба със страстите даде на владика Серафим дръзновение в молитвата. Кой от нас не е получавал по неговите молитви помощ и утешение?! Но малцина знаят какво беше неговото молитвено правило и колко молебни ежедневно отслужваше той, споменавайки имената на всички, които се обръщаха към него за молитви. На мен ми е добре известно какво множество просби, писма и телеграми за молитвена помощ при нужди, скърби и болести получаваше владика Серафим отвсякъде, дори и от чужбина. Известна ми е също така горещата благодарност на молителите за чутите от Бога молитви на светия Владика. Любовта към Христа се проявяваше у него и в необичайната му любов към ближните, на което всички ние, събрани днес тук, сме свидетели. Ние никога няма да забравим неговата ласкавост и често изричаните от него думи: „Аз съм ви не само баща, но и майка“. Той обичаше да повтаря и думите на старец Амвросий Оптински: „От ласки — другие глазки“ (Ласкавата дума стопля сърцето). И наистина, хората, които отиваха при него за благословение или съвет, се изпълваха с утеха и умиление. Нашият владика имаше още и благодатния дар да предизвиква покайни сълзи, а сетне — да ги изтрива. И колкото бе той строг към себе си, толкова снизходителен бе към другите, търсейки от тях само искрено покаяние.
Помня как веднъж на проскомидия, след като извади частици за своите близки, владика Серафим започна да изважда по няколко частици за всеки един от онези, които враждуваха против него. На моето удивление той отговори: „Аз винаги се моля за тях“.
Скръбният живот на архиепископ Серафим беше един непрестанен кръстен подвиг. Защото клеветите, злобата, гоненията от лъжебратя, неразбирането и непослушанието на някои негови духовни чеда постоянно омрачаваха дните му. Но той посрещаше всичко с търпение и неизменна кротост.
Владика Серафим се помина в Неделя Православна, в деня, когато св. Църква анатемосва еретиците и облажава ревнителите и защитниците на Православието. Такъв ревнител и защитник на Православието беше и архиепископ Серафим. Това се прояви в неговите богословски трудове и в проповедите му, чрез които той предпазваше паството си от увлечение по съвременните лъжеучения.
Изключителна беше любовта на архиепископ Серафим и към Пречистата Божия Майка. Подобно на най-великите старци на Русия — св. Серафим Саровски и отец Амвросий Оптински, владика Серафим остави като венец на своя живот основаната от него обител „Покров на Пресвета Богородица“, с което изрази тази своя голяма и трогателна любов към Божията Майка. Като истински монах той с цялото си сърце обичаше монашеството и неразделно свързаното с него целомъдрие, на което учеше всички свои духовни чеда. Откриването на девическа обител беше негово отколешно желание, което можа да осъществи едва пред самата си кончина. В своето, останало непроизнесено слово на празника Богоявление, владика Серафим искаше да призове паството си да помага на новата обител, но предсмъртната болест му попречи. За да изпълня това негово горещо желание, от името на владика Серафим се обръщам към всички вас с молба да не лишавате от своята помощ любимото му чедо — осиротялата Покровска обител.
Владика Серафим се помина с тиха и мирна кончина. Последните дни преди неговата смърт лицето му се озаряваше от усмивка. Той предсказа деня на своята кончина и не престана да утешава заобикалящите го дори до последния си дъх.
Когато неговите близки духовни чеда започнаха преди смъртта му да скърбят кой ще ги утешава занапред, владика Серафим им каза, че ако получи дръзновение пред Господа, и в бъдеще, след своята кончина, няма да ги остави. Да ни удостои с това Господ по молитвите на Пречистата Си Майка и на всички Свои светии. Амин.
