(Началото не е записано)
Всеки, който отрича Сина, няма и Отца, следователно: невъзможно е истинско богопочитане извън Божественото откровение, в което Господ се е открил на човека като Един по същество и Троичен по лица. Не е възможно да не почиташ въплътеното Слово Божие, Сина Божий, нашия Господ Иисус Христос, а да почиташ Бог Отец, така както обикновено се твърди. И още у св. ап. и ев. Йоан Богослов е казано: «Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.»
Как е възможно да почитаме един и същи Бог — християни, мюсюлмани, юдеи, когато ние се покланяме на Светата Животворяща, Единосъщна и Неразделима Троица? Нима е възможно Отец да се отдели от Сина и от Светия Дух? Независимо от това, дори православни икуменисти участват във форуми, в които се твърди именно туй: че последователите, забележете, не само на монотеистичните религии, но и на всички религии, в крайна сметка почитат един и същи Бог. Това пролича особено ярко на Световния парламент на религиите в Чикаго през 1993 година, на който се събраха около 6500 представители на всички световни религии, повече от 17 конфесии.
Често слушаме някои православни икуменисти да твърдят, че на икуменическите форуми те не предават Православието, а тъкмо обратното — свидетелствуват пред инославните, иноверните за него. Какъв е обаче плодът от това дългогодишно «свидетелство» за Православието на световната икуменическа арена виждаме пак от този форум — Световния парламент на религиите — миналата година. Там Православието официално се окачествява като «подсемейство на печално разделеното световно християнство». Дори се изтъква мисълта на реформатора Джон Уесли, че Православната Църква била «пример за неуравновесено християнство». И още нещо (то е може би най-същественото): изрично се подчертава, че православните могат да бъдат участници в Световния парламент на религиите при условие, че признават другите участници за равни членове и че признават истинността на техните убеждения и твърдения. А на този парламент, освен познатите традиционни религии и конфесии, са участвували и някои новоезически формации от рода на: Обществото на Изида, Лицея на Венера-целителка, формацията «Дух на земята», и т.н. Какво излиза? Излиза, че православните се обвързват да признават истинността на твърденията и убежденията на езичниците, на последователите на тези, които три столетия гонеха Христовата Църква. Къде е логиката?
Честваният днес свети великомъченик Димитрий проля своята кръв заради изповеданието на Христовата вяра, а днес православните икуменисти се обвързват да признават, че последователите на същото това езичество, които убиха св. Димитрий, говорят истината. Ето до какво чудовищно смешение на понятията се достига днес. И това повсеместно теглене към всеобщо смешение на всички религии, към обединение в глобален мащаб не само между християнските изповедания, но и на всички религии, като, разбира се, всеки си остава в своето положение, никой не е длъжен да приема вероучението, богослужебната практика на другите, а «просто» да признава истинността на техните твърдения и убеждения. Естествено, това би довело до гибел. Наистина, неслучайно светите отци на Църквата в първите векове след Христа, когато между другото духовната атмосфера много прилича на днешната, защото тогава носител на тази идея за всеобщо обединение на тогавашните езически религии, включително на християнството, е бил гностицизмът. Благодарение на твърдата позиция на светите отци християнството е оцеляло. Например гностиците са задавали на св. Ириней Лионски такъв въпрос: «Защо вие, християните, страните от общение с нас, след като ние мислим съвсем сходно с вас?» Почти същото виждаме и днес, но не бива да забравяме, че всички религии извън богооткровената религия, не са връзка на човека с Бога. В тях имаме представи, човешки представи за Бога, а всяка една човешка представа е своеобразен идол, защото е продукт на нашето човешко въображение. В другите религии Бог е изваян наистина по човешки образ и подобие, единствено в богооткровената религия, там, където Бог се открива на човека, можем да получим, във възможната за нас мяра, познание за Живия Бог на Авраама, Исаака и Якова.
Ето защо ние сме призвани в това наистина трудно време да съхраним вероизповедното си духовно целомъдрие на православни християни като помним словата на св. Киприан Картагенски: «На когото Църквата не е Майка, на него и Бог не е Отец.» Амин.
Към главната страница | Съдържание
© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.